Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7978/2025 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД, представено от адв. С. Б., срещу решение № 17958/27.05.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 12715/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от дирекция Общински приходи при Столична община. Доводите на касатора са относими към трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Според него обжалваното решение не притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдът не е формирал собствени мотиви по спора и не е обсъдил доводите му от извънсъдебната фаза на производството и тези от първоинстанционната жалба, а констатациите му не се основават на информационни източници. С позоваване на разпоредби от Международен счетоводен стандарт /МСС/ 16 и МСС 40 касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за правомерно обединяване със сградите, като обект на облагане с данък върху недвижимите имоти и на задължения за такса за битови отпадъци, на активи отчетени от дружеството по счетоводни сметки 205 и 206, за които е признато че правилно са заведени в счетоводството на дружеството като съоръжения движими вещи, различни от сградата. Възразява против отнасянето към отчетната стойност на сградите на съоръжения, представляващи движими вещи, които са функционално свързани със сградата. Настоява, че движимите вещи могат да се вземат предвид при определяне на отчетната стойност на сградата само ако са присъединени към нея по смисъла на чл. 97 от Закона за собствеността. Търси аргументи в решение от текущата практика на ВАС. Иска отмяна на решението и изменяна на РА, като се намали размера на установените с него публични задължения до посочени в жалбата стойности. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация кметът на Столична община отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за производството.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

Предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд е ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от дирекция Общински приходи при Столична община, с който са установени в тежест на Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД публични задължения за отчетни периоди 2016 2020 г. - за довнасяне за ДНИ в общ размер на 1 697 131, 79 лева - главници и 522 333, 79 лева - лихви, както и за ТБО в общ размер на 2 921 634, 62 лева - главници и 908 903, 33 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположени на територията на Столична община шест нежилищни недвижими имоти. Източник на задълженията са извършени от администрацията корекции на декларираните от задълженото лице отчетни стойности на два недвижими имота: Главна сграда НДК зали, фоайета, коридори с обща РЗП 41 767 кв. м., за която заедно с два други имота е отреден партиден номер 7224F96879 и топла връзка с площ 1 555 кв. м. с партида №7224F96874. Главна сграда НДК зали, фоайета, коридори е заведена като актив по счетоводна сметка 203 Сгради и конструкции, а имотът Топла връзка по сметка 224 Инвестиционни имоти. Отчетната стойност на двата актива по данъчни периоди е увеличена с отчетните стойности на активи асансьори и ескалатори, ОВК инсталации и изградена електрическа инсталация на зала № 3, за които е прието (с арг. от 6 и 7 от МСС 16), че не следва да се признаят като отделни активи, тъй като самостоятелно не носят икономическа изгода на предприятието. Прието е, че за целите на облагането с ДНИ и ТБО отчетната стойност на имота включва и активи, които предприятието е признало отделно в баланса си, но без тях имотът актив не може да функционира по предназначение и да носи икономически изгоди на предприятието. Към съизмерената с новоопределената отчетна стойност данъчна оценка на двата имота е отнесена данъчна ставка от 1.875 промила за определяне на размера на ДНИ. При установяването на задълженията за ТБО е съобразено подаването от задълженото лице на декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО и размерът на таксата е определен по правилата на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от същата наредба, като за елементите от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци е взета предвид определената от общинския съвет такса за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, а за услугата по поддръжка на чистота на териториите за обществено ползване размерът е определен с прилагане на съответното ставка към отчетната стойност на имотите.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването. Съдебният акт е постановен в ново първоинстанционно производство след като с решение № 3598/16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5999/2024 г. състав на първо отделение ВАС е отменил решение № 2550/17.04.2024 г. на Административен съд София град, по адм. дело № 5382/2022 г., с което е отменен РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Първостепенният съд е заявил намерение да зачете указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на ВАС в предходното касационно съдебно производство. Имплицитно е приел, че данъчна основа на ДНИ е данъчната оценка на недвижимите имоти, която за имотите на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка по приложение № 2 на ЗМДТ. Цитирал е 43, 50 и 51 от МСС 16, както и чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността и е обосновал извод, че недвижим имот са както вещите, чието отделяне би довели до физическото увреждане на имота, така и тези, с отделянето на които би се засегнало функционирането му.

Съдът е посочил как са разпределени активите, заведени по сметки 205 и 206, по категории данъчни амортизируеми активи по чл. 55, ал. 1 ЗКПО. Доверил се е на заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (КСТСЕ) за установяване, че всички заведени от ДЗЛ по сметки 205 и 206 машини и съоръжения могат да се отстранят от сградата без увреждания по тях и по части от сградата и са подменяеми, като стойността на тези активи е 117 345 488.88 лева. Приел е, че активите представляват, дори да не са част от конструкцията на сградата, представляват част от технологичния проект и са необходими за ползването на сградата и отделно трудно се определят като носители на икономическа изгода за предприятието.

Инстанцията по същество е обобщила, че РА е издаден от компетентни органи по приходите при правилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционното решение е неправилно в частта, разрешаваща спора за размера на публичните задължения.

Основателни са оплакванията на касатора за несъответствие на съдебния акт с изискванията за съдържание по чл. 172а, ал. 2 АПК и за неизпълнение на указанията на касационната съдебна инстанция от отменителното решение по адм. д. № 5999/2024 г.

Независимо от правилността си, постановеното в първото касационно производство решение е задължително при по-нататъшното разглеждане на делото, включително и за касационния съдебен състав по чл. 225 АПК, сезиран с касационна жалба срещу повторно постановеното първоинстанционно решение (вж. чл. 224 АПК). Така е дължимо зачитането на определения въз основа на отменителното решение предмет и обхват на съдебния контрол в новото първоинстанционно производство. С отмененото с решение № 13598/16.12.2024 г. на ВАС решение № 2550 от 17.04.2024 г., постановено по адм. дело № 5382/2022 г. по описа на Административен съд София-град е изменен РА, като са определени нови размери на публичните задължения. Изменянето на утежняващия индивидуален административен акт съдържа имплицитно отмяна за разликата от установения до новия размер и отхвърляне на оспорването срещу акта в частта за този нов размер на задълженията. В тази хипотеза правото на касационно оспорване на решаващия орган съществува само за защита срещу частта от първоинстанционното решение отменяща РА (арг. от чл. 210, ал. 1 АПК). Доколкото с решение № 13598/16.12.2024 г. на ВАС е отменено изцяло първоинстанционното решение, то в обхвата на съдебния контрол при новото производство пред първостепенния съд е включен РА в неговата цялост. Петитумът на новата касационна жалба изразява съгласието на касатора с размера на публичните задължения по отмененото първоинстанционно решение.

Интерпретацията в обжалваното първоинстанционно решение на отменителното касационно решение е различно от съобразяването с дадените в него указания по тълкуването и прилагането на закона. От указанията на касационния съдебен състав е изпълнено само това за дължима активност на първостепенния съд в процеса на доказване чрез приобщаване със съответния им източник на специални знания, необходими за решаване на отнесения пред него спор. Останалите указания е следвало да бъдат разбирани в контекста на понятията от юриспруденцията за фактическите предпоставки за установяване на данъка (данъчен субект и данъчен обект) и фактически предпоставки за определяне на данъка (данъчна ставка и данъчна основа) вж. М., Г. Данъчни задължения, София 2012, изд. С. Н. АД.

Обект на облагане с ДНИ са недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени са лицата по чл. 11 ЗМДТ. По препращане от чл. 64, ал. 1 ЗМДТ ДЗЛ за ДНИ са и лица задължени за ТБО за имотите на територията на общината, т. е и това са имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. С арг. от чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъчна основа на ДНИ е данъчната оценка на имотите, като за нежилищни имоти на предприятия данъчната оценка е по-високата измежду отчетната им стойност и данъчната оценка по приложение № 2. Дефиницията за отчетна стойност за целите на ЗМДТ се съдържа в 1, т. 17 от закона. Отчетната стойност на имотите е основа за определяне на размера на таксата за услугите по чл. 62 ЗМДТ, за които се плаща ТБО, включително при подадена декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО (вж. чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата по време редакция и чл. 23, ал. 1 и ал. 4 НОАМТЦУПСО).

Указанията на касационната инстанция в решение № 13598/16.12.2024 г. за дължимо установяване дали активите, осчетоводени по сметки 205 и 206 са сгради, елементи от сгради, съоръжения или оборудване, прикрепени трайно към сградите (цитат) са относими към обекта на облагане с ДНИ и за определяне на задължения за ТБО, а тези за функционалната свързаност на същите активи със сградите по начин изключващ функционирането им или тяхното въвеждане в експлоатация към основата за данъка и за таксата.

Начинът на прикрепване на вещите, заведени като активи по сметки 205 и 206, към сградата е от значение за преценката дали тези вещи са присъединени към главната вещ и дали присъединяването е такова, че не могат да се отделят без съществено повреждане на главната вещ (сградата). Ако отделянето без съществено повреждане е невъзможно, то присъединената вещ губи своята обособеност, а този белег наред с телесността е условие за признаването на особеното ѝ качество. Същевременно прикрепването към сградата определя присъединените вещи като недвижими (съобр. чл. 97 и чл. 110, ал. 1 ЗС). Приетите в първото и в новото първоинстанционни производства комплексни СТЕ и ССЕ отричат прикрепване на сочените активи по начин предполагащ съществено повреждане на сградата. Това изключва присъединяването им към сградата и изменяне на обекта на облагане в отлика от начина на декларирането му от ДЗЛ.

Функционалната свързаност на активите, отчетени по сметки 205 и 206 със сградите е от значение за определяне на отчетната стойност на обекта на облагане. Ако липсват основания за признаване на заведените по тези сметки стоки като актив, то е мислимо завеждането им към позицията на актива обект на облагане. Д. Г. сграда НДК зали, фоайета, коридори е заведена като актив по сметка 203, това сочи на намерение за ползването ѝ от собственика, а завеждането на имота топла връзка по сметка 224 го определя като инвестиционен имот (за разграничението вж. 7 от МСС 40). Затова и за първия имот се прилага МСС 16 имоти, машини и съоръжения, а за втория МСС 40 инвестиционни имоти.

Активите, обвързани от администрацията с отчетната стойност на главната сграда на НДК, отговарят на критериите по 7 МСС 16 за признаването им като имоти, машини и съоръжения (така заключението на комплексната СТЕ и ССЕ от първото първоинстанционно производство). Счетоводният стандарт не въвежда изискване икономически ползи за предприятието да се идентифицират от употребата на конкретния актив. Липсва правно основание за администрацията за отнасянето им към позицията на заведената по сметка 203 сграда. Позитивното право и не признава правомощието на административните органи да го сторят до новелата на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ от ДВ бр. 96/2019 г., в сила от 01.01.2020 г. До края на 2019 г. служителят от общинската администрация определя данъчната оценка само при липса на счетоводни данни. Извършената с РА корекция на отчетната стойност на актива е различна от преоценката му, която предприятието може да извърши по реда на 39 от МСС 16.

Изборът на собственика на инвестиционния имот е да отчете отделно машините и съоръженията, като е избегнал двойното отчитане на активите (вж. 50, б. а от МСС 40).

Първостепенният съд така и не е разяснил правното значение на класирането на част от машините и съоръженията, заведени по сметки 205 и 206, в категория I по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗКПО. С арг. от чл. 55, ал. 2 ЗКПО това класиране е с ефект единствено за определяне на годишната амортизационна норма на актива. То не предполага отчитането на активите машини и съоръжения по позицията на недвижимия имот, ако са разпределени в категория I щом не са налице предпоставките на 39 от МСС 16 или 50, б. а от МСС 40 и машините и съоръженията отговарят на критериите за признаването им като отделни активи.

За касационния съд в новото касационно производство не съществува ограничение да стигне до изводи при решаването на правния спор, които съответстват на изводите от отмененото от предходната касационна инстанция решение. В хипотезата на 222, ал. 2 АПК и след отстраняването на последиците от допуснатите от инстанцията по същество процесуални нарушения и установяването на новите факти е мислимо фактите по делото да съответстват на тези от първото първоинстанционно решение, като с тях касационният съд обвърже правни последици съответстващи на тези по същото решение.

В контекста на горното, като се съобрази позицията на касатора по размера на установените в негова тежест публични задължения, зачете се заключението второто допълнително заключение на ССЕ и се съобрази обстоятелството, че данъчната оценка на двата обсъждани недвижими имота е по-висока от отчетната им стойност по същото заключение, ДНИ се дължи от ДЗЛ в размерите, определени от експерта при отнасяне да данъчната ставка към данъчната оценка по приложение № 2. При определянето на ТБО за частта от таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване основа е отчетната стойност по отговора на втория въпрос от допълнителното заключението на ССЕ. Така задълженията на Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД за данъчни периоди от 2016 до 2020 г. са за ДНИ за внасяне в размер 937 283,44 лева с лихви за забава 250 887,93 лева и за ТБО в размер 1 083 274,45 лева с лихви за забава 291 531,36 лева.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените публични задължения за 2016 2020 г.: за данък върху недвижимите имоти за разликата над 937 283.44 лева до 1 697 131.79 лева и за лихвата за забава над 250 887.93 лева до 522 333.79 лева, както и за задълженията за такса за битови отпадъци за разликата над 1 083 274.45 лева до 2 921 634.62 лева и за лихвата за забава за разликата над 291 531.36 лева до 908 903.33 лева, като вместо него се постанови отмяна на съответната част от РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на Столична община разноски за разликата над 189 283.98 лева до 346 200 лева. В останалата част решението ще бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 53 225.25 лева, а на Столична община /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 63 094.66 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 във вр. с и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17958/27.05.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 12715/2024 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД против ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от дирекция Общински приходи при Столична община относно установените публични задължения за 2016 2020 г.: за данък върху недвижимите имоти за разликата над 937 283.44 лева до 1 697 131.79 лева и за лихвата за забава над 250 887.93 лева до 522 333.79 лева, както и за задълженията за такса за битови отпадъци за разликата над 1 083 274.45 лева до 2 921 634.62 лева и за лихвата за забава за разликата над 291 531.36 лева до 908 903.33 лева и вместо него в тази част постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от дирекция Общински приходи при Столична община в частта за установените публични задължения за 2016 2020 г.: за данък върху недвижимите имоти за разликата над 937 283.44 лева до 1 697 131.79 лева и за лихвата за забава над 250 887.93 лева до 522 333.79 лева, както и за задълженията за такса за битови отпадъци за разликата над 1 083 274.45 лева до 2 921 634.62 лева и за лихвата за забава за разликата над 291 531.36 лева до 908 903.33 лева.

ОТМЕНЯ решение № 17958/27.05.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 12715/2024 г. в частта, с която е осъдено Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД да заплати на Столична община деловодни разноски за разликата над 189 283.98 лева до 346 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17958/27.05.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 12715/2024 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД деловодни разноски в размер 53 225.25 лева.

ОСЪЖДА Национален дворец на културата конгресен център София ЕАД да заплати на Столична община деловодни разноски в размер 63 094.66 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА