ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50287

Гр. София, 06.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1294 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Г. Г. срещу решение № 35 от 07.02.2022г. по гр. д. № 646/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 281/17.08.2021г. по гр. д. № 882/2020г. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца Т. Г. Г. срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за търпени неимуществени вреди, и сумата 190,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за търпени от ищеца имуществени вреди (направени разходи за лечение), причинени на ищеца при произшествие, настъпило на 16.02.2017г., в [населено място], на пътния участък между изхода от автомагистрала Хемус и връзката му с [улица], по време на движение на управлявания от ищеца лек автомобил „Д. Г. Ч.” с peг. [рег. номер на МПС] - взривно възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие внезапна техническа повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик С. П. Г., е имала валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица № BG/23/116002055726 с ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – застраховане“ АД, както и обезщетение за забава в определянето и изплащането на застрахователното обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 50 000 лв., считано от 17.04.2018г. до окончателното плащане, като неоснователни.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на закона и съдебната практика по приложението му. Излага, че фактите по делото са безспорно установени, а именно, че процесният инцидент и търпени от ищеца вреди настъпват в резултат на внезапна и непредвидима техническа неизправност на автомобила, от една страна, и поведението на пътник в автомобила – В. Г., от друга. Оспорва като необосновани и противни на закона решаващите изводите на въззивния съд, че ищецът няма право на претендираното застрахователно обезщетение, защото е нарушил правила за пожарна безопасност, без да са посочени конкретни такива, и защото не е упражнил контрол над пътуващия в колата пътник. Поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на задължителната съдебна практика по Постановление 4/30.10.1975г. на Пленума на ВКС, както и в противоречие на цитираната с жалбата практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. По изложените доводи моли въззивното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Ако лицето, упражняващо контрол над вещ, не е причинило вредите, произлезли от нея, може ли то да търси обезщетяване на тези вреди по реда на чл. 50 ЗЗД?

2. Счита ли се за увредено лице по смисъла на ал. 3 на чл. 477 КЗ водачът на застрахован автомобил, в случай че вредите са настъпили в следствие на внезапна повреда на вещта и действия на лица, различни от него?

3. Следва ли да бъдат вменени на водачите на МПС задължения да съблюдават правила, които не са нормативно регламентирани и не са част от обичайните правила при управление на МПС?

4. Следва ли водачите на МПС да упражняват непрестанен физически надзор и контрол върху пасажерите в превозно средство по време на движение и подлежат ли водачите на санкция във връзка с лични действия на пасажерите в автомобила?

5. Представлява ли небрежност като форма на вина неупражняването на постоянен надзор от водача на МПС по отношение на пасажерите в превозното средство?

6. Какъв е обхватът на дължимия надзор от водачите на МПС по отношение на лица, които не са ангажирани пряко в управлението на превозното средство?

7. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 от Кодекс за застраховането покрива ли отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ вреди, претърпени от водача на МПС, които са резултат от внезапна техническа неизправност на превозното средство?

Поддържа съдът да се е произнесъл по горните въпроси в противоречие на съдебната практика по решение № 60086 от 02.11.2011г. по т. д. 1656/2020г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Постановление 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, решение № 309 от 04.06.2014г. по гр. д. 1354/2012г. по описа на ВКС, ГК, III ГО и решение № 1362 от 06.05.1982г. по гр. д. 628/82г. на ВС, I ГО, с което обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочи, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излага доводи, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е правилно.

Третите лица помагачи С. И. Г. и В. И. Г. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че предвид разпоредбата на чл. 477, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Счел е, че покритият застрахователен риск при застраховка Гражданска отговорност включва не само опасността от възникване на задължение за поправяне на вредите, причинени от деликт в резултат на виновно и противоправно деяние съгласно чл. 45 ЗЗД, но и при възникнала безвиновна отговорност съгласно чл. 49 ЗЗД в резултат на чужди противоправни деяния, както и при отговорност по чл. 50 ЗЗД в резултат на вреди от вещи. Изтъкнал е, че отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа с оглед на управлението и употребата . Посочил е, че е възможно вещта при причиняване на деликта да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия. Подчертал е, че с оглед функционалния характер на застрахователната отговорност, обект на застраховане е и гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/.

При тези правни изводи въззивният съд е приел, че ищецът Г. в качеството си на лице, което към момента на настъпване на произшествието на законно основание е извършвал фактически действия по управлението на моторното превозно средство, има качеството застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Изложил е, че съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 3 КЗ за трети лица по ал.1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Обосновал е извод, че качеството на лице по ал. 2 на чл. 477 КЗ не изключва възможността то да има качеството и на лице по ал. 3 на чл. 477 от КЗ, но само ако пострадалият водач няма вина за настъпилото ПТП. В тази насока се е позовал и на нормата на чл. 494, т. 1 КЗ, която според въззивния съд изключва пострадалия при ПТП водач на увреждащото МПС от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в случай, че има вина за настъпване на произшествието. Подчертал е, че вината в гражданското право следва да бъде възприемана не като субективно отношение, а като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването . Въззивният съд е счел, че от заключението на вещите лица по допуснатата в първоинстанционното производство СПАТЕ се установява, че управляваният от ищеца автомобил е имал допълнително монтирана газова уредба с вместимост 50 литра, което изменение в конструкцията е било отразено в свидетелството за регистрация, част І, както и че към датата на произшествието автомобилът е преминал годишен технически преглед, в протокола за който е отбелязано, че бутилката е в техническа изправност до 12.10.2017г. Възприел е извода на вещите лица, че монтажът на бутилката и тръбопровода не съответстват на техническите изисквания за регистрация, тъй като е допусната употреба на съда под налягане без налично аварийно отвеждане извън автомобила при пропуск на газ и присъединяването на тръбопровод извън обезопасяващата кутия при сондата на бутилката, което е довело до навлизане на изпуснатата газ в купето на автомобила, вместо извеждане извън него. Посочил е, че изводът на вещите лица досежно причината за възникване на пожара във вътрешния обем на автомобила е категоричен, а именно: съчетанието между пропуск на газ при зареждане на автомобилната газова уредба и възпроизвеждането на открит пламък в купето на автомобила при запалване на цигара от пътника В. Г.. Позовал се е на заключението на вещите лица, съобразно което обичайно мирисът на газ в автомобила след зареждане се дължи на навлизане на газ в обема на купето през врати, прозорци или през отдушните клапи на багажното отделение, като водачът е следвало да установи дали след проветряване миризмата се възстановява в затворения обем. Изложил е, че техническите правила за пожарна безопасност не са били спазени, тъй като при наличие на мирис на газ в купето и след проветряването, водачът е следвало незабавно да преустанови движението на автомобила. Счел е за недопустимо боравенето с открит огън в купето, тъй като било нормално да се предположи, че това би могло да доведе до пожар или експлозия. При кредитиране на заключението по СПАТЕ въззивният съд е приел, че произшествието не се дължи единствено на недостатъци на самата вещ, които са били налични към момента, в който жалбоподателят е установил държание върху вещта, нито на обстоятелства, за които отговорността може да бъде възложена на собственика на МПС. Счел е, че причина за пожара във вътрешния обем на автомобила е съчетанието между пропуска на газ при зареждане на автомобилната газова уредба, резултат от внезапно възникнала след зареждане на бутилката техническа неизправност на тръбопроводите към резервоара за сгъстен нефтен газ, разположен в задната част на автомобила, и възпроизвеждането на открит пламък в купето на автомобила при запалване на цигара от пътника В. Г.. Подчертал е, че при тези данни следва да се приеме, че водачът Г., под чиито надзор се е намирал автомобилът, не е положил необходимата грижа за вещта, изключваща възможността да бъдат причинени вреди при нейната употреба. Посочил е, че неспазването на техническите правила за безопасност се изразява както в това, че не е преустановил движението на автомобила, въпреки усетената и след проветряването миризма на газ, така и в това, че е допуснал седящата до него пътничка да възпроизведе открит огън в купето, в непосредствена близост до бензиностанцията и въпреки наличието на миризма на газ. Обобщил е, че е налице проявена небрежност от страна на ищеца в качеството му на водач на автомобила, в резултат на която е настъпило произшествието. Допълнил е, че дори да се приеме, че вредите са настъпили в резултат на вещта и отговорността е изцяло по чл. 50 от ЗЗД, то като лице, под чийто надзор се намира вещта и при липса на основание за ангажиране отговорността на собственика, отговорен за вредите ще бъде водачът, което изключва възможността същият да претендира вреди като трето увредено лице. По тези мотиви, въззивният съд е приел, че ищецът Г. не е трето увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.2 КЗ, а е застраховано лице и по общата разпоредба на чл. 494, т.1 от КЗ не му се дължи обезщетение. Посочил е, че отговорност за собственика, респективно за лицето под чиито надзор се намира вещта, не би възникнала единствено в случаите на непреодолима сила, за наличието на каквато не може да се направи извод от събраните доказателства, а и при такъв случай, с оглед функционалния характер на отговорността по застраховката „Гражданска отговорност“, застрахователят също не би отговарял. Подчертал е, че именно поради тези причини, в Кодекса за застраховане е уредена и застраховката „Злополука“, покриваща рискове свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическото лице, настъпили в резултат на злополука, при наличието на която жалбоподателят като водач на автомобила би имал право на обезщетение.

При тези правни изводи е счел предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ за неоснователни и потвърдил първоинстанционното решение.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ГПК.

Настоящият състав на ВКС приема, че касационно обжалване не следва да бъде допускано по поставения от касатора първи въпрос, доколкото въпросът не отговаря на общия селективен критерий да е включен в предмета на делото - съдът не е сезиран с иск по чл. 50 ЗЗД, съобразно изложените с исковата молба факти и заявен петитум.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато по жалбата на ищеца Г. по поставените въпроси № 2 и № 7, които при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС следва да бъдат уточнени и обединени в един общ въпрос, както следва: „Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уредена в КЗ в сила от 01.01.2016г., покрива ли отговорността за вреди, търпени от водача на моторното превозно средство, които са настъпили в резултат на внезапна техническа повреда на превозното средство и на действия на пътник в автомобила?“

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Противно тезата на касатора, не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва произнасяне по гореизведения правен въпрос в цитираните от касатора решения, представляващи практика на ВКС, предвид на което и въззивният съд не се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Предвид липсата на съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос настоящият състав на съда намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на втория сочен от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като съобразява, че отговорът на правния въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросите от трети до шести, включително, не отговарят на изискването да са конкретни и да са включени в предмета на конкретното дело. Поставените общи въпроси изискват общи отговори досежно нормативно установените задължения на водача на МПС и в този смисъл не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за изхода по конкретното дело. Отделно от това, съдът намира, че е безпредметно евентуалното им преформулиране по начин, че да касаят конкретните изводи на съда по делото, и допускане до касация на решението по тях, доколкото при даване отговор на гореочертания правен въпрос, по който въззивното решение се допуска до касация, ще бъдат обсъдени и относимите към спора задължения на водача на МПС.

Изводът за допускане на касационно обжалване по преформулираните въпроси на касатора изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 07.02.2022г. по гр. д. № 646/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна.

УКАЗВА на касатора Т. Г. Г. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на сумата 1003,81 лв.

При неизпълнение указанията на съда касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

След представянето на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.