Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. А. Членове: ПАВЛИНА НАЙ. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 8413/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на Б. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Е. З. от АК - Хасково, срещу Решение № 6638/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1332/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 3617/02.06.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложения оплаквания за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се претендира неговата отмяна.

В касационната жалба се излагат доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на заключението, че търсещият закрила не съответства на законовите критерии за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут. Подателят счита, че изложените в съдебния акт съображения са формални и изцяло заимствани от съдържанието на индивидуалния административен акт. Оспорва преценката на АС - Хасково, че не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец. Изразява се несъгласие и със съдебното решение в частта относно отказания хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ.

Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез главен юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Б. А. Х. срещу Решение № 3617/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Сирия и са цитирани различни източници на информация. За неоснователен е приет доводът за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, доколкото не е установен пропуск на органа да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АС - Хасково е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е счел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещият закрила е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Сирия.

Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд е счел за правилен извода на административния орган, че изложените от сирийския гражданин причини не съставляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, т. к. липсват конкретни данни и доказателства, обосноващи извод за основателен личен страх от преследване. Споделил е и извода на административния орган, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с. з. в държавата му по произход. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ за правилен е приет извода на административния орган, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведеното с Б. А. Х. интервю в административното производство и е направил извод, че същият не е изложен на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е и представените актуални данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и справка с вх. № МД-02-367/01.07.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно цитираната норма, бежанската история на кандидата е изследвана и в контекста на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/2007, чиито изрази "смъртно наказание", "екзекуция и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител" са аналогични на използваните в действащия чл. 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/Директивата), и са абсолютно идентични на тези, посочени в ЗУБ, като обхващат ситуации, при които претендиращият хуманитарен статут да е специфично изложен на опасност от определен вид посегателства, каквито не са налице за жалбоподателя.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти, анализирал е оплакванията и изложените във връзка с тях доводи на Б. А. Х. и е достигнал до верен правен извод за липса на визираните в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Новелата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ регламентира, че под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За тяхната преценка, решаващият съд правилно се е позовал на интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Р. Б. през турската граница и сам е потърсил закрила от властите. Заявителят не е направил релевантни твърдения, указващи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Единственият мотив за напускане на страната по произход било влошеното икономическо положение в резултат на войната. При данните по делото законосъобразен е изводът, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение сирийския гражданин. Въз основа на събраните писмени доказателства и в резултат на подробния им анализ, АС - Хасково е формирал вярно заключение, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на Б. А. Х..

Законосъобразни са изводите на административният съд и за липса на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Съгласно предписанието на цитираната норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, т. к. в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен ли вътрешен конфликт". Противно на твърдяното в касационната жалба, изводите на АС - Хасково са подробно аргументирани и се подкрепят от представените по делото данни, в това число налични справки на дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС. Въз основа на находящите се към преписката писмени документи и приобщената в хода на съдебното производство информация, съдът е формирал обоснован извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Действително от всички информационни източници се установява, че макар в края на 2024 г. да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. Наред с това, следва да бъде посочено, че въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26.02.2025 г., считано от 27.11.2024 г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Съгласно изявлението на сирийското президентство от 02 март 2025 г., новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвянето на конституционна харта за управление на прехода към демокрация.

В този аспект, неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради съществуваща опасност от насилие или преследване на молителя поради ситуацията в Сирия. Споделим е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от отменената Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, доколкото по делото няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Съгласно посоченото решение на Съда на Европейския съюз, член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тълкуваният текст е аналогичен на разпоредбата на чл. 15, б. в) от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година. В този аспект следва да се уточни, че молителят не е заявил и посочил каквито и да е доказателства, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, при което степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила би била значително по - ниска. При установените правнорелеванти факти, АС - Хасково обосновано е приел, че за жалбоподателя не съществува реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Отделно от това, не са налице и хипотезите, визирани в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Противно на доводите, изложени в касационната жалба, правилна е преценката за липса на основанията по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на Б. А. Х.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на горната норма.

На последно място, следва да бъде посочено, че при постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано е прието, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulеment" - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав.

Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях.

Възраженията за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения за съдопроизводствените правила са неоснователни. Обратно на изложените от касатора доводи, съдът е установил фактическата обстановка по делото и се е произнесъл по спорните въпроси. Видно от съдържанието на постановения съдебен акт, съдът е извел съответните правни заключения, несъгласието с които не е основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на анализирания порок касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6638/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1332/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Н. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА