Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 5061 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ срещу Решение № 145 от 30.03.2022 г. на Административен съд – Плевен, постановено по административно дело № 869/2021 г.
С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение № РД-11-1130 от 01.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което е определена финансова корекция на „Кайтех“ ЕООД в размер от 100% от средствата по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002-0341-C01.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал на изиска от Специализираната прокуратура обвинителен акт, който според РУО има отношение към оспореното решение за определяне на финансова корекция без да изложи мотиви за това.
Счита още, че съдът неправилно е интерпретирал фактите и това е довело до неправилни фактически и правни изводи.
Намира извода на съда, че актът за делегация на правомощията на служебния министър на икономиката, с който последният е определил конкретен заместник министър да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е нищожен поради действието на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. за неправилен.
Обосновава, че обективната компетентност на органа на държавна власт – служебният министър на икономиката да делегира правата си като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е налице и не може да бъде засегната от субективния елемент - кое физическо лице е носител на конкретната власт, незаконосъобразното придобиване власт и нейното установяване.
В тази връзка счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция е нищожен и основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК е налице.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното Решение №РД-11-1130 от 01.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган.
Касаторът се представлява от експерт с юридическо образование и правоспособност – Д. Г..
Ответникът по касационната жалба – „Кайтех“ ЕООД в писмено становище, намира касационната жалба за неоснователна. Обосновава, че първоинстанционният съд точно е установил фактите по делото и правилно е издирил и приложил материалния закон към тях.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства.
Ответникът се представлява от адв. М. Ч. от Софийска адвокатска колегия.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от заместник министър на икономиката И. М., който въз основа на Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 г. е бил определен от служебния министър на икономиката да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, включващи и издаването на актове за определяне на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.).
Няма спор между страните и относно факта, че с Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) за служебен министър на икономиката е определен – К. П., като и че с Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. същият указ, в посочената част (за служебния министър на икономиката), е обявен за противоконституционен.
Спорен е въпросът дали при тези факти делегирането на функции на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ от страна на посочения служебен министър на заместник министър на икономиката И. М. е валидно и съответно издаден ли е от компетентен орган оспорения акт Решение № РД-11-1130 от 01.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност на издателя.
Съдът се е позовал на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд (КС) на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. и на Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., за да обоснове крайния си извод. Съгласно последното посочено решение на КС - обявените за противоконституционни ненормативни актове – закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им, поради което съдът заключава, че лицето, което е делегирало правомощия в случая не е било назначено валидно за служебен министър на икономиката и съответно не е разполагало с възможността по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си като ръководител на Управляващия орган на трето лице, поради което оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и съответно е нищожен.
Въпреки, че съдът е приел, че основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК е налице, то той се е произнесъл и по останалите основания за оспорване като е приел, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице частична липса на мотиви, а соченото от органа нарушение не е доказано, поради което не налице нарушение на принципите на ефективност и ефикасност, излага и мотиви, че административният акт не е съобразен с целта на закона.
Съдът при така установеното от фактическа и правна страна заключава, че оспореното решение е нищожно като постановено от некомпетентен орган, но едновременно е и незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването за съдържание (частичната липса на мотиви), нарушен е материалния закон и не е съобразена неговата цел, поради което обявява оспореното решение за нищожно.
Решението на Административен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.
По касационното основание – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция счита, че същото не е налице.
Касаторът обосновава това основание с немотивираност на съдебното определение, с което съдът отказва да изиска от Специализирана прокуратура обвинителен акт, който според административния орган е от значение за изясняване на факти по спора. Действително е направено от процесуалния представител на РУО доказателствено искане в тази връзка в съдебното заседание от 10.03.2022 г. като съдът в определението си, с което отхвърля искането сочи, че обвинителният акт е неотносим към предмета на спора, като по-горе е отбелязал изрично, че административното производство по определяне на финансова корекция и наказателното производство са напълно независими едно от друго производства и дори посочва, че процесуалният представител на административния орган - издател на акта в същото съдебно заседание, е застъпил становище, че по делото са представени всички относими към спора доказателства.
Напълно достатъчен е изложеният от съда мотив, че административното и наказателното производство са различни по характер производства и приобщаването на обвинителен акт няма да спомогне за изясняване на предмета на спора. Правилен е и мотивът, че административният орган е заявил, че е представил всички относими доказателства, което следва да се приеме, като заявление, че е изпълнил задължението си по чл. 152, ал.2 АПК да представи копие от пълната административна преписка по издаване на оспорения акт.
Освен това видно от протокола на съдебно заседание процесуалния представил не е индивидуализирал точно обвинителния акт, който да бъде изискан, не е дал и конкретен отговор на въпроса на съда във връзка с какви факти и обстоятелства е необходимо изискването и приобщаването му към материалите по делото.
Налага се извод, че при непълно и неточно направено доказателствено искане от страна на процесуалния представител на РУО, съдът се е произнесъл достатъчно мотивирано и съобразно закона, поради което не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Законосъобразността на индивидуалните административни актове се проверява на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от посочените в жалбата, поради което съдът правилно е започнал проверката си от първото посочено в правна норма основание – компетентността на органа.
В случая издателят на оспорения акт е посочил, че основава компетентността си да издава актове по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) на Заповед № РД-16-1182 от 05.08.2021 г., с която министърът на икономиката от служебното правителство, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.), е определил конкретния заместник министър, който да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Тази заповед е акт на делегация на правомощия от един орган на държавна власт на друг подчинен на него орган, каквато възможност специалния закон допуска съгласно чл. 9, ал. 5, изр. последно ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.).
Законосъобразността на делегирането на правомощия следва да бъде доказана, тъй като е в основата на преценката на съда относно компетентността на органа, издател на оспорения акт, като пороци при делегирането опорочават оспорения акт. За законосъобразността на делегацията не е достатъчно наличието на законово предвидена възможност за това и издаден съответен акт, а е необходимо още то да бъде извършено от компетентен орган, т. е. от длъжностно лице, което валидно е назначено на съответната длъжност, тъй като никой не може да делегира правомощия каквито няма.
Б. У. № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е ненормативен акт, с който се назначава служебно правителство, т. е. той е актът по инвеститура на посочени в него министри.
С. Р. № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., „обявените за противоконституционни ненормативни актове – закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им“.
Следователно от 10.05.2021 г. Указ №129 на президента на Р. Б. е невалиден в частта му, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. П., поради което от същия момент последният не разполага с правомощията на министър на икономиката, включително това по чл. 9, ал. 5, изр. последно ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Посоченото е в съгласие с мотивите от Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., че „решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Обявената „ex tunc“ противоконституционност на ненормативния акт би могла да породи редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.“
В случая „пряка“ последица от обявяването на противоконституционност на горепосочената част от Указ №129/10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е именно невалидността на Заповед № РД-16-1182/05.08.2021 г., с която служебният министър на икономиката определя конкретния заместник министър, който да упражнява функциите му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, като тази заповед е засегната напълно и пряко от Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. Посоченото е в съгласие с мотивите на Конституционния съд от Решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019, че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд.
Изводът не е в противоречие с последователната практика на Върховния административен съд, според която смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността на даден административен орган не се отразява на правосубектостта на този орган, тъй като в случая поради действието „ex tunc“ на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. считано от 10.05.2021 г. няма министър на икономиката.
Налага се извод, че служебният министър на икономиката към дата 05.08.2021 г. не е разполагал правната възможност по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, а издадената заповед за това е невалидна и съответно лицето определено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се явява лишено от материална компетентност. Последно се отразява на оспорения акт - Решение № РД-11-1130 от 01.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ по възможно най-тежкия начин, като го прави недействителен поради липса на компетентност, а всички актове издадени при липса на материална компетентност на издателя им, да издава такива, са нищожни.
При заключение, че изводът на Административен съд – Плевен, че оспореният акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя, е правилен, то се явява безпредметно произнасянето по останалите основания по чл. 146 АПК.
С оглед на всичко изложено доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и е стигнал до правилни правни изводи, поради което решението му като правилно и съответно на закона и събраните доказателства, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено. Доказани са разноски пред касационната инстанция в размер от 2400 лв. съгласно списък и доказателства за плащане (фактура и банково извлечение). Съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице към чиято структура се числи административният орган, издател на акта и настоящ касатор, като правоприемник на Министерство на икономиката, да плати разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145 от 30.03.2022 г. на Административен съд - Плевен, постановено по административно дело № 869/2021 г.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа, гр. София, да заплати на „Кайтех“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [улица], ет. 3, ап. 6 разноски по делото в размер от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА