О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50283

[населено място], 05.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1749/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. С., срещу решение №30/15.02.2022г. по т. д.№238/2021г. по описа на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение №260015/30.03.2021г. по т. д.№21/2020г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от него в условията на евентуалност искове за осъждане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на П. А. ЕООД да върне на Р. Р. колесен трактор марка МТЗ, модел 952 рег.№С13207, рама /шаси/ №90910235, двигател №854852, цвят червен; за заплащане на основание чл.59 ЗЗД на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на същия трактор за периода от 27.09.2018г. до 31.01.2020г. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва; за заплащане на основание чл.45 ЗЗД на обезщетение за нанесени на трактора вреди в размер на 20 000 лв.; за заплащане на основание чл.57 ал.2 ЗЗД на обезщетение за погиване на вещта в размер на 40 800 лв., представляваща цената, заедно с ДДС и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че в решението си в противоречие със събраните по делото доказателства, без да обсъди и вземе предвид част от същите, тълкувайки превратно други, без да ги вземе предвид в цялост и поотделно, според действителното им значение, съдът е формирал неправилен извод за недоказаност на факта на предаването на трактора на ответника „П. А. ЕООД. Конкретно касаторът се позовава на превратни интерпретация и възприемане на показанията на свидетеля Р., както и на приложеното по делото писмо на ОД“Земеделие“ при МЗХГ от 05.06.2019г. за извършена проверка при ответника; за несъобразяване на всички обстоятелства, установими от представените свидетелства за регистрация на трактора; за игнориране на изпратените от ответното дружество до адв.С. документи, съдържащи признания на представляващия го собственик и управител, както и на показанията на разпитаната по делото като свидетел адв.С.. С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивния акт и за уважаване на предявените в условията на евентуалност искове с присъждане на разноски за всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл.280 ал.1 т. т.1 и 3 ГПК , които счита за осъществени със значими за изхода на спора въпроси: 1. Признанието на факт, направено пред трето лице, следва ли да се вземе предвид при установяване на този факт в съдебното производство? /противоречие с решение по гр. д.№4442/13г. на четвърто г. о. на ВКС, решение по гр. д.№584/11г. на трето г. о. на ВКс, решение по гр. д.№6554/14г. на четвърто г. о. на ВКС, решение по гр. д.№5140/15г. на четвърто г. о. на ВКС, решение по гр. д.№50236/16г. на четвърто г. о. на ВКС/; 2.Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да направи изводите си, следвайки правилата на логиката и обикновения житейски разум?Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните? Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните, включително и относно доказателствата и фактите, които страната твърди, че те установяват? /противоречие с ППВС №7/65г., ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, както и решения по гр. д.№1649/10г. на четвърто г. о. на ВКС, по т. д.№386/09г. на второ т. о. на ВКС, по гр. д.№219/10г. на второ г. о. на ВКс, по гр. д.№4216/08г. на четвърто г. о. на ВКС, по т. д.№2366/13г. на второ т. о. на ВКС, по гр. д.№584/11г. на трето г. о. на ВКС, по гр. д.№3930/ 08г. на второ г. о. на ВКС/; 3. Длъжен ли е съдът да съобрази материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ? /противоречие с решение по гр. д.№823/16г. на първо г. о. на ВКС/.

Ответникът по касационната жалба „П. А. ЕООД, в депозиран чрез пълномощник адв.Х. Б. писмен отговор, възразява срещу основателността на наведените в нея оплаквания и искания.Поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по същество - за законосъобразност на постановения с него резултат. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК, съставът съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от представено свидетелство за регистрация и договор за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг от 13.12.2017г., че ищецът е собственик на колесен трактор МТ3-952, червен, с рег.№С13207, рама /шаси/ №90910235 и двигател №854852. Твърдението на ищеца, че същият трактор е бил предаден на ответното дружество в изпълнение на задължение, възникнало на основание фактура №16/27.09.2018г., е намерил за недоказано. За да се обоснове, е посочил, че липсва съставен между страните протокол за предаване, а фактурата не е била подписана от представляващия дружеството И. И., което е установено с помощта на графическа експертиза, назначена във връзка с оспорването на подписа му върху нея; че показанията на свидетеля Р. също не установяват този факт, поради невъзможността му да индивидуализира вещта /трактор/, която е видял в двора на ответното дружество през 2018г.; че писмото на ОД „Земеделие“ Ловеч също не е от характер на годно доказателствено средство, от което да бъде направен такъв извод, тъй като в него се сочи, че към м. юни 2019г. в двора на дружеството е намерен колесен трактор МТ3-952 /без посочване на номера на шаси и двигател/, но с друг регистрационен номер – ЕН 07190, който не е собственост по документи на „П. А. ЕООД. Съдът се е позовал и на невъзможността да бъде изпълнена назначената техническа експертиза по причини на липса на трактор, находящ се в двора на дружеството към момента на проверката на вещото лице и заявеното от управителя И. И., че няма такъв трактор. Приетите по делото като доказателства копия на частни документи, изходящи от последния /автентичността на подписа му върху тях е установена с помощта на вещо лице/ - покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договор, съставът е отказал да кредитира като признание от страна на ответника за възникнало между страните правоотношение във връзка с процесния трактор и получаването на фактическата власт върху него от дружеството. Като аргумент в подкрепа на отказа тези документи да бъдат взети предвид е посочено, че същите не са били изпратени на ищеца, а до трето за спора лице – адв.С.. На базата на тези разсъждения съставът на апелативния съд е намерил за неоснователен както първия, предявен като евентуален, иск за връщане на държания без основание трактор, така и останалите евентуално съединени искове – за заплащане на обезщетение за ползването му през периода 27.09.2018г. – 31.01.2020г.; за заплащане на обезщетение за нанесени на трактора вреди; за заплащане на обезщетение за погиването му в размер на стойността му.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, определящи рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Дадените от въззивната инстанция разрешения на въпросите следва да покриват някоя от предвидените, като допълнителни предпоставки за допускане на касацията, хипотези на чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК.

Първият и третият от въпросите, които касаторът е поставил в изложението си, не покриват общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като по начина, по който са формулирани, не са получили разрешение от въззивния съд. В мотивите си съставът не е приел, че е налице признание от страна на ответника, било то отправено и до трето лице, нито е отрекъл материалната доказателствена сила на писмото на ОД“Земеделие“, възприемайки го като официален удостоверителен документ, а е посочил, че от съдържанието му не се установява именно процесният трактор да се е намирал в двора на ответното дружество. Поради необоснованост на общото изискване за допустимост с така поставените въпроси обсъждането на наличието на сочените с тях допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и ал.3 ГПК е безпредметно, съгласно разясненията в цитираната тълкувателна практика на ВКС.

Посочените по-горе принципни изисквания за селектирането на касационната жалба са осъществени с формулираните от касатора под т.2 от изложението му процесуално-правни въпроси. Въпросите са релевантни, доколкото касаят задълженията на въззивната инстанция при осъществяването на решаващата дейност. Същите са разрешени в практиката на ВКС, цитирана от касатора, с която се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, събраните по делото гласни доказателства не са обсъдени в тяхната пълнота, а избирателно. Необсъдени са останали представените от ищеца три броя свидетелства за регистрация на трактор, установяващи при съпоставката им едно към друго и в отношение към писмото за извършена проверка от ОД“Земеделие“ релевантни за спора факти. Липсва и произнасяне по изложените във въззивната жалба доводи и аргументи срещу изводите на първата инстанция за недоказаност на предаването на трактора, поради липса на представен предавателен протокол, обосновани с искане за задълбочен анализ на свидетелските показания и на ангажираните писмени доказателства, при който въззивникът е твърдял, че би се установило, че тракторът се е намирал у ответника към различни дати - 27.09.2018г., 05.06.2019г., 10.06.19г. и 11.06.19г., че същият го е държал без основание и че липсват данни за връщането му. Поради така констатираното отклонение на въззивния съд при мотивиране на решението му от възприетата практика на ВКС обжалването следва да бъде допуснато по обобщения от касационната инстанция, съобразно правомощията при прилагане постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи и възражения, при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса в размер на 856 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговски колегия Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30/15.02.2022г. по т. д.№238/2021г. по описа на Апелативен съд В. Т.

УКАЗВА на Р. Т. Р. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 856 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Касаторът да се уведоми със съобщението, че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.

След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: