Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 5125 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]) и от В. П. против решение № 5/04.01.2022 г., постановено по адм. дело № 11764/2020 г. по описа на Административен съд - София-град.
С касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи се обжалва решението в осъдителната му част, поради незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорената част, като се посочва, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради и което се иска отмяната му. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска, както и че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността му. Не били установени нито незаконосъобразни действия и бездействия на органи и служители на дирекцията, нито настъпили вреди, нито причинна връзка. Излага се, че полицаите са упражнявали правомощията си по извършване охрана на обществения ред, не са превишили тези правомощия, а добросъвестно са изпълнили служебния си дълг, като също така не било установено от кое структурно звено са тези полицаи. Размерът на присъденото обезщетение също се оспорва като прекомерно завишен. Касаторът претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и претендира разноски.
В. П. обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, чрез процесуалния си представител, че съдът не е взел предвид всички посочени в исковата молба действия и бездействия и не е присъдил обезщетение за тях, както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с изискванията на чл. 52 ЗЗД и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на исковата сума изцяло. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за всяка от тях в съответната му част, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
С обжалваното решение[Фирма 1] е осъдена да заплати на В. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника[Фирма 1] за периода 03.09.2020 г. – 02.10.2020 г., в размер на 2000 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 2000 лева, считано от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до 13 899 лева или 10000 евро искът е отхвърлен.
От фактическа страна съдът е установил, че по повод участието на В. П. на протест в гр. София на 02.09.2020 г. вечерта, той е бил задържан от полицейските органи, като са му били сложени белезници на ръцете, впоследствие на което той получил наранявания по ръцете. Около два часа престоял на земята на тротоара заедно с други задържани лица, след което около 2:50 часа с микробус бил отведен до 05 РПУ на[Фирма 1] в София, където му били снети показания от полицай. Безспорно е установено по делото, че на В. П. не е била връчена заповед за задържане. В 3:45 часа през нощта е бил освободен, след което не е търсен във връзка с протеста от 02.09.2020 г.
Изслушани са свидетелски показания на съпругата на Попов и на негов дългогодишен приятел, от които се установява психологическото и емоционално състояние на лицето, времето и начина на задържане, видимите белези от нараняване, поведението на полицаите.
Събрани са и показанията на бивш служител на 05 РПУ-[Фирма 1], изпълнявал функциите на ОДЧ на датата на протеста, който дава много подробни сведения за случилото се при довеждането на задържаните лица от протеста.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза относно представена към делото като доказателство снимка на ищеца, направена му след като е бил задържан по време на протеста.
Съдът е приел за установено, въз основа на писмени доказателства, че ръководител на специализираната полицейска акция е бил зам.-директорът на[Фирма 1], а негови помощници са седем служители на ръководни длъжности в[Фирма 1].
При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че е нарушен чл. 74, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, тъй като не е издадена писмена заповед за задържане на В. П. и че със задържането без основание е лишило ищеца от възможност да се ползва от правата си по чл. 72, ал. 2-7 ЗМВР. Съдът приел, че в процесния случай е допуснатото нарушение на правата на В. П. по чл. 5, параграф 2 във връзка с параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като правото му не е спазено не само според изискванията на националното право, но и според изискванията на конвенцията – за съобщаване на разбираем език на основанията за задържане.
Предвид на ограничаване на свободата на Попов чрез поставянето на белезници, в следствие на което са били наранени китките му, и независимо че при отвеждането му в 05 РПУ-[Фирма 1] той е бил без белезници, то самият му начин на отвеждане в районното управление съдът е определил че е принудителен, тъй като е осъществен от полицейски орган и по начин, който не оставя съмнение, че се касае за задържано лице от полицейски орган. Поради това е прието, че вписването на В. П. като „поканен“ в полицейската документация не съответства на установените по делото факти. Прието е, че дори и действията на полицейските служители, извършени на площада, да се приемат като неотложни, то на ищеца е следвало да му бъде представено правното и фактическо основание за да се намира там – т. е. да се посочи основанието за отвеждането и задържането му в 05 РПУ-[Фирма 1]. Т. бездействие противоречи на установените принципи за дейността на МВР по чл. 3 ЗМВР, поради и което съдът приел за безспорно установено, че В. П. е имал качеството на задържано лице при довеждането му в 05 РУ на 03.09.2021 г., но въпреки това на него не са му били представени нито фактически, нито правни основания за задържането му, без обаче да му е била издадена заповед за задържане.
Съдът е счел за доказани претърпените психически травми от незаконно лишаване от правото на свободно придвижване на В. П., което е оставило отпечатък върху психиката му. За доказани са счетени също преживените притеснение, липса на контактност, продължило повече от месец, срам и неудобство от безпричинното задържане. Отчетено е установеното от свидетелските показания, че задържаните са оставени да чакат на тротоара и е било допуснато да бъдат снимани от журналисти.
Съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия на органи и служители на[Фирма 1] и настъпилите вреди, поради и което определил обезщетение в размер на 2000 лв., като е посочено, че Попов сам е преодолял състоянието си и не е търсил медицинска помощ, като също така влошеното му емоционално състояние продължило само 2-3 седмици.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати нарушения на закона при постановяването му.
По отношение на направеното в касационната жалба на[Фирма 1] възражение относно пасивната процесуална легитимация на същата по делото следва да се посочи, че е неоснователно. Тя следва от твърденията в исковата молба и уточненията към нея, тъй като ищецът е посочил като извършители на незаконосъобразните действия и бездействия, послужили като основание за възникване на твърдяната отговорност, именно служители на[Фирма 1]. Що се отнася до пасивната материална легитимация по делото, т. е. чии правомощия изпълняват в действителност са служителите, чийто незаконосъобразни действия и бездействия са довели до възникване на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, съдът е изложил правилни и основани на събраните по делото доказателства съображения. От представения план-разстановка на силите и средствата на МВР по обезпечаване на сигурността, охраната на обществения ред и организацията движението преди, по време и след приключване на нерегламентирани и протестни мероприятия на територията на гр. София на 02.09.2020 г. правилно е установено, че ръководители на специализираната полицейска акция са именно служители на[Фирма 1]. При липса на доказателства, ангажирани от ответника, че полицейските служители, осъществили незаконосъобразните действия и бездействия са действали по нареждане на други лица и при събраните по делото доказателства, обосновано и при спазване на процесуалните правила съдът е формирал фактическите си и правни изводи във връзка с пасивната материалноправна легитимация на ответника по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.
Административният съд правилно е приел, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при[Фирма 1]. По делото безспорно е доказано, че извършените действия по време на протеста на 02.09.2020 г. и задържането на Попов не съответстват на императивните изисквания на чл. 72-74 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че ищецът е имал качеството на задържано лице при довеждането му в 05 РПУ на 03.09.2021 г., но на същия не са представени нито фактически, нито правни основания за задържането му, макар по отношение на него да е извършена преценката по чл. 72, ал. 7 ЗМВР без издаването на заповед за задържане. В. П. е имал качеството на задържано лице, доколкото от приетите по делото доказателства е установено, че същият е воден от полицейските органи с белезници и принудително отведен в полицейското управление.
Правилно са разграничени отделните незаконосъобразни действия и бездействия на служители на[Фирма 1], посочени от В. П. в исковата му молба. Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г. по делото на АССГ, съдът е разделил съдебното производство по делото, като процесното дело е продължило по исковата претенция в размер на левовата равностойност на 7000 евро за периода от 03.09.2020 г. до 02.10.2020 г. за неимуществени вреди против[Фирма 1] само относно незаконосъобразното задържане на В. П. без изрична заповед за задържане – т. е. за нарушение на чл. 72-74 ЗМВР. В отделно производство е отделена исковата претенция на Попов в размер на левовата равностойност на 3000 евро за периода от 02.09.2020 г. до 02.10.2020 г. против[Фирма 1], отнасяща се за неправомерното задържане, съчетано с превишаване на пределите за използване на физическа сила и помощни средства /удари с ритници и палки, влачене по паважа и обездвижване с белезници/ – т. е. за нарушение на чл. 85, ал. 1 и чл. 86, ал. З ЗМВР.
Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че В. П. в качеството му на задържан, но без изрична заповед за това, е бил лишен от всички основни права, които му се следват от задържането, както съгласно ЗМВР, така и съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, включително дори от правото му на защита. Показателно е и това, че събитията от 02-03 септември 2020 г., свързани със задържането на голям брой протестиращи лица, получиха широк медиен отзвук и привлякоха вниманието на Европейската комисия.
В процесния случай по делото безспорно са доказани както претендираните от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно действие, поради и което правилно съдът е уважил частично иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Настоящият състав счита, че определеният размер на претендираното от В. П. обезщетение е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
По делото безспорно е доказано, че Попов е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени от самия акт по незаконно задържане, извършено без изрична заповед. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, задържането без законово основание несъмнено пораждат неимуществени вреди. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху В. П., поради и което не се явява занижен, а е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него.
Следва да се посочи, че настоящият състав не дължи произнасяне по изложеното в касационната жалба, че административният съд не се е произнесъл по всички въведени в исковата молба факти и предявените въз основа на тях искови претенции, защото исковото производство относно твърдените нарушения, изразяващи се в превишаване на пределите за използване на физическа сила и помощни средства /удари с ритници и палки, влачене по паважа и обездвижване с белезници/ - нарушение на чл. 85, ал. 1 и чл. 86, ал. 3 ЗМВР, са отделени в друго производство.
По изложените съображения решението – предмет на касационните жалби, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените отменителни основания.
С оглед изхода на касационното производство – неоснователността и на двете касационни жалби, разноските на страните следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/04.01.2022 г., постановено по адм. дело № 11764/2020 г. по описа на Административен съд - София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА