О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50405

София, 07.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. №1245/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Градски транспорт ЕАД - [населено място], срещу решение № 11 от 17.01.2022 г. постановено по в. т.д. № 399/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ с-в, с което е потвърдено изцяло решение № 261/28.03.2019 г. по т. д. № 1006/2018 г. на Варненски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на първата инстанция, с което е признато за установено, че касаторът „Градски транспорт ЕАД дължи на Търговска банка Д АД сумата 448 398.25 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2017 г., е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че вземането на ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер е било прехвърлено на „Търговска банка Д АД, както и че касаторът „Градски транспорт ЕАД е бил уведомен за това прехвърляне от предишния кредитор по начин съобразно изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Акцентира се върху факта, че в счетоводството на касатора липсват данни за осчетоводено парично задължение към „Търговска банка Д АД, което обуславя извод, че ищецът „Търговска банка Д АД в нито един момент не се е явявал носител на процесните вземания. Изложени са доводи в подкрепа на тезата, че писмото на „Градски транспорт ЕАД с изх. № 1287/19.09.2016 г. не може да се кредитира като доказателство или дори като индиция за установяване на надлежно съобщаване за извършена цесия.

Отделно се твърди, че съдът неправилно е възприел, че процесното вземане впоследствие е било прехвърлено от „Търговска банка Д АД на „А. Е. 1 ООД. Според касатора последващата нотариална покана (уведомяване) от „Търговска банка Д АД, в която е посочено, че всъщност прехвърлянето е направено на друго дружество - „Адванс енерджи 1 ООД, а не на „А. Е. Х. АД, не поражда действие, тъй като от една страна новото прехвърляне би било надлежно извършено, в случай, че беше извършено и съобщено на „Градски транспорт ЕАД от „А. Е. Х. АД, а от друга страна - доколкото в материалния закон не съществува понятие „техническа грешка, на каквато се е позовал цедентът „Търговска банка Д АД в нотариалната от дата 05.07.2018 г. Застъпва се становището, че представеният по делото договор за прехвърляне на вземания сключен между „Т. Б. Д АД и „Адванс енерджи 1 ООД с дата, последваща датата на изтичане срока на Рамковия договора за цесия и анексите към към него, не е породил желаните правни последици, тъй като към момента на неговото сключване (16.02.2018г.), банката вече не е била носител на процесните вземания, респ. не е имало какво да цедира. Сочи се, че ако се приеме, че „Т. Б. Д е действителния цесионер, то „Градски транспорт ЕАД рискува да бъде принуден да заплати още веднъж същото вземане, този път на „А. Е. Х. АД, без да може да се позове на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК. Извън твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение, за което не са изложени съображения, касаторът е формулирал следните два правни въпроса, които според него са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото :

1. „Кой е титуляр на вземането от гледна точка на длъжника - този, с който цедентът безспорно има сключен писмен договор за цесия, или този за който цедентът е съобщил на длъжника най-напред, че му е прехвърлил вземането си?“;

2. „Може ли цедентът да прехвърля повторно своето вземане от длъжника към втори по ред цесионер, след като вече веднъж е уведомил длъжникът, по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, че е прехвърлил вземането си на друг - първи по ред цесионер?“ ;

3. „Съобщаването по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, следва ли да се зачете като уведомление, с което цедентът уведомява длъжникът, че е сключил договор за цесия, с който е прехвърлил вземането си от длъжника към трето лице (цесионер)?“;

4. „Следва ли да бъде зачетено и поражда ли действие и правни последици последващо съобщаване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД извършено от цедента до длъжника, след като цедентът вече е съобщил на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, че е прехвърлил вземането си на друго лице/цесионер?“;

5. „Необходимо условие ли е цедентът да е представил по делото писмен договор за цесия сключен между него и цесионера, за да се приеме, че такъв договор съществува, при условие, че цедентът вече е уведомил длъжника за съществуването му със съобщаването извършено по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД?“;

6. „От кого следва да бъде уведомяването за извършена цесия - от стария кредитор (цедент) или от новия кредитор (цесионер)?“;

7. „Когато цедентът вече е съобщил на длъжника, че е прехвърлил вземането си на определено лице, може ли да извърши последващо съобщаване, че е прехвърлил същото вземане, но на друго лице, с аргумента, че в първото съобщаване била допусната грешка, и това второ съобщаване поражда ли правните последици на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД или редът за отпадането с обратна сила на последиците от първото по ред съобщаване е само чрез конститутивен иск за унищожаемост на едностранното волеизявление за извършена цесия?“;

8.1 „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?“;

8.2 „В съдебен процес образуван по предявен иск от цесионер (ищец) срещу длъжник (ответник), коя от двете страни носи доказателствената тежест да установи по категоричен и безспорен начин съобщаването за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. ЗЗД - ищецът - цесионер или ответникът – длъжник?“;

8.3 „При липса на своевременно наведено по делото възражение/оспорване от ответната страна (длъжник), че цесията не му е била съобщена надлежно от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, съдът следва ли да приеме, че съобщаването за извършената цесия е доказано?“

8.4 „Може ли съобщаването по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД да бъде извършено преди сключването на договор между цедента и цесионера за прехвърляне на вземането и поражда ли това съобщаване правно действие, вкл. по отношение на длъжника?“

По отношение на всички поставени по-горе въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към касационната жалба са приложени копия от следните актове на ВКС, посочени в изложението : решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. №2639/2014 г. на ІІ т. о.; решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. №3049/2017 г. на ІV г. о.; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №1711/2013 г. на І т. о.; определение № 90/19.02.2015 г. по т. д. №1452/2013 г. на ІІ т. о.; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на І т. о.; решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. №2230/2016 г. на І т. о.; решение № 242/21.03.2019 г. по т. д. №3097/2017 г. на І т. о.; решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. №3902/2014 г. на ІV г. о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ІV г. о.; решение № 28/18.04.2019 г. по гр. д. №2014/2018 г. на ІV г. о.; решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. №1019/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. №377/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на І т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ІІ т. о., както и тълк. решение №142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 1279/12.11.1996 г. по ф. д. №29/1996 г. на ВКС, V г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Т. Б. Д АД – [населено място], в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация. Сочи се, че по отношение на част от въпросите ( № 2, № 3, № 4 и № 5 ) липсва общия селективен критерий за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд или не са обусловили решаващите му изводи. Спрямо други въпроси ( №1, № 5, № 7л № 8.1, № 8.2, № 8.3 и № 8.4) се застъпва становището, че те не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Допустимостта на настоящото исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е установена с решението на ВКС №60065 от 30.06.2021 г., постановено по т. д. № 541/ 2020 г., І т. о., с което е отменено предходното решение № 238/04.11.2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е било обезсилено решението на Варненски окръжен съд и прекратено производството по делото поради неговата недопустимост.

След повторното разглеждане на въззивната жалба на „Градски транспорт ЕАД срещу решение № 261/28.03.2019 г. по т. д. № 1006/2018 г. на Варненски окръжен съд, новият апелативен състав е потвърдил решението на първата инстанция, с което е прието за установено по отношение на ищеца „Т. Б. Д АД, че ответникът „Градски транспорт ЕАД дължи на ищеца сума в размер на 448 398.25 лв. на основание Договор за инженеринг BG161РО001/1.5-03//2011 /0002-S-17 и издадена фактура № 16/22.07.2016 г., вземането за която е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716/27.07.2016 г., анекс № 1/02.08.2016 г., анекс № 2/27.09.2016 г. и анекс № 3/30.12.2016 г. към него, сключен между „Е. Е. ЕАД и „Супервайзер ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Е. Е. Супервайзер и „Т. Б. Д АД и впоследствие цедирано на „А. Е. 1 ООД съгласно Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5885/28.07.2017 г. по гр. д. №10458/2017 г., 30 състав по описа на Районен съд - [населено място], на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл. 415 ГПК.

Въззивният състав е приел за безспорно установено по делото, че :

- по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716/27.07.2016 г., Е. Е. ЕАД и „Супервайзер ЕООД в качеството на съдружници в ДЗЗД „Е. Е. Супервайзер и като цеденти са прехвърлили на „Т. Б. Д АД като цесионер парични вземания спрямо длъжника „Г. Т. ЕАД в рамките на общ лимит в размер до 3 000 000 лв., заедно с дължимите върху тях лихви и неустойки и др. подобни, в срок до 31.12.2016г. , възникнали на основание изпълнението на Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03// 2011/ 0002-S-17, с предмет „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническата база на „Г. Т. ЕАД – Варна, сключен на 06.10.2015г. между „Г. Т. ЕАД, [населено място] (възложител) и „Е. Е. - Супервайзер ДЗЗД (изпълнител), както и всички анекси към него;

- съгласно чл. 1 от Анекс № 1/02.08.2016 г. цедентът е прехвърлил на цесионера - банката, своите парични вземания спрямо длъжника „Г. Т. ЕАД в общ размер на 2 074 435.48 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др. подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Е. Е. - Супервайзер ДЗЗД и „Г. Т. ЕАД по Фактура № 16/22.07.2016 г. за сумата 2 074 435.48 лв. без ДДС, издадена от цедента на „Г. Т. ЕАД. Съгласно анекса цесионерът следва да получи плащане по прехвърлените вземания в 30-дневен срок след прехвърляне на вземането по анекса или крайният срок на плащане е определен за 03.09.2016 г.;

- съгласно Анекс № 2/27.09.2016г. действието на Анекс № 1 от 02.08.2016г. се прекратява поради несбъдване на поставено условие за прехвърляне на вземането (чл. 3, ал. 4 от Анекс № 1) и страните се споразумяват, че цедентът прехвърля на цесионера своите парични вземания спрямо длъжника „Г. Т. ЕАД в общ размер 448 398.25 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др. подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Е. Е. -Супервайзер ДЗЗД и „Г. Т. ЕАД, които вземания са фактурирани ведно с други вземания във фактура № 16/22.07.2016г. за обща сума от 2 074 435.48 лв. без ДДС. Срокът на плащане по цедираното вземане е удължен до 27.10.2016 г.

- с Анекс № 3/30.12.2016 г. е договорено продължаване на срока за плащане до 31.01.2017г.

Въззивният състав е отразил, че с въззивната жалба за пръв път ответникът „Г. Т. ЕАД е направил възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца „Търговска банка Д АД в качеството на цесионер по процесния Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 27.07.2016г. и трите анекса към него, оспорвайки твърдението на ищеца, че е признал дълга и поел задължение за плащането му. Съдът е посочил, че едва във въззивната си жалба ответникът твърди, че по делото не са събрани убедителни доказателства, годни да установят, че банката е придобила претендираните вземания чрез цесия, както и че прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо него по арг. от чл. 99 ал. 4 ЗЗД, тъй като липсва надлежно уведомление от предишния кредитор ДЗЗД „Енерджи ефект -Супервайзер до него за цедиране на вземането му от 448 398.25 лв. Въззивният състав е уточнил, че възражението на ответника за липса на активна легитимация на ищеца е обосновано във въззивната жалба със становището, че представените от ищеца две писма от „Градски транспорт ЕАД до банката не са годни да установят уведомление за цесията от предишния кредитор, тъй като писмото с изх. №1287, с което се прави признание/съгласие за прехвърлянето на вземането, е от дата 19.09.2016 г., а Анекс № 2, с който се цедира самото вземане, е сключен на 27.09.2016 г., т. е. - осем дни след признаване на цесията от ответника, поради което последната не е породила действие. Съдът е отразил и допълнителния аргумент на въззивника, че видно от допълнителното заключение на вещото лице по извършената ССчЕ в счетоводството на „Градски транспорт ЕАД липсват данни за осчетоводено парично задължение към „Търговска банка Д АД, поради разбирането на ответника, че дори и да е извършена цесия, тя не е породила действие спрямо него, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за това от предишния кредитор.

За да приеме горното възражение за неоснователно, въззивният състав е акцентирал върху факта, че в отговора на исковата молба са релевирани няколко възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск като между тях липсва оспорване на активната материалноправна легитимация на банката въз основа на твърдение, че цесията не е породила действие спрямо „Градски транспорт ЕАД като ответник, на който тя не му е надлежно съобщена от цедента. Съдът е подчертал, че по повод направено искане за спиране на производството по делото по приключване на т. д. №324/17 г. на Варненски ОС, ответникът изрично е признал частното правоприемство на банката по отношение на ДЗЗД, посочвайки, че „като частен правоприемник на ДЗЗД „Е. Е. - Супервайзер по отношение на процесните вземания „Търговска банка Д АД ще се ползва от правните последици на постановеното в хода на т. д. №324/17 г. на ВОС решение. Според апелативния състав възражението, че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо ответника по арг. от чл. 99 ал. 4 ЗЗД е въведено след срока за отговор на исковата молба и поради това се явява преклудирано. Съдът е посочил, че въззивният състав има задължението да се произнесе по всички наведени и поддържани във въззивната жалба възражения, оплаквания и твърдения, но това задължение има за предмет само тези възражения, които са въведени в процеса по надлежния ред.

Произнасяйки се по съществото на спора, въззивният състав е приел за установени и следните релевантни за делото обстоятелства :

- с писмо изх.№1287/19.09.2016 г. до „Търговска банка Д АД ответникът е уведомил банката, че във връзка със сключен Анекс № 2 към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016 г., с който ДЗЗД „Е. Е. - Супервайзер прехвърля на „Търговска банка Д АД свои парични вземания, възникнали на основание сключения договор по фактура № 16/22.07.2016г., потвърждава единствено сумата от 448 398.25 лв. без ДДС;

- с писмо изх.№ 1670/29.12.2016 г. до Търговска банка Д АД ответникът изразява съгласието си за цедиране на вземанията на ДЗЗД „Е. Е. - Супервайзер на стойност 448 398,25лв без ДДС и уверява банката, че плащанията по горното вземане ще се извърши до 31.01.2017 г.;

- с договор за цесия от 16.02.2018 г. „Т. Б. Д АД е прехвърлила на „А. Е. 1 ООД паричните си вземания от „Градски транспорт ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение и изп. лист по ч. гр. д. № 10458/2017г. Ответникът е бил уведомен за осъществената цесия с две нотариални покани - от 12.03.2018 г. , в която като цесионер е посочено „А. Е. Х. АД и от 05.07.2018г., в която като цесионер е посочен действителният правоприемник „А. Е. 1 ООД ;

- от заключението на основната ССчЕ и от счетоводната справка, издадена към 25.07.2017г, е видно, че банката е осчетоводила в счетоводните си регистри сумата 448 398.25 лв. на 06.10.2016 г. като вземане на банката от ответното дружество, възникнало на основание рамков договор за цесия с краен падеж 31.01.2017 г.;

- от допълнителното заключение на ССчЕ е видно, че ответникът е осчетоводил фактура №16/22.07.2016г., издадена от „Енерджи ефект -Супервайзер ДЗЗД за сумата 2 074 435,48 лв. без ДДС, както и кредитно известие №18/15.08.2016г. за сумата 448 398,25 лв. без ДДС и фактура №21/22.12.2016 г., издадена от „Енерджи ефект - Супервайзер ДЗЗД за сумата 448 398,25 лв. без ДДС.

Посочвайки, че действителността и автентичността на Рамковия договор не е оспорена от ответната страна, въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че този договор е породил присъщите му правни последици съгласно уредбата в чл. 99 и следв. ЗЗД, а именно - прехвърляне на процесното вземане от цедента на цесионера като вземането е осчетоводено от двете страни по спора, респ. - доказано и по размер. Във връзка с оплакването във въззивната жалба срещу извода на окръжния съд, че впоследствие процесното вземане е прехвърлено на „А. Е. 1 ООД, предвид твърдяната в последващата нотариална покана от банката техническа грешка досежно наименованието на цесионера, въззивният състав се е позовал тълкуването, направено в т. 10 б. б от TP 4/201З г. по тълк. дело 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при настъпило частно правоприемство по договор за цесия легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, като исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение на нормите на чл. 226, ал. 2 и ал. З ГПК като в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.

Въззивният състав е приел за установено, че на 16.02.2018 г. ищецът е цедирал именно на „А. Е. 1 ООД своите парични вземания по Рамковия договор от 27.07.2016 г. В тази връзка съдът е отразил, че при уведомяването на длъжника с нотариалната покана от 12.03.2018 г. като цесионер е посочено „А. Е. Х. АД, а в нотариалната покана от 05.07.2018 г. е посочено, че е налице техническа грешка и действителният цесионер е „А. Е. 1 ООД. Съдът не е споделил тезата на въззивника, че след уведомяването му, че процесното вземане е прехвърлено на „А. Е. Х. АД, прехвърлянето е породило действие по смисъла на чл. 99 ал. 4 ЗЗД и последващото уведомяване не може да бъде зачетено. Според въззивният състав уведомяването от цедента за извършената цесия поражда действие за цедирания длъжник, когато действително е налице сключен договор за цесия. В обжалваното решение е подчертано, че в случая договор за цесия между „Търговска банка Д АД и „А. Е. Х. АД не само че не се твърди да е сключван, не се представя такъв, но е налице волеизявление от страна на банката, че е допусната техническа грешка в изписването на цесионера в първото по ред уведомяване. Съдът е акцентирал върху факта, че в уведомленията до другите длъжници - „Супервайзер ЕООД, „А. Е. Х. АД и „Е. Е. ЕАД като цесионер е посочено дружеството „А. Е. 1 „ООД, което е и страна по Договора за прехвърляне на вземания от 16.02.2018 г. Приемайки, че действителният цесионер е „А. Е. 1“ ООД, съдът не е уважил оплакването в жалбата в тази насока.

На последно място въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответника, че Договорът за прехвърляне на вземания между „Търговска банка Д АД и „А. Е. 1 ООД не е породил правни последици, тъй като към момента на сключването му - 16.02.2018 г. банката вече не е била носител на процесните вземания, доколкото срокът на Рамковия договор е изтекъл на 31.01.2017 г.. Според съда това възражение не е било заявено в срока за отговор на исковата молба и по него съдът не дължи произнасяне.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е очевидно неправилно като основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. От една страна липсват доводи на касатора за очевидна неправилност на обжалвания акт. От друга страна самият факт, че касаторът застъпва становището, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, изключва тезата, че изводите на въззивния съд „prima facie“ (без необходимост от обсъждане ), са в явно нарушение на закона или са явно необосновани.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване следните въпроси на касатора, относими се към извода на въззивния съд, че действителния цесионер на процесното вземане в размер на 448 398.25 лв. без ДДС е „А. Е. 1 ООД, а не „А. Е. Х. АД, както и че цедентът „Търговска банка Д АД валидно е съобщил на длъжника „Градски транспорт ЕАД за прехвърляне на вземането на „А. Е. 1 ООД на 16.02.2018 г. с връчената нотариалната покана от 05.07.2018 г., а именно: № 1. „Кой е титуляр на вземането от гледна точка на длъжника - този, с който цедентът безспорно има сключен писмен договор за цесия, или този за който цедентът е съобщил на длъжника най-напред, че му е прехвърлил вземането си?“; № 2. „Може ли цедентът да прехвърля повторно своето вземане от длъжника към втори по ред цесионер, след като вече веднъж е уведомил длъжникът, по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, че е прехвърлил вземането си на друг - първи по ред цесионер?“; № 4. „Следва ли да бъде зачетено и поражда ли действие и правни последици последващо съобщаване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД извършено от цедента до длъжника, след като цедентът вече е съобщил на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, че е прехвърлил вземането си на друго лице/цесионер?“; № 7. „Когато цедентът вече е съобщил на длъжника, че е прехвърлил вземането си на определено лице, може ли да извърши последващо съобщаване, че е прехвърлил същото вземане, но на друго лице, с аргумента, че в първото съобщаване била допусната грешка, и това второ съобщаване поражда ли правните последици на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД или редът за отпадането с обратна сила на последиците от първото по ред съобщаване е само чрез конститутивен иск за унищожаемост на едностранното волеизявление за извършена цесия?“ и № 8.4 „Може ли съобщаването по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД да бъде извършено преди сключването на договор между цедента и цесионера за прехвърляне на вземането и поражда ли това съобщаване правно действие, вкл. по отношение на длъжника?“.

На първо място, по отношение на поставените по-горе въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Цитираната от касатора практика на ВКС, свързана с приложението на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и в частност с въпроса „кой следва да съобщи на длъжника за цесията и по какъв начин“, не е относима към конкретната хипотеза, при която цедентът е уведомил длъжника за допусната техническа грешка в първото съобщение в наименованието (името на дружеството) на цесионера, като впоследствие е уточнил на длъжника името на действителния цесионер на вземането. На второ място, въпросите не обуславят допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото, както в практиката на ВКС (решение № 242/21.03.2019 г. по т. д. №3097/2017 г. на І т. о.), така и в правната теория, няма спор, че към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора. Няма законова пречка, в който и да е момент, цедентът да уведоми длъжника, че е допуснал грешка и да уточни действителния цесионер, на който е прехвърлил вземането си. По аналогия с разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 ЗЗД цедентът има възможност да уведоми длъжника, както за допусната грешка, така и за прекратяването, респ. развалянето на договора за цесия, но с риска да му бъде релевирано възражение по чл. 75, ал. 2 ЗЗД при положение, че е платил на неистински кредитор. В случая обаче касаторът не твърди, че междувременно е изпълнил задължението си на първоначално посочения му от кредитора цесионер, поради което въззивният съд не е обсъждал последиците от такова плащане. На последно място следва да се има предвид, че касаторът не излага съображения защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в т. 4 от мотивите към Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване въпросите под № 3, № 5 и № 6 в изложението към касационната жалба. Няма логично обяснение въпросът : „Съобщаването по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, следва ли да се зачете като уведомление, с което цедентът уведомява длъжникът, че е сключил договор за цесия, с който е прехвърлил вземането си от длъжника към трето лице (цесионер)?“, доколкото „уведомяване“ има аналогично значение със законовия термин по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „съобщаване“. Въпросът : „Необходимо условие ли е цедентът да е представил по делото писмен договор за цесия сключен между него и цесионера, за да се приеме, че такъв договор съществува, при условие, че цедентът вече е уведомил длъжника за съществуването му със съобщаването извършено по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД?“, не е значим за конкретния спор, тъй като не е обсъждан от въззивния съд в контекста, в който е поставен. В обжалваното решение съдът се е позовал на представения от ищеца договор за цесия от 16.02.2018 г. с оглед установяване на действителния цесионер по договора за прехвърляне на вземането и с оглед възражението на ответника, че „А. Е. 1 ООД ( който се вписва в диспозитива на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК) е цесионер, а не „А. Е. Х. АД. Въпросът : „От кого следва да бъде уведомяването за извършена цесия - от стария кредитор (цедент) или от новия кредитор (цесионер)?“, е формулиран като общотеоретичен и в тази връзка не е относим към решаващата воля на съда.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК и с оглед поставените от касатора в изложението въпроси от № 8.1 до № 8.3, а именно : „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?“; „В съдебен процес образуван по предявен иск от цесионер (ищец) срещу длъжник (ответник), коя от двете страни носи доказателствената тежест да установи по категоричен и безспорен начин съобщаването за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. ЗЗД - ищецът - цесионер или ответникът – длъжник?“ и „При липса на своевременно наведено по делото възражение/оспорване от ответната страна (длъжник), че цесията не му е била съобщена надлежно от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, съдът следва ли да приеме, че съобщаването за извършената цесия е доказано?“. На първо място въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които е приел за релевантни за спора съобразно твърденията на ищеца и с оглед на своевременно направените възражения, доводи и оплаквания от ответника. Отделно следва да се има предвид, че по отношение на цесията, извършена на 16.02.2018 г. между „Търговска банка Д АД и „А. Е. 1 ООД, съобщена на длъжника повторно с нотариалната покана от 05.07.2018 г., въззивният състав е решил спора, приемайки, че ищецът е доказал съобщаването на цесията на длъжника, т. е. съдът не е отрекъл, че тежестта за доказване на съобщаването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е за цедента. В тази връзка е налице произнасяне от въззивния съд по възражението на ответника, че цесията от 16.02.2018 г. не му е била редовно съобщена. Що се отнася до цесията, сключена с рамковия договор за прехвърляне на парични вземания от 27.07.2016 г. между ДЗЗД „Е. Е. Супервайзер и „Т. Б. Д АД и анексите към този договор, въззивният съд е приел, че възражението на ответника за липса на валидно съобщаване е преклудирано като е приложил процесуалните последици от това по чл. 370 ГПК, съобразявайки се със съдържанието на отговора на исковата молба като е посочил, че взима предвид и признатото от ответника частно правоприемство на банката по отношение на ДЗЗД в производството по т. д. №324/17 г. на Варненски ОС.

Не следва да се присъждат разноски в полза на „Търговска банка Д АД за настоящото касационно производство по т. д. №1245/2022 г. на ВКС, І т. о., тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за направени разноски по това дело. С обжалваното решение при повторното разглеждане на въззивната жалба на „Градски транспорт ЕАД въззивният състав на основание чл. 294, ал. 2 ГПК е присъдил на „Търговска банка Д АД разноските, направени по предходното касационно дело №541/2020 г. на ВКС, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 17.01.2022 г. постановено по в. т.д. № 399/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: