Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 4958 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез адв. Г. Г. и адв.М.-М. С. срещу решение № 1143/23.02.2022 год. по адм. д. № 5780/2021 год. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу заповед № Т-РД-27-53/19.03.2021 год. на Министъра на туризма, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA.59990 (2020/N) от 18.12.2020 С (2020) съгласно чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по подадено заявление с вх. № BG-176789478-2021-01-0520 в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ).
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че преценката на обстоятелството дали групата, с която предприятието-кандидат формира такава е в затруднение се извършва, тогава когато се представят необходимите финансово-счетоводни отчети и това обстоятелство е декларирано. „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД безспорно формирало група заедно още с пет дружества с дружество-майка „ХЕРМЕСИНВЕСТ СЛ“ регистрирано в К. И. По отношение на така образуваната „група“ било изпълнено изискването същата да не е в затруднено положение съгласно чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл.107 и чл.108 от ДФЕС. „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е представило всички изискуеми документи в съответствие с изискването на Насоките за кандидатстване, съгласно които само формулярът за кандидатстване и изискуемите на етап кандидатстване документи ще бъдат разглеждани. В тази връзка касационният жалбоподател счита за неоснователен извода на съда, че преценката дали е налице група се извършва въз основа на представени финансово-счетоводни отчети. Счита, че кандидатът няма задължение да представя такъв тип документи. Според касаторът винаги когато дружеството формира група с други предприятия същите следва да бъдат разглеждани като една стопанска единица и преценката относно наличието или липсата на затруднено положение по смисъла на чл.2, т.18 от Общия регламент за групово освобождаване следва да бъде извършена въз основа на финансовите показатели на всички предприятия в групата. Неправилен се явявал изводът на съда, че „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е посочило, че дружеството формира „група“. Това било декларирано в Приложение № 2 от документацията, а и същото било видно от Търговския регистър. Счита, че административният орган е бил длъжен да извърши преценка относно допустимостта на кандидата и ако установи несъответствие или нередовност в документите да даде срок на кандидата за отстраняването им. В касационната жалба се твърди, че дружеството е изпълнило всички изисквания за получаване на помощта, което се потвърждава от изслушаната по делото експертиза, която обаче първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на същото.
Иска се от съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се отмени обжалваната заповед на министъра на туризма и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски по делото.
О. М. на туризма, редовно уведомен не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ответника по касация, в което заявява, че намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване.
При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е процесуално допустима.
След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на дружеството-касатор срещу заповед № Т-РД-27-53/19.03.2021 год. издадена от министъра на туризма. За да постанови решението си административният съд е приел, че органът издал акта правилно е приложил чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл.107 и чл.108 от ДФЕС /наричан по-нататък „Общ регламент за групово освобождаване“ или „ОРГО“/ като е приел, че „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към 31.12.2019 год. е в затруднено положение съгласно цитирания по-горе текст от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. В подадените документи за кандидатстване за помощта от страна на дружеството не били представени необходимите финансови/счетоводни отчети и не е декларирано, че кандидатът формира група. Административният орган бил длъжен да извърши проверка относно допустимостта на кандидата по отношение на формираната от него група само ако това обстоятелство било декларирано и били представени съответните финансови отчети. В случая в представения формуляр за кандидатстване от „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД нямало информация или друг документ, който да обоснове необходимостта от разглеждане на заявлението на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като част от група. Задължение на всеки кандидат било да представи и докаже наличието на съответствие с поставените изисквания и критерии. Като не е представил необходимите документи за установяване наличието или не на група, административният орган правилно е преценил, че „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не отговаря на изискването на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № Т-РД-04-1/22.01.2021 год. на Министъра на туризма.
Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение, намира така постановеното решение за неправилно.
На основание чл. 26а, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., (нов - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 07.12.2020 г. до 31.12.2021 г.) - държавата предоставя на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от оборота им без ДДС през 2019 год., които приоритетно се използват за компенсиране на загуби, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от доставчиците на услуги суми. В чл. 26а, ал. 2 от закона е предвидено средствата по ал. 1 да се предоставят на лицата по ал. 1 по ред определен с наредба на министъра на туризма и при спазване на правилата за държавните помощи.
Съгласно чл. 9, ал.4 от издадената по законова делегация Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 год. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, Министърът на туризма утвърждава със заповед насоките за кандидатстване, правилата за разглеждане на формулярите за помощта и за събиране на служебна информация от компетентните институции. С. З. № Т-РД-14-4/01.02.2021 год. Министърът на туризма е утвърдил Насоки за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства на лица извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 /по нататък Насоки/. Същите са публикувани в Системата за управление на националните инвестиции по Схемата за предоставяне на безвъзмездни средства на лица извършващи туристическа агентска дейност за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19-BG-176789478-2021-01-0520. С. Н. т.6.1.3 допустими кандидати са предприятия, които са туроператори и туристически агенти, които към 31.12.2019 год. не са в затруднено положение по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване-чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. Съгласно последната норма „предприятие в затруднено положение" означава предприятие, по отношение на което е изпълнено поне едно от следните обстоятелства: а) в случай на дружество с ограничена отговорност (което не е МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което е извършило своята първа търговска продажба преди най-много 7 години и което отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато неговият записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. Такъв е случаят, когато приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надхвърля половината от записания акционерен капитал. За целите на настоящата разпоредба под понятието „дружество с ограничена отговорност" се разбира по-специално видовете дружества, посочени в приложение I към Директива 2013/34/ЕС [40], а понятието „акционерен капитал" включва, когато е уместно, премии от акции; б) в случай на дружество, при което поне някои съдружници носят неограничена отговорност за задълженията на дружеството (което не е МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което е извършило своята първа търговска продажба преди най-много 7 години и което отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато капиталът, вписан в баланса на дружеството, е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. За целите на настоящата разпоредба под понятието „дружество, при което поне някои съдружници носят неограничена отговорност за задълженията на дружеството", се разбира по-специално типовете дружества, посочени в приложение II към Директива 2013/34/ЕС;
в) когато предприятието е в процедура по колективна несъстоятелност или отговаря на критериите на своето вътрешно право, за да бъде обект на процедура по колективна несъстоятелност по искане на неговите кредитори;
г) когато предприятието е получило помощ за оздравяване и все още не е възстановило заема или не е прекратило гаранцията, или е получило помощ за преструктуриране и все още е обект на план за преструктуриране;
д) когато предприятието не е МСП и през последните две години:
1) съотношението задължения/собствен капитал на предприятието е било по-голямо от 7,5; и 2) съотношението за лихвено покритие на предприятието, изчислено на основата на EBITDA, е било под 1,0. В случая административният орган се позовава на хипотезата по б.“а“. Съгласно т.4 от Регламент (ЕС) № 14071/2013 год. от 18.12.2013 год. относно прилагането на членове чл.107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) към помощта de minimis, към който препращат насоките, предприятие е всеки субект упражняващ стопанска дейност независимо от правния му статут и начина, по който то се финансира. Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. По-надолу в чл.2 от регламента е посочено, че за целите на настоящия регламент „едно и също предприятие“ означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: дадено предприятие притежава мнозинство от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния съвет на друго предприятие; дадено предприятие има право за упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Съгласно т.5 от Насоките утвърдени от Министъра на туризма размерът на държавната помощ по схемата е 4 % от оборота на туроператорите и туристическите агенти без ДДС през 2019 год. оповестен във финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството като същият не може да надхвърля 800 000 EUR на предприятие съгласно общия размер на помощта по раздел 3.1, т. 22 от Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19. Лимитът съгласно раздел 3.1 от Временната рамка се изчислява на ниво група свързани предприятия. Свързаността се определя съобразно Анекс 1 от Регламент (ЕС)№ 651/2014. Съгласно чл.3, т.3 от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. „свързани предприятия“ са тези предприятия, които имат едно от следните взаимоотношения – едно предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие; едно предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административните, управителните или надзорните органи на друго предприятие; едно предприятие има право за упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; едно предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с други акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.
Помощта може да се кумулира с помощи в съответствие с Общия регламент за групово освобождаване, при условие че се спазват разпоредбите и правилата за кумулиране от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване.
За кандидатстване за помощта се подават заявления за държавна помощ по електронен път чрез СУНИ. Във формуляра за кандидатстване се попълват Основни данни вързани с наименование на проекта, кратко описание на помощта, отговорната организация. В част 2 се попълват данни за кандидата (на български и на английски език, ЕИК, вид организация, адрес на управление, лице за контакти). В част 3 се попълва заявен размер на помощта, финансова информация и съфинансиране. Попълва се и допълнителна информация включваща Данни за регистрация в Националния туристически регистър (НТР) на туроператора и/или туристическия агент и уникалния регистрационен номер, с които са вписани съгласно Раздел I, Глава седма от Закона за туризма в НТР; данни за сключената застраховка „Отговорност на туроператора“, съгласно чл. 97 от Закона за туризма, валидна към датата на подаване на заявлението; Размер на декларираният оборот на дружеството в годишния финансов отчет за 2019 г., съгласно изискванията на Закона за счетоводството; Стойността на дължимите суми към клиенти, чиито туристически пътувания не са били осъществени и фирмена банкова сметка на кандидата). Към заявлението се прилагат като прикачени файлове приложения от № 1 до № 5 от Насоките изброени в т.9 от тях. Това са документите, които се подават на етап кандидатстване и които подлежат на разглеждане. Приложение № 2 съдържа Декларация по образец за изпълнени условия по Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19. С раздел 3 от Приложение № 2 кандидатът декларира следното: 1. Представляваното от мен дружество, както и предприятията, с които то формира група предприятия не са получавали помощ, която е обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар и по която не е изпълнено разпореждане за възстановяването и и 2. Представляваното от мен дружество (както и на ниво група свързани предприятия) към 31.12.2019 год. не е в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване-чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 год. на Комисията). В раздел 4 от приложение № 2 се декларира, че кандидатът е получавал/не е получавал минимална помощ de minimis за период от три последователни години, включително текущата до дата на деклариране предоставена на а) представляваното от мен предприятие; б) предприятията, с които представляваното от мен предприятие образува „едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2, пар.2 на Регламент (ЕС) № 1407/2013 год. от 18.12.2013 год.; в) всички предприятия, които са се влели, слели с или са придобити от някое от предприятията, образуващи „едно и също предприятие“; г) както и в случай, че някое от предприятията, които образуват „едно и също предприятие“, се е възползвало от помощ de minimis, получена преди разделяне или отделяне. С. П. № 6 т.16 общият размер на заявената безвъзмездна помощ от кандидата на равнище едно и също предприятие заедно с другите получени минимални помощи не надхвърля левовата равностойност на 800 000 евро. В тази точка е направено уточнение относно термина „едно и също предприятие“ като е отбелязано, че същият следва да се разбира по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 год.
В настоящия случай „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало заявление за кандидатстване чрез СУНИ като попълнило стриктно всички реквизити на същото. Видно от представеното заявление в част 2 се попълва само името на кандидата и неговите идентифициращи данни. Поради тази причина в тази част кандидатът е посочил, че заявлението се подава от „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По-нататък са попълнени данни за финансовото състояние на кандидата така, както е посочено в заявлението-по отношение на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочен е оборота на дружеството на 2019 год. съгласно декларирания такъв в ГФО за годината, стойността на дължимите суми към клиенти 33 811, 42 лева. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно Насоките приложения № 1 до № 5. Съгласно изрично посоченото в т.9 от Насоките-само формулярът за кандидатстване и изискуемите на етап кандидатстване документи ще бъдат оценявани. В раздела „Допълнителна информация“ изчерпателно е изброена информацията, която следва да се съдържа там.
Анализът на цитираните по-горе правни норми налага изводът, че административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като прецени дали същото отговаря на условията за допустимост на ниво „група“. Този извод се извежда както от изискването на приложимите регламенти, така и от изискването на Насоките за кандидатстване утвърдени от самия административен орган. Изрично в Насоките е посочено, че лимитът на помощта се изчислява на ниво група свързани предприятия съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 год. Именно във връзка с прилагането на посочените по-горе регламенти кандидатите е следвало да декларират, че не са в затруднено положение към 31.12.2019 год. на ниво група свързани предприятия, както и че кандидатите, както и предприятията, с които те формират група не са получавали други помощи. По отношение на помощта de minimis декларацията отново се отнася до предприятията кандидати, както и до предприятията, с които кандидатите образуват група. Административният орган не се е съобразил с изискванията на собствените си Насоки, които е утвърдил и образеца на декларациите, които е предвидил да се подават заедно със заявлението за кандидатстване.
В тази връзка съдът намира извода на първоинстанционният съд, че заповедта е правилна и законосъобразна за неправилен. Дружеството е попълнило и подало заявление по образец и е приложило към него всички подробно посочени документи. Съобразило се е с изискването, че на ниво кандидатстване ще бъде оценявано само заявлението с приложените към него документи. Видно от представените формуляри както на заявлението, така и на декларациите към него не съществува графа, в която да се отрази, че кандидатът е част от група предприятия. Няма предвидена и нарочна декларация, където това да се декларира, нито документи, които да се представят за удостоверяване на това обстоятелство. В тази връзка настоящият съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството е било длъжно да заяви във формуляра, че кандидатства като група, както и да представи „необходимите финансово/счетоводни отчети“. Този извод не почива на събраните по делото доказателства, тъй като видно от приложените документи за кандидатстване не е предвидено такова деклариране, нито представяне на други документи освен изрично изброените в заявлението. От друга страна кандидатът за помощта попълвайки изискуемите декларации на няколко места декларира, че ги подава именно като предприятие, част от група. Съгласно насоките при извършване на проверка на данни по заявлението органът извършва проверки в НСИ и Търговския регистър. Такава проверка е извършена само по отношение на ГФО на дружеството за 2019 год. Видно от публичната информация в Търговския регистър „ХЕРМЕСИНВЕСТ“ е едноличен собственик на капитала на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и на още четири дружества. По преписката са налични данни както за дружеството-майка, така и дъщерните и дружества, т. е. органът е бил длъжен да извърши проверка на заявлението на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на ниво група, защото така е декларирано, а и защото по преписката съществуват достатъчно данни за наличието на група. Такава проверка обаче не е извършена.
Административният орган не се е възползвал и от възможността предвидена в Насоките, когато по време на оценката се установят нередовности, непълноти и/или несъответствия да изпрати уведомление на кандидата като му даде срок за отстраняването им. Такава процедура изрично е разписана в Насоките, но не е изпълнена.
Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки за законосъобразност. Решението, с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта на Министъра на Туризма и преписката да се върне на органа със задължителни указания. При повторното разглеждане на същата административният орган следва да извърши преценка за допустимост на заявлението за кандидатстване на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на ниво група предприятия, като при необходимост даде съответните указания на дружеството за отстраняване на евентуално констатирани нередовности.
И двете страни са направили искане за заплащане на направените разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането на касатора за основателно. Претендират се разноски в размер на 1700 лева представляващи държавна такса. Следва да се осъди Министерство на туризма да заплати на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски по делото в размер на 1 700 лева представляващи държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1143/23.02.2022 год. постановено по адм. д. №5780/2021 год. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ заповед № Т-РД-27-53/19.03.2021 год. на Министъра на туризма, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA.59990 (2020/N) от 18.12.2020 С (2020) съгласно чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по подадено заявление с вх. № BG-176789478-2021-01-0520 в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ)
ВРЪЩА преписката на МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА за произнасяне по заявление вх. № BG-176789478-2021-01-0520 на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД съобразно задължителните указания дадени с настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Министерство на туризма ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЗ ТУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД [ЕИК] разноски по делото в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА