Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 5170 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. от [населено място], общ.Главиница, против Решение № 16 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело № 201 по описа за 2021 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата и против Решение № 1040-18-65 / 04.10.2021г. на директора на ТП на НОИ-гр. Силистра.

Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Силистра, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Силистра е Решение № 1040-18-65 / 04.10.2021г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, потвърждаващо разпореждане [номер]-18-102#10/02.08.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на И. Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл.98, ал.1 вр. чл. 69б, ал. 2, чл.68, ал.1-2 и чл.68, ал.3 от КСО.

С постановеното решение Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че осигурителния стаж на Дудева за периода от 21.04.1982 г. до 14.06.1982 г. за заеманата длъжността „бубиньор“ в завод „З. Ч. гр. Русе и за периода 23.01.1984 – 03.11.1989 г., за заемана длъжност „крановик“ в СПС „Металснаб“ гр. Русе е зачетен като такъв от трета категория труд. В хода на съдебно производство жалбоподателката не е представила доказателства, свидетелстващи за наличие на данни, въз основа на които положеният от нея стаж може да бъде зачетен за такъв от втора категория. Към датата на подаването на заявлението на 01.03.2021г., Дудева има навършени 61 години, 00 месеца и 13 дни, съответно осигурителен стаж от II категория - 12 години, 02 месеца и 07 дни и осигурителен стаж от 3 категория - 19 години, 02 месеца и 23 дни. Съгласно чл.104 от КСО общият осигурителен стаж, приравнен към III категория е 34 години 05 месеца и 17 дни, като към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, Дудева не отговоря на изискванията, предвидени в нормите на чл. 69б, ал. 2, чл.68, ал.1-2 и чл.68, ал.3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предметът на спора в настоящо производство касае преценката относно обстоятелството към коя категория труд следва да бъде зачетен положеният от Дудева труд за периода от 21.04.1982 г. до 14.06.1982 г. за заеманата длъжност „бубиньор“ в завод „З. Ч. гр. Русе и за периода 23.01.1984 – 03.11.1989 г., за заеманата длъжност „крановик“ в СПС „Металснаб“ гр. Русе.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд, че жалбоподателят не е придобил изисквания осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

Правото да се определи труда към съответната категория, съобразно характера и особеностите на полагането му, е било предоставено на Министерски съвет, което и на основание чл. 2 от Закона за пенсиите, понастоящем отменен. Този закон е бил относим към периодите, за които е спорно от каква категория следва да бъде зачетен положеният от Дудева труд за правото ѝ на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Диференциация на категориите труд е направена в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), сега отменен, съобразно спецификите на отделните производства и дейности. Видно от ПКТП (отм.) работниците и служителите, които заемат съответните длъжности в структурата на предприятията в широкия смисъл на това понятие, полагат труд от първа категория съответно по чл. 1 до чл. 6л от Правилника. Трудът, който е втора категория е обозначен за съответните длъжности от чл. 7 до чл. 65 (Раздел II). Изброяването на лицата, чийто труд е от първа или втора категория труд не е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е въведена обща разпоредба, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на Правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Тъй като предприятията и длъжностите, които е заемала касаторката не попадат сред изброените в правилника, на същата са дадени изрични указания в производството пред първоинстанционния съд да установи условията си на труд в двата процесни периода. Въпреки дадените указания и разпределението на доказатествена тежест в производството, Дудева не е проявила нужната процесуална активност да ангажира доказателства с цел доказване на твърденията си за зачитане на процесния стаж за такъв от по-висока категория труд.

За периода от 21.04.1982 г. до 14.06.1982 г. Дудева е заемала длъжността „бубиньор“ в завод „З. Ч. гр. Русе, причислен към трета категория труд. Последният е зачетен въз основа на представена трудова книжка, водена и заверена съобразно законовите изисквания. В хода на административно производство, както и във воденото съдебно такова, касаторката не представя доказателства, свидетелстващи за наличие на данни, въз основа на които положеният от нея стаж може да бъде зачетен за такъв от втора категория, в каквато насока са и изложените в касационната жалба твърдения.

Недоказана е и тезата на Дудева, че положеният от нея трудов стаж за периода 23.01.1984 – 03.11.1989 г., през който е заемала длъжността „крановик“ в СПС „Металснаб“ гр. Русе, следва да бъде зачетен като такъв от първа или втора категория труд. Видно от представената от ответника преписка, осигурителният стаж за посочения период е зачетен по изискано от пенсионноосигурителния орган удостоверение образец УП – 3, вх. № 2113-18-102#9/22.07.2021 г., издадено от осигурителя, в който е посочено, че положеният трудов стаж е от трета категория труд и, чиято удостоверителна сила не е опровергана.

При тези фактически обстоятелства, преценени в съвкупност, не може да се приеме за изпълнено условието по чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобит действителен осигурителен стаж при условията на втора категория труд с продължителност 15 години, съответно Дудева не отговора и на кумулативно предвидените условия, водещи до възникване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.

Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Силистренският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело № 201 по описа за 2021 г. на Административен съд - Силистра.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА