Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 5107 / 2022 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Ню К. К. ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя З. П., чрез процесуален представител адвокат Т. Б., срещу решение № 5016 от 29.07.2021 г., постановено по адм. д. № 3168/2021 г. по описа на Административен съд София – град. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от кмета на район „Красно село“ – Столична община против определение № 2357 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 3169/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 166, ал. 4 от АПК е спряно предварителното изпълнение на негова заповед № РД 92- Д26-(4)/19.03.2021 г.

Ответникът - кметът на район „Красно село“ - Столична община, чрез процесуалния си представител адв. И. М. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на частната жалба и допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за недопустима - подадена след изтичане на срока за обжалване чл. 166, ал. 3 и чл. 230 АПК.

Съобщение за обжалваното определение с препис от него са връчени на жалбоподателя на 05.04.2021 г. Законният 7-дневен срок за обжалване на определението е изтекъл на 12.04.2021 г., понеделник, работен ден. Дори да се приеме, че с подаване на допълнителна молба по делото жалбоподателят е отстранил несъответствието (техническа грешка) при изписване на номера на обжалваното определение и номера на делото по което е постановено, то в случая не се доказва изпращане на частната жалба в срок. По делото с молба от 18.04.2022 г., входирана пред Административен съд София – град (л. 43), жалбоподателят твърди, че представя доказателство, че частната жалба е подадена заедно с други две, на 09.04.2021 г. Видно от приложеното към молбата доказателство обаче се установява, че на 09.04.2021 г. са подадени жалби по адм. дело № 3166/2021; адм. дело № 3167/2021 г. и адм. дело № 3169/2021 г., а не по адм. дело № 3168/2021 г. В случая липсват данни за изпращането на частната жалба в законния срок. Недопустимата частна жалба не подлежи на разглеждане, поради което и на основание чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, са процесуално допустима. Разгледана по същество са неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е било образувано по жалба от „Ню К. К. ООД против заповед № РД92-Д26-(4)/19.03.2021 г. на кмета на район „Красно село, Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването на общински имот, публична общинска собственост, находящ се в гр. София, [улица], представляващ нежилищно помещение от група помещения, с площ от 55.46 кв. м., на втория етаж от сградата на Общинския културен институт (ОКИ) „Красно село“. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като е мотивирана чрез подробно излагане на фактически и правни основания. Посочил е, че в административното производство по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че същата е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съдът се е мотивирал, че е случая са налице предпоставките по чл. чл. 65, ал. 1 ЗОС, като е посочил, че имотът, чието изземване е наредено с процесната заповед безспорно представлява общинска собственост. Относно втората предпоставка, че имотът се владее без правно основание съдът е приел, че спорът е относно наличието или липсата на правно основание, като се свежда до това дали наемното правоотношение съществува към момента на издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 15, ал. 3 ЗОС наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който е общият граждански ред. С достигането на едностранното изявление за прекратяването на договора до наемателя, договорът се счита прекратен. С оглед данните по делото съдът се е мотивирал, че към датата на издаване на оспорената заповед наемното правоотношение е било прекратено. Прилагайки диспозицията на чл. 65, ал. 1 ЗОС с издаването на процесната заповед административният орган е приложил правилно материалния закон и е постигнал неговата цел.

Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда са обусловени от излагането на подробни мотиви по всяко едно от посочените в чл. 146 АПК основания.

Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед № РД92-Д26-(4)/19.03.2021 г. на кмета на район „Красно село, Столична община. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание.

Основният правен спор според настоящата инстанция в случая е свързан с момента, от който договорът за наем се счита за прекратен, респ. налице ли е била тази материалноправната предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал.1 ЗОС, тъй като в случая безспорно, с оглед представени Акт за публична общинска собственост № 1381, съставен на 16.02.2007г. за УПИ I – за културен дом и парк, в кв.15, местност Хиподрума и Акт за публична общинска собственост №135, съставен на 23.09.1997г. за сградата на ОКИ, се установява, че имотът е публична общинска собственост.

Видно от данните по делото, на основание проведен конкурс и решение на СОС № 538/28.07.2011 г., касаторът е сключил договор за наем с рег. № РД92-Д26/04.02.2014 г. на общински нежилищен имот, от 04.02.2014 г. за отдаване под наем на части от следния недвижим имот публична общинска собственост: Група помещения с един вход, с площ от 55,46 кв. м., ет. 11 в сградата на ОКИ „Красно село“, срещу сумата от 255,00 лв. с ДДС месечен наем. Съгласно чл. 11, ал.1 от договора, наемодателят може да прекрати едностранно договора при забавяне по вина на наемателя на дължимите суми по чл. 4 с повече от 25 дни, като договора се прекратява със седемдневно писмено предизвестие до наемателя. В чл. 11, ал. 2 от договора е уредено, че при неизпълнение на задълженията по чл. 8 /чл. 8, т. 8.2 да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на обекта в уговорения срок/ и чл. 9 от договора, договорът се прекратява без предизвестие. В съответствие с разпоредбите на договора административният орган е отправил а Покана за доброволно плащане за общински нежилищен имот по №РД92-Д26/04.02.2014г. с изх. рег.№РКС20-ТД26-1531 от 23.10.2020г., в която е посочена дължима сума от 3 366 лева за периода м.12.2019 г. – м.10.2020 г. След като не е последвало изпълнение с Предизвестие за прекратяване на Договор за наем №РД92-Д26/04.02.2014 г. с изх. рег.№РД92-Д26[3] от 25.01.2021г. „Ню К. К. ООД е уведомен, че договорът за наем се счита прекратен и следва в 7-дневен срок от получаването на предизвестието да освободи доброволно имота, в противен случай, ще бъде изпълнена процедурата по чл. 65 ЗОС. По делото е налична и отправена Покана за доброволно освобождаване на имота с изх. рег. №.№РКС21-ТД26-228/16.02.2021 г. Именно с оглед тези данни настоящият състав приема, че правилно административният съд е приел, че е налице прекратен договор, което обосновава извод за наличие на втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно: към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. Липсват каквито и да е доказателства или твърдения за наличието на легитимно правно основание за ползването на имота от касатора. Не са представени каквито и да е доказателства за предприети от страна на заинтересованото лице – наемател действия по оспорване на решението на собственика на имота за прекратяване на договора за наем върху същия. С оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС е налице задължението на съда да провери наличието на предпоставките за осъществено изземване на общински имот. Като установяването на наличие на законовите предпоставки следва да се провери от административния съд в съдебното производство. В случая установяването на държане на общински имот без правно основание е достатъчно условие за изземването. Въпросите за за имуществените отношения между Столична община, район „Красно село“ и касаторът са предмет на гражданскоправни отношения и не подлежат на разглеждане в настоящето административно производство. Не са относими и релевантни за производството и твърденията за невъзможност за заплащане на дължимата по договор наемна цена във връзка с обявената епидемия от Ковид-19.

Следва да бъде изцяло споделен изводът на първоинстанционния съдебен състав, че не е налице нарушение, което да бъде определено като съществено.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите обаче не са доказани по основание и размер и не следва да се присъждат. По делото няма приложен договор за правна защита. На л. 23 от делото се намира само пълномощно за процесуално представителство.

По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 от АПК и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5016 от 29.07.2021 г., постановено по адм. д. № 3168/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на кмета на район „Красно село“ – Столична община против определение № 2357 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 3169/2021 г. по описа на Административен съд София - град и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5107/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение в тази му част.

Решението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, в останалата част е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ