7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50396

[населено място], 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1539 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу въззивно решение № 127 от 14.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 906/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 260303/27.08.2021 г. по т. д. № 34/2020 г. на Окръжен съд С. З. касаторът е осъден да заплати сумата 130 000 лв. на И. Г. Г. и 100 000 лв. на Десислава Б. Д., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на техния съпруг и баща Б. Д. Г., настъпила при ПТП, реализирано на 22.02.2017 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?“

2. „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена и в т. 11 и др. на ППВС № 4 от 1968 г.“

3. „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалия, когато с конкретно свое поведение — действие или бездействие /установено по безспорен начин по делото/ е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите, т. е. улеснил е механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди?“

4. „Разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно първоначалната редакция на която от датата на извънредното положение (13.03.2020 г.) до датата на влизане в сила на изменението на члена (09.04.2020 г.) не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, императивна материално правна норма, с която съдът следва да се съобрази ли е?“

Касаторът поддържа по първи въпрос противоречие на постановеното от въззивния съд решение с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649 по описа на IV ГО за 2010 г., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366 по описа на II ТО за 2013 г., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863 по описа на IV-то Г.О. за 2010 г., решение от 09.05.2011г. по гр. д. № 421 по описа на IV-то Г.О. за 2009 г., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761 по описа на ВКС за 2010 г., решение № 30/18.03.2021 г. по гр. д. № 1555/20 г. на ВКС, решение № 60272/15.12.21 г. по гр. д. № 874/21 г. на ВКС, решение № 86/06.07.20 г. по т. д. № 761/19 г. на ВКС, II т. о., решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о. и др. Счита, че във връзка с втори въпрос решението е постановено в отклонение от задължителната практика - Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД – решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС I т. о., решение №154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/14 г. на ВКС, I т. о. и др. Застъпва разбиране за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос трети, доколкото смята, че въпросът е решен от състава противоположно на възприетото от касационната инстанция в решение на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. № 93/2010 г., решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК. II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 117/2009 г. на ВКС, ТК и др. Последният четвърти въпрос е формулиран в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради твърдяно нарушаване на императивна правна норма.

При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като исковете бъдат отхвърлени поради тяхната неоснователност и недоказаност в поддържаните и уважени от Апелативен съд П. размери. Моли се за присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответниците по касация И. Г. Г. и Десислава Б. Д. е подаден съвместен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност основателността на същата. Изложено е становище за съответствие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС по релевираните въпроси. Поддържа се неоснователност на възражението за съпричиняване, което се установява независимо от гражданския съд и присъдата за същото деяние, като се подчертава, че по делото безспорно е доказана липсата на техническа възможност пострадалият да предотврати произшествието, както и, че същият е спазил нормите на ЗДвП. Оспорват се твърденията за завишен размер на присъденото обезщетение с установените по делото обстоятелства, които насочват към тежки емоционални преживявания на ищците от смъртта на техния родственик, които са били съобразени в съответствие с икономическите обстоятелства, морала и съдебната практика по сходни случаи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от И. Г. Г. и Десислава Б. Д. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД частична искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение в размер на по 50 000 лв. на всяка за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга, респ. баща им Б. Г., настъпила вследствие на ПТП на 22.02.2017 г. В последното съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените искове от 50 000 лв. до 180 000 лв. за И. Г. Г. и до 160 000 лв. за Десислава Б. Д..

При подадена въззивна жалба от застрахователя срещу осъдителната част на първоинстанционното решение за сумите по 150 000 лв., с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил частично същото за разликата над 130 000 лв. за съпругата на пострадалия и над 100 000 лв. – за дъщеря му. С оглед влязлата в сила присъда и стъпвайки на разпоредбата на чл. 300 ГПК като спорни съдът е очертал въпросите за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и за размера на справедливото обезщетение на неимуществените вреди. След подробен анализ на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза съдът е отхвърлил твърденията на ответника за допуснати от страна на загиналия велосипедист нарушения - движение в насрещното платно, нарушаване на задължението за движение възможно най-вдясно по посоката му на движение, или движение с несъобразена скорост. Като причина за настъпване на ПТП е посочил едновременното навлизане на пострадалия велосипедист и товарния автомобил в кръстовище, на което велосипедистът, идващ от локален път като дясностоящ, е бил с предимство, което шофьорът на товарния автомобил не е съобразил. Последният е имал възможност да възприеме велосипедиста и да предотврати ПТП, ако, преди да потегли от „СТОП“ линията и навлезе в кръстовището, се беше убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. При определяне на размера на справедливото обезщетение съдът се е позовал на изслушаните свидетелски показания, от които е установил отношенията между ищците и пострадалия приживе, както и интензитета на емоционалните им преживявания след смъртта му. Съпоставил е нормативно определения лимит по застраховка „Гражданска отговорност“ с икономическите условия в страната и общественото разбиране за справедливост, за да фиксира крайния размер на присъдените суми. За неприложима е счел разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение като такава, касаеща забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият формулиран въпрос в изложението би могъл да се счете за обосноваващ общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият не доказва наличието на специалното основание по т. 1 на същата разпоредба. Не се констатира отклонение, допуснато от състава на Апелативен съд П., от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС. Всеки един довод на застрахователното дружество е бил самостоятелно и подробно разгледан, като въззивната инстанция е формирала изводите си върху релевантните факти, съответстващи на събраните по делото доказателства. Съдът е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като е обсъдил относимите доказателствата по делото и доводите на страните, след което е преценил правнорелевантните факти, от които произтича спорното право. В мотивите на решението е налице обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е намерил едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Несъгласието на касатора с изводите на съда съставлява проверка на правилността на съдебното решение, което е извън предмета на настоящото производство.

Формулираният от касатора втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да е обусловил изводите на въззивния съд, този въпрос е разрешен изцяло в съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Съставът на Апелативен съд П. е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищците вреди. Ето защо, неудовлетворен се явява соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът на практика представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят конкретните факти, които са различни по всяко дело.

Въпрос трети е изцяло с фактологичен характер, предпоставящ отговор за правилността на обжалваното решение съобразно конкретиката на спора. Както изрично е разяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставка за допускане до касационно обжалване е точно и мотивирано изложение на касационните основания, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Обосновката на касатора съставлява довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилна оценка на поведението на пострадалия, изключващо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Наличието на принос за настъпването на вредите от пострадалия е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което предпоставя анализ на факти, различни за всеки казус. В конкретната хипотеза въззивният съд обстойно е анализирал пътната обстановка и обстоятелството, че двамата участници са се движили от пътища без предимство спрямо [улица]и пред всеки от тях е имало поставен знак „СТОП“. В същото време, по отношение на движението им един спрямо друг съдът е счел за приложимо правилото на дясностоящия, регулирано от разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, даващо предимство на правомерно движещия се по локалното платно велосипедист да навлезе в кръстовището, за да направи маневра завой надясно.

Последният въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивния състав, тъй като нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, не се явява обективно право към датата, от която е присъдено заплащането на лихва – 29.03.2017 г. Същият закон се прилага от 13.03.2020 г. Отделно, видно от мотивите към ЗИД на ЗМДВИПОРНС /обн. ДВ, бр. 34/2020 г./, разпоредбата на чл. 6 следва да се счита пояснена с изменението в смисъл, че тя се отнася до частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране. Предвид липсата на характеристиката правен на зададения под номер три въпрос, безпредметно се явява обсъждането на формално посочения от касатора допълнителен селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Изложеното води до извод за липса на основание въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо ърговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 14.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 906/2021 г. на Апелативен съд П..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.