Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. А. Членове: ПАВЛИНА НАЙ. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 8227/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на А. А. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Т. Л. от САК, срещу Решение № 20222/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2909/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2090/28.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложения оплаквания за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се претендира неговата отмяна в частта, касаеща отказа за предоставяне на хуманитарен статут.

В касационната жалба се излагат доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на заключението, че търсещият закрила не съответства на законовите критерии за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут. Подателят намира, че при постановяване на оспорения акт, първоинстанционният съд не е взел предвид данните за актуалното състояние в Сирия, характеризиращо се с хуманитарна криза и безогледно насилие, включително достигащо ниво на опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Намира за неправилна преценката на обстановката в Сирия в контекста на личната бежанска история, както и възможността за завръщане в страната по произход. Счита, че в Сирия, провинция Хасака, безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, единствено поради своето присъствие там, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/Директивата). Сочи, че ситуацията в Сирия отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. Позовава се на чл. 3 ЕКПЧ. По изложените доводи моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на ДАБ за ново произнасяне относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3, алтернативно чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Касационният жалбоподател, лично в съдебно заседание, чрез назначения му преводач заявява, че се е снабдил с нови доказателства за това, че е издирван във връзка с наложени наказания, като поддържа, че районът, в който живее е под контрола на групировка, съставляваща терористична организация. Заявява, че в страната по произход е заплашен живота му.

Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез главен юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. А. О., гражданин на Сирия, против Решение № 2090/28.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 с. з. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Сирия и са цитирани различни източници на информация. За неоснователен е приет доводът за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, доколкото не е установен пропуск на органа да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АССГ е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е счел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещият закрила е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Сирия.

Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд е счел за правилен извода на административния орган, че изложените от сирийския гражданин причини не съставляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, т. к. липсват конкретни данни и доказателства, обосноващи извод за основателен личен страх от преследване. Споделил е и извода на органа, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с. з. в държавата му по произход. Съдът е отчел, че по делото липсват доказателства на чуждия гражданин да са изпращани призовки или покана за мобилизация, както и липсват доказателства изобщо да е бил мобилизиран, като нежеланието да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал 6 ЗУБ. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ за правилен е приет извода на органа, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведеното с А. А. О. интервю в административното производство и е направил извод, че не е установено чужденецът да е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е и представените актуални данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. № МД-02-262/19.05.2025 г. и вх. № МД-02-60/29.01.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, видно от които, общото положение в страната се подобрява след оттеглянето на Б. А. и поемането на контрол в столицата Дамаск. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването му от власт на 8 декември 2024 г., което слага край на продължилото повече от половин век управление на семейството му и на 13 годишен опустошителен конфликт. На 18 февруари 2025 г. Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. В изявление от 13 май 2025 г. президентът на САЩ Д. Т. оповестява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу Сирия, като това ще поправи път за по-голямо участие на работещите в Сирия хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява.

Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, бежанската история на кандидата е изследвана в контекста на решения по дела С – 465/07 и С – 285/12 на СЕС и на чл. 15, буква в) от Директивата, при което съдът е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обсъдено е Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/2007 г., съгласно което използваните изрази "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител" в чл. 15, букви а) и б) от Директивата, са абсолютно идентични на тези, посочени в ЗУБ и обхващат ситуации, при които претендиращият хуманитарен статут да е специфично изложен на опасност от определен вид посегателства, каквито не са налице за жалбоподателя. Формирано е заключение, че чужденецът не е претърпял нито тежки заплахи по чл. 15, буква в) от Директивата, като и няма нарушения на принцип "забрана за връщане" във връзка с настъпилата промяна в обществено – политическата обстановка в Сирия.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Настоящият състав на Върховния административен съд приема изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, който е установил точно релевантните за спора факти, анализирал е оплакванията и изложените във връзка с тях доводи на А. А. О. и е достигнал до верен правен извод за липса на визираните в чл. 8 ЗУБ предпоставки за предоставяне на бежански статут.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Новелата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ регламентира, че под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За тяхната преценка, решаващият съд правилно се е позовал на интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Р. Б. през турската граница и на 19.09.2024 г. е превозен до джамията в гр. София. Заявителят не е направил релевантни твърдения, указващи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Единственият мотив за напускане на страната по произход било влошеното икономическо положение и несигурността в резултат на войната. При данните по делото законосъобразен е изводът, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение сирийския гражданин. Въз основа на събраните писмени доказателства АССГ е изследвал обстоятелствата, свързани с личното положение на чужденеца и в резултат на подробния им и задълбочен анализ е формирал вярно заключение, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на А. О..

Обжалваното решение обаче е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия законов текст, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Константна е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 с. з., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната.

В хода на образуваното касационно производство пълномощникът на касационния жалбоподател е ангажирал нови доказателства в подкрепа на бежанската история. Представен е превод на уведомление, имащо силата на писмена заповед, съгласно което търсещият закрила официално е издирван в Сирия, както и съобщение за задочна присъда, от което е видно, че е обявен за политически издирван и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем години и глоба в размер на 150 000 000 сирийски лири. Въпреки, че тези доказателства не са били представени в хода на административното и съдебното производство пред решаващата инстанция, същите са относими към предмета на спора. Посочените писмени доказателства подлежат на обсъждане при извършване на преценка на достоверността на бежанската история за установяване на обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ. Доколкото чл. 75, ал. 1 ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, представените документи следва да бъдат проверени и обсъдени от този орган, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила чужденец и дали същият би могъл да бъде обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер, ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на наложените наказания, и съотнесени с бежанската история. Административните и съдебните производства по предоставяне на международна закрила са свързани с определена специфика, изискваща преценка на бежанската история на търсещия закрила, в съвкупност с данните за обстановката в страната му на произход към датата на вземането на решението, като виждането е застъпено трайно в практиката на ЕСПЧ (така в цитираното от АССГ решение M.A. v. Switzerland по дело № 52589/13, влязло в сила на 18.02.2015 г., както и в решение R.H.v.Sweden по дело 4601/14, влязло в сила на 01.02.2016 г., и решение A.A.v.France по дело №18039/11, влязло в сила на 15.04.2015 г.). Предвид това, както и с оглед факта, че естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения решението на съда, както и решението на председателя на ДАБ следва да бъдат отменени в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, а преписката - изпратена на административния орган за решаване по същество, след като обсъди представените пред настоящата съдебна инстанция нови писмени доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20222/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2909/2025 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е оставено в сила Решение № 2090/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която е отхвърлена молбата на А. А. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, за предоставянето на хуманитарен статут и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2090/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която на А. А. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за произнасяне по молбата на А. А. О., [ЛНЧ], относно предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20222/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2909/2025 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е оставено в сила Решение № 2090/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която е отхвърлена молбата на А. А. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, за предоставянето на бежански статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Н. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА