Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 5123 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано по касационна жалба на „М. Ф. ЕООД, представлявано от управителя А. А., чрез процесуален представител адв. П. И., срещу Решение № 943 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело № 11418/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се навеждат доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде уважена исковата молба. Претендират се разноски.

Ответната страна – Национална агенция за приходите в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил предявеният от „М. Ф. ЕООД иск срещу Национална агенция за приходите, с който на основание чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 225 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, за оказана правна защита, съдействие и процесуално представителство по НАХД № 23807/2014 г. на Софийски районен съд, с предмет оспорване на Наказателно постановление № F-123037/24.10.2014 г. от заместник-директора на ТД на НАП – София и КНАХД № 6520/2015 г. на Административен съд – София-град, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № F-123037/24.10.2014 г. на заместник-директора на ТД на НАП – София на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Наказателното постановление било обжалвано и с решение от 29.05.2015 г. постановено по НАХД № 23807/2014 г. Софийски районен съд приел, че нарушението е доказано, но намалил размера на санкцията, определяйки я в размер на 500 лева. С решение № 7200/23.11.2015 г. на АССГ по КНАХД № 6520/2015 г. въззивното решение е оставено в сила. Установено е още, че в съдебното производство пред районния съд жалбоподателя е бил представляван от адвокат, установено от пълномощно на адвоката и договор с клиента, видно от който са заплатени 150 лева. Пред касационната инстанция е представено пълномощно за адвокат и договор за получени в брой 75 лева за осъществяване на процесуално представителство.

С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че не е налице законово изискуемата предпоставка за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно отменен, като незаконосъобразен, акт на административния орган - ответник по делото. Изменението на размера на наложеното административно наказание не се приравнява на липса на съставомерност на нарушението, описано в НП. Актът не е отменен, като незаконосъобразен, при условията на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК в частта за извършеното нарушение, поради което процесната хипотеза не се обхваща от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и липсва основание за уважаване на иска за обезвреда. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброените от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. в пряка причинна връзка на незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.

В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице отменен, като незаконосъобразен, акт на ответника, постановен при упражняване на административната му дейност. Съдът обосновано е приел, че изменението на акта в частта за наложеното административно наказание – имуществена санкция, не се приравнява на неговата отмяна като незаконосъобразен, каквото е изискването на приложимата материалноправна норма.

Въз основа на изложеното, изводът на съда, че в случая не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да бъде споделен изцяло. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело № 11418/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „М. Ф. ЕООД, [ЕИК], гр. София, бул. “България” № 98, офис № 7 В, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА