Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 5042 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Г., срещу решение № 1994/25.03.2022 г. постановено по адм. дело № 12297/2020 г. на Административен съд-София град, с което е отменено като незаконосъобразна т. ІІ от заповед № 03-РД/2997/18.09.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано подпомагане на В. С. ЕООД по заявление за предоставяне на финансова помощ, в размер на 110 388.68лв по мярка Кризисно съхранение на вино от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2020 г., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна - В. С. ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. С. ЕООД, против заповед № 03-РД/2997/18.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в частта й по т. ІІ, с която е отказано финансово подпомагане на дружеството по заявление за предоставяне на финансова помощ за сумата от 110 388.68лв, по мярка Кризисно съхранение на вино по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2020 г. Въз основа данните по делото, обосновано първостепенният съд приема за установено, че дружеството е подало заявка за предоставяне на финансова помощ по посочената мярка от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г., с ИН № 2935020049 /24.07.2020 г., във връзка с която със заповед № РТИ-03-14/06.08.2020 г. е наредено извършване на проверка на място и е изготвен съответен доклад. По последния е констатирано, че част от заявените за подпомагане количества вино са в процес на производство, тъй като на технологичните карти върху резервоарите, в което се съхранява част от виното са отразени манипулациите бистрене и филтриране. При тези данни и на посочено основание чл. 92, ал. 10, т. 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. /Наредбата/, ДФЗ е уведомил заявителя с писмо №01-2600/4683/18.09.2020 г. за подписване на договор за предоставяне на финансова помощ, /какъвто е сключен на 19.09.2020 г./, за одобрена финансова помощ в размер само на 8 140.26лв. Обжалваният административен акт № 03-РД/2997, е издаден на 18.09.2020 г., на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и чл. 92, ал. 10, т. 1, във връзка с чл. 91, ал. 1 от Наредбата. Административният орган е одобрил финансово подпомагане в размер на 8 140.26лв и отказал такова за сумата от 110 388.68лв, по мотиви, че при извършената на място проверка и видно от технологичните карти, за частта от заявените количества вино за съхранение по мярката, за които е отказано подпомагане, се установява, че са в процес на производство, доколкото върху тях продължават да се извършват технологични процеси за производство за вино, а оттам и тези количества не отговарят на критериите за допустимост на подпомагането.
За изясняване на фактите по спора, Административен съд-София град е събрал административната преписка и е кредитирал заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. За да отмени заповедта съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, но при липса на конкретно установени фактически основания, обосноваващи приложението на посочените в акта материалноправни разпоредби. В съдебното решение е отбелязано, че административният орган не е конкретизирал приложеното от него основание за отказ по чл. 92 от Наредбата, доколкото посочената разпоредба урежда множество хипотези и с това ограничил възможността на засегнатото лице да организира защитата си и препятствал извършването на съдебен контрол за законосъобразност. Изложени са съображения, че съгласно данните от приобщените по делото доказателства, практиките бистрене и филтриране не са непременно част от производствения процес, а са приложими и при съхраняване на вече произведено червено вино. Още повече, че видно от заключението на съдебно-техническа експертиза, тези практики не са описани в дневник № 3, воден от дружеството в съответствие с Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лице и дейността им, поради което не могат да бъдат счетени за осъществени, като отделен етап от производството на процесните количества вино. По тези съображения съдът приел подадената пред него жалба за основателна и отменил атакувания отказ за финансиране, като върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Така постановеното решение е правилно.
На първо място, не намира основание твърдението на касатора за допуснати по делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е действал в съответствие с вмененото му съгласно чл. 168, ал. 1 АПК задължение, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а спорът е изцяло изяснен от фактическа страна, включително като са обсъдени релевираните от страните доводи и са изложени конкретни мотиви, съобразени с данните от приобщените по делото доказателства. При това правилно прието, че отказът за финансово подпомагане е необоснован и издаден в противоречие с приложимия материален закон. Съобразено е, че чл. 92, ал. 11 от Наредба № 6 сочи различни основания за пълен отказ за предоставяне на финансова помощ, а ал.11а на същата разпоредба - случаите, при които заявлението за предоставяне на финансова помощ получава частичен отказ. С оглед на това и установеното по делото от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд приема, че в случая липсва посочено от административния орган, конкретно правно основание за отказаното подпомагане в размер на 110 388.68лв, относно съхранението на посочените в таблица 2 от атакувания акт, партиди червено сухо вино. Действително, в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от финансиране по заявлението за подпомагане е посочено, че от извършената проверка и технологичните карти се установява, че част от заявените за подпомагане количества вино са в процес на производство съгласно технологията за производство на вино, съответно - не отговарят на критериите за допустимост. В подаденото заявление за предоставяне на финансовата помощ с уникален номер /УРН/ 684594/24.07.2020г. са описани две партиди червено сухо вино без ЗНП/ЗГУ 1955 и 1956, от които одобрени за финансиране са само резервоари 18 и 38 от партида 1955. За останалите заявени за подпомагане червени вина от двете партиди, административният орган необосновано отказва финансиране, поради това, че на контролния талон на резервоарите, в които се съхраняват са отразени манипулациите бистрене или филтриране, с дати попадащи в заявения период на съхранение. В. С. ЕООД е регистрирано лице по смисъла на Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейностите им, приета с ПМС № 239/08.09.2004 г., поради което води технологични дневници, в които се отразяват произведените количества вино и извършените по тях технологични манипулации. При това, във водения дневник № 3 вписва всички производствени манипулации по реда на извършването им, а готовите за бутилиране вина се оформят в партиди. Но съгласно заключението на вещото лице, партиди 1955 и 1956 са произведени без за тях в дневник № 3 на дружеството да са описани технологичните манипулации бистрене и/или филтриране, а оттам и посочените манипулации не са извършвани като част от производството на тези партиди. Във връзка с твърденията на касатора в тази връзка, следва да се има предвид, че видно от протокола от проведеното на 13.04.2021 г. открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, неговият процесуален представител не е оспорил данните от дневник № 3, поради което и с оглед правилото на субсидиарно приложимия чл. 193 ГПК, възраженията в касационната жалба, имащи характер на оспорване на съдържанието на горепосочения свидетелстващ документ едва пред касационна инстанция, са преклудирани и не подлежат на обсъждане и преценка в настоящото производство. Още повече, че данните от заключението на вещото лице кореспондират изцяло с тези от останалите съобрани по преписката доказателства - свидетелските показания и становище изх.№ 07-02-71-1/23.10.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, съгласно които манипулациите бистрене и филтриране могат да се използват, както в процеса на производство на виното, така и впоследствие - при неговото съхранение. В този смисъл е и текстът на чл. 54, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки, според който бистренето и филтрирането са разрешени енологични практики, които се използват за осигуряване на правилна винификация, правилно пречистване и правилно съхранение на готовия продукт - виното. Правилно е и направеното в тази връзка отбелязване от АССГ, че атакуваният акт не обосновава, че посочените манипулации изключват възможността за подпомагане по мярката, доколкото съобразно чл. 89 от Наредба № 6, подпомагането по мярка Кризисно съхранение на вино обхваща дейността по временно оттегляне от пазара и съхранението на вино в складове или собствени помещения за съхранение в обекти за производство на вино, като мярката се прилага за произведени в страната вина, временно оттеглени от пазара и съхранени в складове или помещения за съхранение в обекти за производство на вино поради липсата на възможности за търговска реализация и е неприложима по отношение на плодови вина.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски по делото. Такива следва да бъдат присъдени на ответника В. С. ЕООД, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, но в намален от съда размер, във връзка с предявеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността им, доколкото размерът на адвокатския хонорар от 3700лв не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, в намален от съда размер от 2 700лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1994/25.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12297/2020 г. от Административен съд-София град, трето отделение, 51-ви състав.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на В. С. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], сумата от 2 700 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в намален от съда размер.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА