Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 105, пор. № 31

ПО ВЪПРОСА ДАЛИ ВТОРАТА ИНСТАНЦИЯ МОЖЕ ДА ПРИЛОЖИ ЧЛ. 66 НК, АКО НЯМА ПРОТЕСТ ОТ ПРОКУРОРA, КОГАТО НЕПЪЛНОЛЕТНИЯТ Е ОСВОБОДЕН ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И Е НАСТАНЕН В ТВУ.

Чл. 64 НК

Чл. 66 НК

Първият въпрос, поставен в предложението, се отнася до възможността съдът да приложи разпоредбата на чл. 66 НК при случай, когато непълнолетният е освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и е настанен в ТВУ.

Като се има предвид разпоредбата на чл. 66 НК, която дава възможност на съда да отложи изпълнението само на наложено наказание, разрешаването на този въпрос следва да стане след преценката - настаняването в ТВУ наказание ли е или възпитателна мярка.

Становището на Върховния съд на Република България, изразено при действието на отменения чл. 45 НК и застъпено както в тълкувателно решение № 120/1963 г., ОСНК, така и в Постановление № 5/1966 г. на Пленума е, че настаняването на непълнолетния в ТВУ не е наказание, а е възпитателна мярка.

ОСНК на Върховния съд на Република България намира, че и при действието на новия чл. 64 НК следва да се приеме същото становище.

Това се подкрепя не само от разпоредбите на ЗБППМН, където в чл. 1 е посочена целта - предотвратяването и борбата срещу различните форми на престъпност и приспособяване непълнолетния към обществото, като се превъзпита за в бъдеще, но и от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбите, отнасящи се до непълнолетните в новия НК.

Както в чл. 37 НК, където са изброени наказанията, така и в чл. 62 НК, отнасящ се до възможните наказания, които могат да се наложат на непълнолетните, не е предвидено настаняване в ТВУ като наказание.

Тълкуването на чл. 64 НК също така...