О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50222

[населено място], 03.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№484/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вакуум ел систем“ООД, чрез процесуалния му представител адв. Р. А., срещу решение №182/15.11.2021 г. по т. д.№442/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260155/13.04.2021г. по т. д.№342/20г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу „Индустриал ремонт строй“ ЕООД на основание чл.92 ал.1 ЗЗД иск за заплащане на сумата 198 383,90 лв. неустойка, дължима на основание чл.4.1 от договор №03022017-2, сключен на 03.02.2017г. за забавено в периода 09.06.2017г. – 16.10.2017г. изпълнение, формирана на база 0,5% на ден върху стойността на договора от 305 205,40 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че, доколкото ответникът не е представил доказателства и не е установил твърдените от него факти и обстоятелства, с които е мотивирал възражението си за нищожност на договорната клауза за неустойка, в решението си въззивният съд е следвало да приеме, че недоказаните факти не са се осъществили. Навежда оплакване, че съставът на апелативния съд не е обсъдил възражението му срещу извода на първоинстанционния съд, че липсата на „огледалност“ на двете клаузи, регламентиращи отговорността за неустойка на двете страни обуславя нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на съответната клауза, уговорена в тежест на ответника по делото, обосновано с доводи, че за еквивалентност на...