О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50221

гр. София, 06.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимировкато изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3144/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от КПКОНПИ, срещу решение № 86/22г., постановено по в. гр. д. 97/22г. на Бургаски апелативен съд, с което са отхвърлени исковете за отнемане на неналично имущество към края на проверявания период от П. В. А. и от Л. Л. С. по чл. 151 ЗПКОНПИ.

Делото е било образувано по искане на КПКОНПИ за отнемане на неналично към края на проверявания период имущество, представляващо парични суми, преминали през банковите сметки на ответниците, на обща стойност 50458,07лв..

Въззивният съд е приел, че неналичните към края на проверявания период суми по банкови сметки не подлежат на отнемане, поради което не следва да се изчисляват при установяване на факта „значително несъответствие“- една от предпоставките за отнемане на имущество от незаконен източник. По този начин значителното несъответствие е изчислено в размер на 125 342, 98лв., и поради изискването на закона да е над 150000лв., исковете са отхвърлени.

В касационната жалба на КПКОНПИ са изложени доводи, че неналичните суми по банковите сметки се отнемат на основание чл. 151 ЗПКОНПИ чрез присъждане на тяхната равностойност, поради което следва да се включат при установяването на факта на „значително несъответствие“. Въззивното решение е обжалвано само в частта, с която въззивния съд не е отразил направените от ответника погасителни вноски, вноски по банкови сметки, както и тези, направени от трети лица, и изплатени лихви върху средства с неустановен законен източник, но неналични в края на проверявания период.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Представляват ли имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период? 2.Подлежи ли на отнемане паричната равностойност на имуществото, посочено в първия въпрос? 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните?

Настоящият състав на ВКС счита, че са налице допълнителните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпросите е постановено тълкувателно решение, и въззивното решение е в пълно съответствие с ТР №4/23г., по т. д. №4/21г. на ОСГК съгласно което:

1. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Касационната жалба срещу решението на въззивния съд, в частта, с която КПКОНПИ е осъдена да плати държавна такса, има характер на молба по чл. 248 ГПК, а по нея компетентен да се произнесе е въззивния съд.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/22г., постановено по в. гр. д. 97/22г. на Бургаски апелативен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: