О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50352

София, 23.05.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1693 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. М. А. и Ц. М. А. срещу решение № 55 от 05.04.2022г. по в. гр. д.№ 53/2022г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на решението по т. д.№ 86/2021 на ОС Ямбол, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ срещу ЗД“Б. И. АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. А., настъпила в резултат на пътно произшествие от 12.04.2018г.

Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенциите им до размера, признат за основателен от окръжния съд (по 25 000лв.) със законните последици. Касаторите се позовават на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК и на очевидна неправилност. Считат изложените мотиви от състава на апелативния съд за неубедителни и немотивирани, формирани при игнориране на свидетелските показания. Поддържат, че обстоятелството, че към датата на пътното произшествие Е. е била еманципирана, не променя близостта им, градена с години. Считат за игнорирани установените по делото факти, че смъртта й е оставила силен отпечатък върху психиката на по-малкия брат Ц., както и обстоятелството, че след като А. се задомил, дал на своето дете името на покойната.

В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните като изложи мотиви? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхна съвкупна преценка, а когато някое доказателство приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?

2/Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?

По горните въпроси допълнителната предпоставка за касационното обжалване е въведена чрез позоваване на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на цитирани актове по чл.290 ГПК.

При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването като се твърди, че поставените въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1/ При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?

2/ „Допустимо ли е да се определи като критерий за липса на особено близки отношения между ищците и тяхната сестра обстоятелството, че последните са имали обичайни за българското общество?“ Какви са критериите, за да се определят едни отношения като обичайни, за да се разграничат от „особените, извънредните такива, обосноваващи правото на иск“?

3/ Съществува ли презумпция за липса на изключителност в отношенията между брат и сестра, ако същите имат свои деца и отделни домакинства?

4/ Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства?

В писмен отговор ответникът ЗД“Б. И. АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената от ищците касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба от ответника, който е претендирал предявените искове да бъдат отхвърлени поради неустановяване на предпоставките, посочени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Решението не е обжалвано от ищците, чиито частични искове, предявени в размер на по 26 000лв.-частична претенция от вземане в общ размер от по 200 000лв., са били отхвърлени за разликата над 25 000лв.

По делото е безспорно, че сестрата на ищците, заедно със своята малолетна дъщеря Е. А. е загинала при пътно произшествие, настъпило на 12.04.2018г. на магистрала „Тракия“. Пострадалите се намирали в спрял в аварийната лента лек автомобил „Р. К. , в който катастрофирал л. а. „Пежо“ (обект на ЗЗГОА в ответното застрахователно дружество), чийто водач е осъден с влязла в сила присъда. При произшествието е загинал и З. М., с който Е. е живяла на съпружески начала преди смъртта си.

Произнасяйки се по спорния въпрос относно материалната легитимация на ищците за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната сестра, въззивната инстанция се е основала на разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Посочила е, че с него е разширен кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, но при ясно очертани граници и предпоставки: освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обсъдени са обстоятелствата, че към момента на ПТП загиналата е била на 22 години, ищецът А. на 19 години, а Ц. на 15 години, както и свидетелските показания, че докато ищците са били деца и са живели заедно в къщата на своите родители, баба и дядо, между тях са били установени добри и близки отношения на взаимна подкрепа и обич. Е. като най-голяма сестра помагала в домакинството, готвела и се грижела за братята си когато родителите им били на работа. Е. обичала братята си, те също се отнасяли с обич и уважение към нея. Поради неголямата разлика във възрастта загиналата и по-големия брат имали и общи приятели, с които излизали.

Според въззивната инстанция конкретно установените по делото обстоятелства не сочат и не установяват изискуемата изключителност на отношенията извън обичайните такива за този вид родство, чрез създадена особено близка връзка.

Споделени са изводите в цитирани решения на касационната инстанция, че следва да се отчете обстоятелството, че традиционно в българския бит отношенията между посочените роднини братя и сестри, баби и дядовци и внуци, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост, между лицата да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

При съпоставката на тези принципни постановки с установените по спора факти, съставът на апелативния съд е приел, че в случая отношенията между Е. и нейните братя по никакъв начин не надхвърлят обичайните такива: грижите от страна на сестрата, доставени при отглеждането на братята, са били помощни, а не заместващи родителските грижи; в процеса на израстване тримата са живели в благоприятна семейна среда, отглеждани и подпомагани както от родителите си, така и от баба си и дядо си, живеещи в същия дом. Въззивната инстанция изрично е отчела, че не се твърди и не е установено по делото само и единствено Е. да е отглеждала братята си или да е предоставяла средства за тяхната издръжка, а и това се опровергава от обстоятелството, че родителите им са били трудово ангажирани, имали са осъзнат родителски ангажимент за отглеждане и грижа за трите деца. Обсъдено е, че не се твърди и не се установява в който и да било момент родителите да са се дезинтересирали от момчетата, да не са полагали лични грижи за тях или да не са предоставяли средства за издръжката им. Обосновано е въз основа на тези констатации, че не е установено по делото битът и оцеляването на Е. и братята й да са били пряко взаимно обвързани, а помощта оказвана от сестрата, да е била основна при отглеждането им.

Прието е, че обратно на твърденията в исковата молба, ищците и тяхната сестра не винаги са живели заедно в един дом в [населено място], обл.Я. - макар да са израснали заедно в дома на родителите си, месеци преди процесното ПТП ищецът А. е заминал да работи в Н.; през лятото Е. работела извън селото, а по-късно забременяла от мъж, с който само временно обитавала жилището на родителите си. Към момента на смъртта си тя вече е имала свой отделен от родното си семейство живот, заживявайки месеци преди произшествието със З. М. в Англия. Обсъдено е, че от свидетелските показания се установява, че намерението на Е. и З. е било да се върнат отново в Англия, а идването им в България било само за няколко дни - за да вземат със себе си дъщеричката й.

Този анализ е дал основание на състава на въззивния съд да обоснове, че към момента на злополуката Е. е била еманципирана от семейството на родителите си, в което е отраснала заедно с братята си, поела е по свой път за създаване на свое семейство и на свой дом, а същевременно такъв процес е протичал и при брата А., който към момента на смъртта на сестра си е работел в чужбина, а към настоящия момент е създал свое отделно семейство и има родено дете. Тези фактически изводи са дали основание за извода на решаващия състав, че не са налице и действително претърпени неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Изложени са и съображения, че безспорно случилото се със сестрата на ищците и нейното семейство (дете и фактически съпруг) е голяма трагедия за ищците, които са приели тежко новината за смъртта на сестра си, изпитвали са и продължават да изпитват болка и страдание от загубата на близкия им човек, но всички негативни емоции, за които сочат свидетелите, търпени от ищците след смъртта на сестра им, също са обичайни за случая. Мотивирана е нормалността и обичайността на реакцията на ищците след смъртта на своята сестра - опечаление, болка и мъка от загубата, яд от нелепия край на живота й, необходимост да посещават често гроба й. Разграничено е, че по делото не е установено извънредно, дълбоко и трайно нарушаване на тяхното емоционално равновесие, не са установени и настъпили изключителни отклонения в техните нормални реакции и емоционални преживявания след смъртта на сестра им, а се установяват типичните душевни реакции на мъка, тъга и безсилие да поправят случилото се.

При извода, че между починалата и нейните братя е била изградена емоционална връзка, съответстваща на обичайните връзки между роднини от тази степен на родство, че както степента на близост между ищците и тяхната сестра, така и преживените от тях болки и страдания в резултат на нейната смърт са в рамките на обичайните и типичните за случая, е обоснован крайният извод за отсъствие на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо ищците за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната сестра, причинена при ПТП.

Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено:

Отсъства основание за преценка въззивната инстанция да е приложила критериите за изключителност на взаимоотношенията между брат и сестра в противоречие с принципните постановки, очертани в ТР №1/2016г. на трите колегии на ВКС и формираната въз основа на него практика на касационната инстанция относно материалноправната легитимация на лица, извън най-близкия родствен кръг, да бъдат обезщетени за вреди при смърт. В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Изводите на въззивната инстанция, която е приела за установена по делото първата хипотеза, са съобразени с критериите за изключителност, възприети в практиката на ВКС и принципното основополагащо разрешение, че възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение

Несъгласието на касаторите с изводите на състава на апелативния съд, че емоционалната връзка между ищците и починалата сестра не може да бъде определена като изключителна не е основание за допускане на касационното обжалване. Именно изводът за недоказана изключителност на отношенията между родствениците, която да е довела до търпене на необичайни и изключителни по характер морални страдания от преживелите, е обусловил отхвърлянето на предявените исковве.

При поставянето на всеки един от въпросите касаторите ингорират както обстойния анализ и преценка на свидетелските показания, осъществен при решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, така и посочените от свидетелите релевантни за тази преценка обстоятелства: никой от разпитаните не установява изключителност в естеството на връзката между загиналата сестра и нейните братя („имали се много, отношенията им били добри, слушали се, като деца били неразделни, Е. много ги обичала”…), т. е. не са установени пряко възприети факти, които могат да бъдат подведени под тази квалификация.

Всички въпроси са формално поставени без ясна връзка с мотивите на въззивната инстанция. Във въпросите е вложено съдържание, което не съответства на мотивите към обжалваното решение (прието за недостоверно доказателство, неотчитане на спецификата на конкретния случай, приложена презумпция за липса на изключителност в отношенията между брат и сестра, които имат свои деца и отделни домакинства, мотивиране въз основа на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства), което сочи на тяхната хипотетичност, т. е. отнема връзката им обусловеност с изхода на спора.

Неуместно е позоваването на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК при наличието на прието тълкувателно решение по въпроса, чиито постановки както се посочи, са правилно приложени в обжалваното решение. С посоченото тълкувателно решение на трите колегии на касационната инстанция са очертани предпоставките, въз основа на които следва да се прецени за всеки конкретен случай материалноправната легитимация на търсещите обезщетение при смърт от непозволено увреждане на братя/сестри.

Въведеният в касационната жалба довод за „очевидна неправилност” не е обоснован, което е задължение на касаторите. Това основание за директен достъп до касационен контрол не подлежи на служебно изледване от касационната инстанция, а наличието му следва да бъде надлежно мотивирано и аргументирано с конкретни обосновки.

Касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 1 560лв. с ДДС - договорено е посочено като заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 55 от 05.04.2022г. по в. гр. д.№ 53/2022г. на Апелативен съд Бургас.

Осъжда А. М. А. и Ц. М. А. да заплатят на ЗД „Б. И. АД сумата 1 560лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: