О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50391

София, 02.06.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 31 май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2065 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Д. С. касационна жалба на ответника О. В. срещу решение № 258 от 26.05.2022г. по възз. т.д. № 942/2021г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 260134 от 13.10.2021г. по т. д. № 258/2019г. на Окръжен съд - Пазарджик в обжалваните части за осъждането на О. В. да заплати на „Стоянстрой“ ЕООД, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, обезщетение в размер на спестените средства за допълнително изградения 1171 метра водопровод, извън предметния обхват на сключения договор за обществена поръчка № 633/12.09.2014г., с обект „Водоснабдяване на [населено място], общ.Велинград – външен водопровод“, в размер на 80 208.56лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 25.11.2019г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забава, на осн. чл.86 ЗЗД, в размер на законните лихви, начислени върху сумата от 80 208.56лв. за периода от 12.06.-25.11.2019г. в размер на 3 721.08лв., и 8709.25лв. разноски пред първоинстанционния съд, както и са присъдени в тежест на О. В. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 4500лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.Според касатора, както е поддържано и във въззивната му жалба, по делото не са събрани доказателства за изграденото конкретно количество водопровод над възложеното, за вложените материали и труд и за тяхната цена, като заключението на вещото лице в тази връзка е основано на предположения.Счита, че въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на показанията на св.Г. А. и на акт за начет от 11.05.2016г, необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и неправилно приложение на разпоредбата на чл.162 ГПК.Материалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи, че изводите на въззивния съд за дължимост на обезщетението са извършени в противоречие с ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. д.№ 9/1974г.Искането е за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за произнасяне по същество чрез отхвърляне на исковете.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено е основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1.За задължението на съда да обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка – чл.130 ГПК/отм./ /чл.162 ГПК/?По него касаторът се позовава на решение № 64/04.04.2011г. по гр. д.№ 1748/2009г., IV г. о., решение № 38/25.02.2021г. по гр. д.№ 2049/2020г., IV г. о., решение № 164/20.05.2014г. по гр. д.№ 7672/2013г., IV г. о., и решение № 77/17.03.2015г. по гр. д.№ 2040/2014г., IV г. о.

2.Дължи ли се стойността на подобрения, за които няма издадени и влезли в сила заповеди за събаряне?По него касаторът се позовава на ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. д.№ 9/1974г.

В изложението е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос:

3.Дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД, когато при сключен договор по реда на ЗОП се извършат допълнителни работи, извън предмета на сключения договор, и тези допълнителни работи представляват незаконен строеж, и, ако се дължи, как се определя размерът на обезщетението?

С подадения чрез адв.Е. К.-П. писмен отговор ищецът „Стоянстрой“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от ответника О. В. срещу първоинстанционното решение в частите, с които е уважени предявеният втори обективно евентуално съединен осъдителен иск, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за обезщетение в размер на спестените средства за изграждането допълнително на 1171 метра водопровод, извън предметния обхват на сключения договор за обществена поръчка № 633/12.09.2014г., с обект „Водоснабдяване на [населено място], общ.Велинград – външен водопровод“, в размер на 80 208.56лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 25.11.2019г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер на изтеклите законните лихви върху тази сума.Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за размера над 80 208.56лв. до претендирания размер от 106 704лв.Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила и в частите, с които са отхвърлени предявените, във връзка с изградения от ищцовото дружество допълнителен водопровод, извън обхвата на сключения договор за обществена поръчка, главен осъдителен иск за възнаграждение по договора за обществена поръчка, с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.266 ЗЗД, в размер на 106 704лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 25.11.2019г. до окончателното изплащане, заедно с обезщетение за забава, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер на изтеклите законните лихви върху тази сума, както и първият евентуално съединен осъдителен иск за необходими и полезни разноски, с правно основание чл.61 ЗЗД, в размер на 106 704лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 25.11.2019г. до окончателното изплащане и заедно с обезщетение за забава, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер на изтеклите законните лихви върху тази сума.

Въззивната инстанция е разгледала предявения иск, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, въз основа на въведените от ищцовото дружество твърдения, че то е обедняло, а ответната община се е обогатила със стойността на допълнително изградения и изцяло финансиран от ищцовото дружество водопровод, извън предметния обхват на сключения от страните по делото договор за обществена поръчка. Приела е за установено от заключението на СТЕ по делото, че ищцовото дружество е изградило допълнително 1171 линейни метра водопровод, извън обхвата на сключения с ответната община договор за обществена поръчка, за което няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Установила е от заключението на СТЕ по делото и от представеното по делото решение № 60/02.02.2022г. по адм. д.№ 841/2021г. на Административен съд - Пазарджик, за което е нямало данни да е влязло в сила, че допълнително изграденият от ищцовото дружество водопровод представлява незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и за него не е издадено разрешение за строеж, но за него не е издадена, съотв. влязла в сила, заповед за премахването му, строителството само е спряно със заповед от 30.06.2021г. на РДНСК-Пазарджик, а ответната община реално го ползва за водоснабдяване и строежът е узаконим, за което следва да бъдат предприети действия от ответната община.Въз основа на тези факти, и като се е позовал на решение № 315/25.10.2012г. по гр. д.№ 189/2011г., I г. о., въззивният съд е приел, че с допълнително изградения водопровод, извън предметния обхват на сключения по реда на ЗОП договор, за който няма сключен договор по съответния ред, ответната община се е обогатила неоснователно и дължи на ищцовото дружество обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването.Решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че обогатяването е спестяването на разходи от ответната община, включващи стойността на материалите и труда за изграждане на процесните допълнителни СМР, както и на всички други разходи и ползи, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако за СМР беше сключен между страните действителен договор, а обедняването представлява реалното намаляване на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда за извършване на допълнителните СМР и др. обичайни разходи, с вкл. ДДС, ако такъв следва да се начислява, без формиране на печалба. След като е възпроизвел текста на чл.162 ГПК, въззивният съд е установил пазарната стойност на допълнително изградения водопровод с и без печалба, съответно 86 625.25лв. с ДДС и 80 208.56лв. с ДДС въз основа на неоспореното заключение на СТЕ по делото. Изведени са решаващи мотиви за дължимост от ответната община на по-малката от двете суми, а именно 80 208.56лв., до който размер е основателна претенцията, с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 25.11.2019г.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по процесуалноправният въпрос № 1, свързан с приложението на разпоредбата на чл.162 ГПК, чл.130 ГПК/отм./ произтича от това, че въпросът не е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е възпроизвел текста на чл.162 ГПК, но изводите му за размера на дължимото обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД са основани на неоспореното заключение на СТЕ по делото за пазарната стойност на допълнително изградения водопровод.За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса не е налице приложното поле и на въведената допълнителна предпоставка. Липсва противоречие на даденото по въпроса разрешение от въззивния съд с посочената и служебно известна на състава съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, която приема, че към всяка от предвидените в чл.162 ГПК две алтернативи съдът може да пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които обуславят този размер; Ако такива доказателства са налице, размерът на иска се определя според тях, а не по усмотрение на съда.Видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд е съобразил изрично поддържаното във въззивната жалба на ответната община, че по делото липсват доказателства за вложените материали и за цената на труда за извършване на допълнителните СМР, а единственото оплакване във въззивната жалба в тази връзка е било, че заключението на СТЕ почива на предположения.

Липсва приложното поле на въведената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос № 2. Даденото от въззивния съд разрешение, че ответната община дължи обезщетение за допълнително изградения водопровод не е в противоречие т.ІІ.7. на ППВС № 6/27.12.1974г., предвид приетото за установено във въззивното решение, че за допълнително изградения водопровод без одобрен инвестиционен проект и без издадено строително разрешение няма издадена заповед за премахването му, той се ползва от ответната община и е узаконим строеж.

Не следва да се допуска обжалване и по въпрос № 3, поради липса на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Задължение на касатора е да аргументира приложното поле на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по начина, указан в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай касаторът не обосновава нито една от дефинираните форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Не са въведени доводи, че е налице неправилна (създадена, поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се твърди, че се налага осъвременяване на създадената съдебна практика, предвид настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, като за решение № 315/25.10.2012г. по гр. д.№ 1189/2011г., I г. о., касаторът поддържа, че e неотносимо.Въведените от касатора доводи за необходимостта от създаване на съдебна практика по въпроса принципно попадат в третата проявна форма на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но не са обосновани останалите й елементи – наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба.

Дължимостта на изпълнителя на обезщетение за извършените от него допълнителни работи, извън предмета на сключения договор за обществена поръчка, се признава в съдебната практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в решение № 60/25.03.2013г. по т. д. № 475/12г., ВКС, ІІ т. о., решение № 179/ 16.12.2016г. по т. д. № 2235/2015г., ВКС, І т. о.; решение № 51/22.06.2017г. по т. д. № 1334/2015г., ВКС, І т. о.; решение № 117/2.10.2020г. по т. д. № 1034/2019г., ВКС, ІІ т. о.; решение № 60078/30.08.2021г. по т. д. № 802/2020г. на ВКС, ІІ т. о.Дадените разрешения за реда, по който стойността на тези допълнителни работи може да бъде претендирана ( договорно основание, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие), е в зависимост от въведените и приети за установени от съда фактически обстоятелства.В решение № 179 от 16.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2235/2015г., І т. о. е прието, че при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвиден в закона, респ. по нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка; Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор; Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя; Отговорността на собственика на имота, който е и възложител на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването;По претенция за заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта, размерът на обогатяването включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали при определяне на възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът на обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без да се формира печалба за изпълнителя.

Наличието на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпрос № 3, с която впрочем обжалваното решение е съобразено, изключва приложното поле на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед на този изход, на касатора не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 3600лв. с вкл.ДДС.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 258 от 26.05.2022г. по възз. т.д. № 942/2021г. на Апелативен съд - Пловдив

О. О. В. да заплати на „Стоянстрой“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 3600лв. с вкл.ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: