О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3993

гр. София, 10.09.2024 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 4016 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. И., против решение № 91 от 22.05.2023 г. по гр. дело № 78/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1595 от 14.12.2022 г. по гр. дело № 2063/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в осъдителната му част и вместо него са отхвърлени предявените от нея срещу О. П. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД за сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - счупване на лявата ръка, получено на 08.06.2022 г., вследствие на падане поради наличие на дупка в тротоарната настилка на [улица]пред № * в [населено място], и за сумата от 1265 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждане, заедно със законната лихва върху тези суми от 03.08.2022 г. до окончателното им изплащане.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените деликтни искове за разликата над присъдените суми до пълния им предявен размер съответно за сумата от 26000 лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50000 лева, и за сумата от 1360.40 лева. В тази част решението на въззивния съд, макар и вероятно недопустимо поради несезирането му с въззивната жалба против отхвърлителната част на първоинстанционното решение, не е обжалвано с касационната жалба и е влязло в законна сила.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда посочените касационни основания от наличието на несъответствие на фактическите изводи на съда с доказателствата по делото, довели до грешни правни изводи. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидната му неправилност на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните правни въпроса:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото и да изложи свои мотиви, като решен в противоречие със задължителната практика по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр. дело № 1076/2020 г. на ВКС, II г. о.; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 44 от 10.07.2020 г. по гр. дело № 1963/2019 г. на ВКС, II г. о.;

2. Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети само косвени доказателства - свидетели, които не са очевидци, СМЕ и документи;

3. Може ли да се приеме провеждане на пълно и главно доказване на иска, при положение че не са ангажирани преки доказателства за осъществен деликт, и как влияе липсата на насрещно доказване от ответника върху правните изводи на съда, при наличието на многобройни косвени доказателства, посочени и събрани от ищеца, в подкрепа на изложените в исковата молба факти. Излага тези два правни въпроса да са разрешени от въззивния съд в противоречие на трайната и последователна практика по решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. дело № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 208 от 15.12.2020 г. по гр. дело № 127/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50180 от 12.10.2022 г. по гр. дело № 3675/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 3574/2021 г. на ВКС, III г. о., и решение № 177 от 31.12.2020 г. по гр. дело № 293/2020 г., IV г. о.;

4. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства по чл. 146, ал. 2 ГПК, при непълен или неточен доклад на първата инстанция, по който въпрос се навежда въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК ответникът по касация – О. П. е подала писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържани в изложението, и тези по ал. 2 на чл. 280 ГПК констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима и редовна – подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил, че в исковата молба ищецът К. И. е навела фактически твърдения, че през деня на 08.06.2022 г. е претърпяла инцидент, стъпвайки в дупка на тротоара на [улица]пред № * – срещу офиса на „А. Б. Б. АД в гр. Пловдив, като във връзка с тези обстоятелства, обосноваващи исковата й претенция, в проекта за доклад от 23.09.2022 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, указвайки й да докаже настъпването на инцидента по твърдените начин, време и място и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправното деяние. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за недоказани твърденията за механизма на получаване на телесните увреди и причинно-следствената връзка между деянието (в случая бездействие – неотстраняване на дупка от липсваща тротоарна плочка) на ангажираните от общината служители, поддържащи общинските улици от една страна и от друга - причинената телесна повреда. Изложил е, че при декларативно посочване от ищеца К. И. на свидетели, които биха установили механизма на злополуката – такива, като очевидци, не са ангажирани. Разпитаните двама свидетели по делото нямат преки впечатления, а имали знание за инцидента от самата К. И.. Не е ангажирана като свидетел и посочената като оказала първоначална помощ нейна приятелка – Щ. Н., която би могла да посочи обстоятелства, непосредствено след инцидента, а именно – къде и в какво състояние е заварила ищеца К. И., каква е била обективната обстановка на местопроизшествието – наличие на липсваща плочка или плочки, изкъртен знак и т. н. Не се доказвало въобще наличие на такъв очевидец във времеви период, много близък с твърдения инцидент. Приложените три фотографии на твърдяното местопроизшествие към исковата молба и приети от съда като доказателствени средства въззивният съд е изложил, че не установявали нито времето на създаването им, нито местоположението на сниманата липсваща плочка, а именно пред офиса на „А. Б. Б. АД в гр. Пловдив, [улица]. Изслушаните записи в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. пред първоинстанционния съд, предоставени от Д. Н. система 112 към МВР, също не доказвали пряко наличие на причинно-следствена връзка между липсващата плочка и причинената вреда. Те са косвени доказателства и биха били в подкрепа на преки доказателства, каквито липсвали по делото. Доказването на даден факт може да бъде осъществено и само чрез косвени доказателства, но само тогава, когато те са в такава единна връзка (верига), която единствено и неизбежно би довела до съответния резултат. В случая не е ясно и не е доказано къде точно е настъпило вредоносното падане на ищеца К. И.. В телефонните записи се говори от сигнализиращия гражданин за изкъртен инвалиден пътен знак, а от представените две фотографии на липсваща плочка, която явно не е с достатъчно голям размер и с ненакърнена цялост на всички околни плочки, не може да се направи извод за така описван от гражданина изкъртен пътен знак. При така изложените съображения въззивният съд е извел извод, че ищецът К. И. не е доказала твърденията за получаване на претърпените телесни увреждания на посоченото от нея на място, а именно в [населено място], [улица], пред офиса на „А. Б. Б. АД, поради което и е приел така предявените от нея искове за неоснователни.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни селективни предпоставки, регламентирани в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК.

При горепосочените мотиви на въззивния съд, обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори и трети процесуалноправни въпроса, които се поставят от касатора К. И. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и които при съобразяване на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат уточнени и обединени в следния общ въпрос: допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Така обобщеният въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което на даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос в обжалваното решение следва да се извърши преценка за съответствието му с установената практика на ВКС по решение № 50180 от 12.10.2022 г. по гр. дело № 3675/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 3574/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 177 от 31.12.2020 г. по гр. дело № 293/2020 г. на ВКС, IV г. о., и други. Останалите въпроси съдът ще вземе предвид при разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 ГПК.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касатора, която възлиза в размер на 527.21 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 22.05.2023 г. по гр. дело № 78/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1595 от 14.12.2022 г. по гр. дело № 2063/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в осъдителната му част и вместо него са отхвърлени предявените от К. Б. И. срещу О. П. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД за сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - счупване на лявата ръка, получено на 08.06.2022 г., вследствие на падане поради наличие на дупка в тротоарната настилка на [улица]пред № * в [населено място], и за сумата от 1265 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждане, заедно със законната лихва върху тези суми от 03.08.2022 г. до окончателното им изплащане..

УКАЗВА на К. Б. И. да внесе държавна такса в размер на 527.21 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението и да представи доказателства за внасянето й в същия срок, като при неизпълнение на указанията в определения срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на определената държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.