О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50409гр. София,07.06.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н. М. Ж.

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1970 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОТП Ф. Б. ЕАД срещу решение №586 от 09.05.2022г. по в. гр. д. №144/2022г. на Пловдивски окръжен съд. С него е потвърдено Решение №262389/21.10.2021г. по гр. д.№4809/2020г. на Пловдивски районен съд, XXI гр. с., с което са отхвърлени осъдителните искове на „ОТП Ф. Б. ЕООД против Е. К. З. за присъждане на сумите от: 9 073,18 лева – главница по вноски с падежи 25.05.2015г. – 26.06.2019г. /вкл./ по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, които да са прехвърлени на „ОТП Ф. Б. ЕООД с договор за цесия от 12.07.2012г.; 1021,72 лева – договорна лихва за периода 25.05.2017г. – 26.06.2019г. /вкл./ и 2058,01 лева – наказателна лихва за периода 30.04.2017г. – 05.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.05.2020г. до окончателното погасяване.

Касаторът поддържа, че в противоречие с изразената от страните воля, въззивният съд е счел, че прехвърлените с договора за цесия от 12.07.2012г. вземания на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника Е. З. са тези по обезсилените впоследствие заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.10.2011г., тъй като в приемо - предавателния протокол от 17.07.2012г. към договора за цесия са посочени главница, лихви и разноски, съвпадащи по размер с тези по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Твърди, че видно от изразената в договора за цесия воля на страните, от „Банка ДСК“ ЕАД, като цедент, в полза на касатора са били прехвърлени вземанията срещу длъжника Е. К. З. по договора за кредит, а не тези, присъдени с обезсилените след цесията изпълнителни титули. Също изтъква, че съгласно волята на страните по договора за цесия липсата на валиден изпълнителен титул за вземането е основание за разваляне на договора от страна на цесионера, а не води до неговата нищожност. Поддържа, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд неправилно е приел, че договорът за цесия е невалиден поради липса на предмет, тъй като били прехвърлени вземания, формирани на основание предсрочна изискуемост, която не била обявена на длъжника. Изтъква, че съдът не е взел предвид, че основанието на вземането е договорът за кредит, а не настъпването на изискуемостта / предсрочна или краен падеж/, която няма отношение към неговото възникване и съществуване, съответно към годността му да бъде прехвърляно като предмет на договор за цесия. С оглед на това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени.

Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по правните въпроси: 1. Не следва ли при тълкуване съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните, както и не следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъл, който произтича от целия договор? 2. Обстоятелството, че с договора за цесия са прехвърлени вземания по договор за кредит, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на база предсрочна изискуемост, която не е надлежно обявена, води ли до нищожност на цесията поради липса на предмет? 3. Вземания от различен вид и дължими на различно основание ли са вземанията по договора за кредит, предявени като предсрочно изискуеми, съответно предявени на краен падеж? 4. Едни и същи вземания, възникващи въз основа на един и същи правопораждащ факт предпоставят ли различен предмет на сделка /в случая цесия /, в зависимост от това дали са били предявени от кредитора – цедент за предсрочно изискуеми към датата на цесията или не? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №504 от 26.07.2010г. по гр. д. №420/2009г. на ВКС, ГК, IV гр. о., решение №546 от 23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, ГК, IV гр. о., решение №81 от 07.07.2009г. по т. д. №761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №40 от 13.05.2010г. по т. д. №566/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №105 от 30.06.2011г. по т. д. №944/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №128 от 17.12.2019г. по гр. д.№887/2019г. на ВКС, ГК, IV гр. о. и др. По останалите въпроси поддържа, че съдът е допуснал отклонение от задължителните разяснения в ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по т. д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на последните три въпроса поддържа евентуално и че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.

Ответникът по касация Е. К. З. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е установил, че на 26.06.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. К. З. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, ведно с Общи условия и погасителен план, с който е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост в отношенията между страните по отношение на заетата сума в цялост. Установил е също, че в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена Заповед №11971/14.10.2011г. по чл.417 от ГПК от 14.10.2011г. по ч. гр. д.№17835/2011г. на ПРС и изпълнителен лист от 18.10.2011г. за сумите от: 14 582,11 лева – главница по договора; 5 352,54 лева – лихва за периода 25.01.2010г. – 13.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2011г. до погасяването и общо 1052,02 лева – разноски. В заповедта било посочено, че поради необслужване на кредита, на осн. чл.19 от ОУ към договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 28.05.2010г. Съдът е приел за установено също, че на 12.07.2012г. е бил сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и за „ОТП Ф. Б. ЕАД, с който в полза на ищеца е било прехвърлено вземането по процесния договор. На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, цесионерът „ОТП Ф. Б. ЕАД изпратил уведомително писмо до длъжника за цесията, като видно от приложеното известие за доставяне, изд. от „Български пощи“, писмото не е било връчено на длъжника, а е оформено с отбелязване в графа „пратката е непотърсена“ /24.08.2012г./. На 26.08.2015г., въз основа на издадения изпълнителен лист, ищецът, в качеството на цесионер по договора за цесия от 12.07.2012г., образувал изп. д. №255/2015г. по описа на ЧСИ Т. Л., рег.№820. След подадено от длъжника по заповедното производство възражение за недължимост по чл.414, ал.2 от ГПК и дадени на кредитора указания, поради липсата на предявен установителен иск, с влязло в сила определение №3924/26.04.2017г. по ч. гр. д.№17835/2011г. заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист, издадени на 18.10.2011г., са били обезсилени. Въззивният съд е изтъкнал, че в приложения към договора за цесия приемо – предавателен протокол от 17.07.2012 г., фигурират вземания към ответника по договора, в който са посочени размери на прехвърлените вземания – главница, лихва, разноски, идентични напълно с тези по обезсилените изцяло заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.10.2011г., а в исковата молба от 05.05.2020г., ищецът твърди, че на 26.06.2019г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, поради което и длъжникът – кредитополучател дължи всички незаплатени суми. С оглед на това е направил извод, че договорът за цесия от 12.07.2012г. не легитимира ищеца като нов кредитор на ответника за процесните вземания, защото вземанията по заповедното производство са определени по размер с оглед на твърденията, че е настъпила предсрочна изискуемост; а всъщност се установява, че такава не е обявена поради невръчено уведомление на длъжника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е обуславящ за изхода на спора, доколкото изводът за неоснователност на предявения иск се основава на извършеното от съда тълкуване на клаузи от процесния договор за цесия и приложението към него, съдържащо описание на прехвърлените вземания. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Изводът на съда относно индивидуализацията на процесното вземане се основава на тълкуване на клаузите на този договор, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК

Касационно обжалване следва да се допусне по трите поставени от касатора материалноправни въпроси, които макар и формулирани конкретно с оглед особеностите на конкретното дело, могат да бъдат сведени до въпрос относно валидността на цесията на вземане по договор за банков кредит, в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договора като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса относно предсрочната изискуемост като индивидуализиращ признак на вземането по договор за банков кредит е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по т. д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което възможността главницата по договор за заем/ кредит да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също, независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, който настоящият състав, съгласно разясненията в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, уточнява по следния начин – относно валидността на цесията на вземане по договор за банков кредит, в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договора за цесия като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 263,07 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №586 от 09.05.2022г. по в. гр. д. №144/2022г. на Пловдивски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора „ОТП Ф. Б. ЕАД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 263,07 лева /двеста шестдесет и три лева и седем стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.