О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50297

Гр. София, 07.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 03.05.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Т. д. № 1683/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 620/10.03.2020 г. по в. т. д. № 4866/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, с което е потвърдено решение № 6177 от 21.08.2019 г. по гр. д. № 13204/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ гражданско отделение, 19 състав. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу БДЖ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД с ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че той не дължи на ответника следните суми: 16 382.52 лв. - главница /неплатен наем/, 123 429.98 лв. – неустойка, 5 952.85 лв. – неустойка за забава, 1 059,80 лв. – неплатени консумативи /ел. енергия/, 59.52 лв. – неплатени консумативи /вода/, 3 919 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на консумативни разноски, 1 213.09 лв. – разходи за телефон, 302.40 лв. – неплатена такса смет, 636 лв. – неплатен наем и 93.08 лв. – лихва за забава върху последната сума, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.06.2007 г. по т. д.№ 830/2002 г. на СГС, VІ-4 състав, както и сумите: 3 296.22 лв. – главница /неплатен наем/ и 21 168.48 лв. – неустойка, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2011 г. по т. д.№ 1188/2002 г. на СГС, VІ-9 състав, на основание чл.439 ал.1 ГПК, поради погасяване на вземанията по давност.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като страда от материалноправна незаконосъобразност. Излага се, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете почиват единствено на постановките на ППВС 3/1980 г., според което образуваното изпълнително производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не тече, а актуалното ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /според което образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие, не е изпълнителен способ и не е от действията, които прекъсват давността/ е счетено за неприложимо. По подробно изложени съображения, свързани с действието на тълкувателните решения, се моли въззивното решение да бъде отменено изцяло.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; като касаторът поддържа наличието на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по формулирания въпрос, сочи съдебна практика, както и навежда доводи за противоречивото му разрешаване.

Против касационната жалба в срока по чл.287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация, чрез представляващите дружеството, приподписан от процесуален пълномощник, с подробни съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, намери следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

С определение № 100 от 07.05.2021 г. производството по делото е било спряно до приключване на тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а с определение № 50060 от 04.04.2023 г. същото е възобновено, с оглед постановяването на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г.

Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, на които кореспондира формулираният от касатора правен въпрос, са основани на това, че оспорените вземания на ответника първоначално са били предмет на изпълнителни дела №№ 115/2010 г. и 133/2011 г., прекратени служебно по реда на чл.433 т.8 ГПК на 08.08.2014 г., като на същата тази дата за събирането им са били образувани нови изп. дела №№ 711/2014 г. и 713/2014 г., всички по описа на ЧСИ В. – Н.. Впоследствие вземанията по тези дела са били присъединени за събиране по изп. дело № 20118380408892 на ЧСИ Б.; през 2018 г. по двата изпълнителни листа са били образувани отделни изпълнителни дела по описа на ЧСИ Б., прекратени по реда на чл.433 ал.1 т.2 ГПК и образувани отново през 2019 г. С оглед тези установени факти е посочено, че принудителното изпълнение срещу ищеца е предприето преди с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС да бъде обявено, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило сила, поради което последното е приложимо за приключените и висящи изпълнителни производства до 26.06.2015 г. В подкрепа на този извод въззивният съд е изложил подробни съображения и е цитирал релевантна практика на ВКС. Поради това е намерил, че по отношение на приключилите и висящи дела, образувани при ЧСИ Т. В. – Н. давност не е текла, тъй като съгласно ППВС № 3/80 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на висящността му давност не тече. С оглед горното съдът е заключил, че по делото не се установява изтичане на петгодишния давностен срок за вземанията на ответното дружество след перемирането на изп. дела №№ 115/2010 г. и 133/2011 г., тъй като образуването на изп. дела №№ 711/2014 г. и 713/2014 г. съгласно тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г., прекъсва давностния срок и същият започва отново да тече или след перемпция, или след 26.06.2015 г.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:

Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно по формулирания и значим за решаването на делото правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не се установяват наведените от касатора допълнителни селективни предпоставки, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, а именно по т. 1 и т. 3 от цитираната разпоредба. Установява се, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителните указания на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г. по същия въпрос. От това произтича изводът, че цитираната от касатора съдебна практика в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е била неправилна и не може да представлява основание за достъп до касация, а при наличие на противоречива практика, която е уеднаквена с посочения акт на нормативно тълкуване, въпросът вече няма и изискуемото значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 620 от 10.03.2020 г. по в. т. д. № 4866/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: