О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5907

София, 17.12.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 735/ 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез пълномощника си адв. А. Б., срещу въззивно решение № 517 от 04.11.2024 г. по гр. д.№ 674/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено Решение № 90043 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 101 по описа за 2021 г. на РС – Благоевград и е прекратено производството по отхвърления от РС, като неоснователен отрицателен установителен иск, предявеният от него срещу О. Б. искане, да се признае за установено, че ответника не е собственик на реална част с площ от 769 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, по КК, одобрена със Заповед № РД - 18 - 32/10.05.2006 г., изм. със Заповед № КД -14-01-1408 от 28.11.2012 г., с площ на целия имот от 19482 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, находящ се в [населено място],[жк], при съседи на реалната част: имоти с идентификатори ***, ***и ***, съответно разположен успоредно на ул. “***” и между изграден трафопост, гаражи и спортно игрище в квартал “Е.’, която реалната част е индивидуализирана със скица - проект от 26.10.2020 г. с проектен идентификатор ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото доказателствата не са обсъдени по отделно и в съвкупност, не са обсъдени доводите на страните, неправилно е приложена съдебната практика, на която се е позовал въззивния съд. Касаторът счита, че съдът не е съобразил, че за правния си интерес се позовава на фактическо състояние и на възможност да придобие имота, ако отрече правата на ответника, както и установеното от свидетелите, че е берял плодове от растенията в имота, че го облагородявал и косил, че е предприел действия по заснемане на имота като самостоятелен в КК и снабдяване с документи за признаването му за собственик от нотариус. Съдът не обсъдил, че е завладял имота от 1982 г. Касаторът счита, че няма пречка владението му да изтече и в хода на процеса, но въпроса за това дали ищецът притежава права върху имота не е част от предмета на спора, а се отнася до правни интерес.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по отделно и в съвкупност и доводи, и възражения на страните, относно начина, по който съдът следва да прецени свидетелските показания - по вътрешно убеждение и във връзка с останалите доказателства по делото. Твърди се противоречие с мотивите към т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно това, че наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорване, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, като от значение е дали решението ще се отрази на правната сфера на ищеца и дали собственическите претенции на ответникът пречат на ищеца. Противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се твърди и по въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът не твърди притежаване на субективно право върху недвижим имот, но твърди, че притежава фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правният си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника? Подлежи ли на пълно главно доказване правото на ищеца при предявен отрицателен установителен иск? Очевидна неправилност се твърди поради противоречие в мотивите между твърденията на страните и очертания предмет на доказване от съда, което е съществено и/или противоречие между доказателствата и установените факти

Ответникът по касация О. Б. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като решението е подробно мотивирано и твърдението за нарушения при постановяването му не кореспондира на съдържанието на мотивите, а изводите са мотивирани със събраните доказателства, установяващи, че ищецът не е упражнявал трайно фактическа власт върху имота и не го е засаждал той с дървета. Счита, че събраните доказателства са обсъдени в съвкупност и не доказват наличието на правен интерес.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

С. И. С. е предявил отрицателен установителен иск против О. Б. за имот с проектен идентификатор ***, с площ от 769 кв. м. в урбанизирана територия, намиращ се в[жк], [населено място], съставляващ реална част в севернната част от недвижим имот с идентификатор по ***, целия имот от 19482 кв. м., като обосновава правният си интерес с това, че осъществявал фактическо състояние владение след 1982 г. и ако отрече правото на собственост на общината, за което тя е съставила акт за частна общинска собственост, ще може да придобие имота. Твърди, че е упражнявал фактическа власт като е засадил овощни дървета, орехи, използвал го като зеленчукова градина, а впоследствие като ливада, през 2020 г. опитал да се снабди с титул за собственост, когато установил, че О. Б. е съставила акт за частна общинска собственост № 5178 от 27.07.2015 г. за този имот. Оспорва този АЧОС, като съставен без фактическо и правно основание за придобиване от общината.

О. Б. оспорва иска и твърденията за правен интерес на ищеца, позовава се на чл. 6 от ЗС в редакцията й от 1951 г. до 1990 г., като твърди и доказва, че в разписния лист към плановете няма записан собственик на този имот. Имотът е актуван като държавен на основание Постановление на Министерски съвет № 1 от 7.1.1981 г. като бивша собственост на АПК, включен е в регулационния план, одобрен със заповед № 102 от 06.03.1984 г. и на осн. параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотът е преминал в общинска собственост, след Решение № 200 по протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет - Благоевград. Затова се оспорва възможността ищецът да го придобие по давност. Е. О. се позовава и на основанието по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, доколкото имота се е ползвал за земеделски нужди и е включен в регулацията по-късно.

РС е отхвърли иска, като е приел, че имота е придобит от държавата на осн. чл. 6 ЗС, тъй като не е установено да е имало друг собственик и защото имота не е бил в масив на ТКЗС. Прел е, че за имота е действала забрана за придобиване по давност, установена в чл. 86 ЗС, поради което ответникът не е могъл да го владее за себе си и да го придобие по давност..

Въззивният съд, позовавайки се на СТЕ е приел, че процесната спорна част през 1959 г. не е попадала в обработваем блок на ТКЗС, тъй като върху същата била изградена кравеферма, а през 1975 година за района е приет кадастрално - регулационен план (заповед № 51556 от 02.12.1975 г.), по който процесният имот не е заснет като самостоятелен, но попада в очертанията на имот пл. № ***. Върху процесната реална част е била изгладена кравеферма, състояща се от обори и асфалтови пътища покрай тях, която е заснета в кадастъра. Процесната реална част е попадал в терен, отреден за жилищен комплекс, микрорайон ***и ***, за квартали, между които и кв.*** Съставен е АДС № 5763 от 1982 г. За този имот не е отразен собственик в разписния лист, а в АДС, съставен 1982 г. е записано, че е бивш имот на АПК. АДС е актуализиран с нов АДС № 50021/1984 г., с който е актуван терена на кв.*** и др. квартали с обща площ 220 дка., ограден от всички страни от имоти на АПК и път, като е отразено, че имота е предоставен за стопанисване и управление на ОНС. През 1997 г. е актуализиран плана. Процесната реална част не е заснета като самостоятелен имот, показана е като затревена площ и попада в очертанията на имот ***, който е със значително по-голяма площ. Същото е положението и по кадастралния план от 2000 г. В него на местото на процесния имот не е заснета зеленчукова градина, а върху част от имота е заснета могила с височина от около 2.00 метра, като в разписния лист към този план като собственик е вписана общината. С. З. № РД -18-32 от 10.05.2006 г. на ИД на АК са приети кадастрална карта и кадастрални регистри, като спорната част попада в поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 23105.94 кв. м., с предназначение за “комплексно застрояване”. На място вещото лице е констатирало, че имотът не е ограден, а в момента представлява изкуствено затревена площ, като в източната и южна част на имота са разположени ревизионни шахти. В имота са засадени млади овощни и паркови дървета - орехи, смокиня, вишна, слива, липи и др. От приложени към заключението публични сателитни снимки на “Google maps” e видно, че до 2008 г. в имота липсват засадени дръвчета. На 27.02.2015 г. е съставен АЧОС № 5178, в който като основание за придобиване е записан чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

Според показанията на св. М. И., И. Б. и Г. К., ищецът С. С. обработвал процесния имот, като засаждал там зеленчуци - домати и краставици, отглеждал овощни дървета - сливи, ябълки (конкретно в южната част на имота, косял тревата, като до около 2013 г. имотът бил ограден с телена ограда и дървени колчета, след което тази ограда била премахната. Според другата група свидетелски показания на св. С. Б., С. Х., Л. Т., в процесната реална част, която индивидуализират с това, че попада между спортното игрище, гаражите и трафопоста, през 80-те години на XX имало кравеферма, състояща се от няколко постройки, след премахването им имало купчина пустееща земя, а дърветата били засадени от живущите в близкия блок впоследствие, като свидетелите са категорични, че ищецът С. С. не е ограждал имота, не е косял трева там, не е полагал грижи за плодни дръвчета като ябълки и сливи, нито е изграждал селскостопански постройки, не е поливал имота – там нямало тръби и възможност за водоснабдяване. В момента процесната част представлявала парк, тревна площ, с поставени пейки от О. Б. за отдих, ползвани от живущите в съседство, с преминаваща през имота пешеходна алея. Всички свидетели са категорични за местонахождението на спорната част.

Въззивият съд е съобразил при преценка показанията на св. И. Б., че е съпруг на сестрата на ищеца и живее в [населено място], общ. Б., а св. М. И. – че живее в С. и е в близки приятелски отношения с ищеца, датирани още от 1991 г., поради което е съпоставял показанията им с останалите доказателства и преди всичко с констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ. Св. К., въпреки че посочва, че живее в съседство и минава често през района, не е категоричен какво се случва понастоящем със спорния терен. Св. М. И. твърди, че и в този момент там са налице овощни дървета - сливи и ябълки, което се отрича от другите свидетели, а св. К. посочва, че тези дръвчета били премахнати преди четири години. Кредитирани са показанията на св.С. Б., С. Х. и Л. Т., защото имат преки впечатления за предназначението на спорния имот през годините - св. Л. Т. и св. С. Б. живеят срещу имота, а св. С. Х. сега живее на друга улица в [населено място], но до 2007 г. също е пребивавал в района. Съдът е кредитирал показанията на тези свидетели освен поради това, че показанията им взаимно си кореспондират и се подкрепят от другите доказателства /констатазиите на вещото лице и приложенията към СТЕ/, и защото тези свидетели не са заинтересовани - те не познавал ищеца и не са го виждали на територията на спорното место, което сега е парк, но имат преки непосредствени впечатления от имота, защото живеят в непосредствена близост до него. Показанията на първата група свидетели не са кредетирани, защото имота никога не е отразен като отделен имот в кадастралните планове или като градина, че ако е бил ограден или ако се е ползвал с различно предназначение от околната площ, е подлежал на заснемане независимо от собствеността. Не е заснет и орех до 2000 г., а той е насаждение, което подлежи на отразяване в кадастрален план. Кравефермата е премахната 1982-1983 г., но мястото е отразено като могила с височина два метра. На место вещото лице не е констатирало наличие на ограда сега или следи от премахната такава от по-рано, като по време на процеса имотът представлява изкуствено затревена площ, добре поддържана и облагородена, със засадени върху него млади овощни и паркови дървета. По отношение на насажденията, вещото лице е изследвало назад във времето имало ли е дървета и установило, че в периода 2001 - 2008 г. имотът също представлява затревена площ, без огради, с пътека през нея, без засадени дръвчета, с изключение на един орех до североизточната му граница и други дървета по източната и западната граница, което е видно и от сателитни снимки на “Google maps”. След 2008 г. вече се наблюдават три реда дървета, които са описани от експерта като млади паркови и овощни такива - орех, смокиня, вишна, слива, липа, елха и каталпи. Показанията на свидетелите С. Б., С. Х., Л. Т. са в същия смисъл, включително и относно това, че имота никога не е бил ползван като зеленчукова и овощна градина или обособен чрез ограда.

Въззивният съд е приел, че ищецът се позовава на предвидената в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК хипотеза на наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – това, че ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него и в този случай ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния си интерес, а именно продължило владение като фактическо състояние. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Конкретно съдът е приел, че съставеният АОС е пречка ищецът да се снабди с документ за собственост в производство по обстоятелствена проверка, но ищецът не доказва да е във фактическа власт на процесния имот с намерение за своене, поради което няма правно значимо очакване да придобие имота по давност.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Видно от изложеното относно съдържанието на мотивите на обжалваното решение, доказателствата са обсъдени подробно и във взаимната им връзка, като относно решаващата констатация и извод, че процесната реална част не е бил във фактическа власт на ищеца, съдът се е позовал на констатациите на вещото лице, приложенията към СТЕ и показанията на свидетелите, които им кореспондират, като подробно е анализирал и посочил защо не възприема показанията на първата група свидетели. Твърденията в противен смисъл в изложението са голословни, а обстоятелството, че изводите на съда се различават от тезата на ищеца не е основание за допускане до касация. Съдът не констатира противоречие със съдебната практика - т. 19 от ТР № 1/01.04.2001 г. по т. д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС по първия въпрос.

Голословно е твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил това, че ищеца е предприел действия за снабдяване с констативен нот. акт и съставеният АЧОС през 2015 г. и твърденията на общината, че го е придобила, се оказват пречка за това. Въззивният съд е приел, че ищецът се е позовал за правният си интерес на това, че ако отрече правата на общината ще може придобие по давност процесния имот, тъй като е установил фактическа власт върху него с намерение за своене. Към момента на предявяване на иска тези твърдения са достатъчни за обосноваване на правния интерес. Тези твърдения обаче подлежат на доказване в хода на производството от ищеца, тъй като наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно предявяване на установителен иск и за нея съдът следи служебно и в хода на цялото производство. Съдът е приел за доказано това, че ищецът е искал да се снабди с документ за собственост, но е приел, че той не доказва да е бил във фактическа власт на имота преди предявяване на иска, към момента на предявяването му и в хода на производството и в съответствие с приетото по т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прекратил производството поради липса на правен интерес. При недоказано упражняване на фактическа власт върху спорния имот, решението не би се отразило върху правната сфера на ищеца и той не доказва правнозначимо очакване за придобиване на имота по давност. Относно това, че за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск следва решението да рефлектира върху правната сфера на ищеца е изрично посочено както в ТР № 8/2012 г., мотивите към т.1, така и в цитираните от касатора решение № 165 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 296/2023 г., I г. о. и посочените в него определение № 19 от 17.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 57/2021 г., II г. о. и определение № 21 от 7.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3962/2019 г., I г. о. Съдът е посочил какво приема за доказано относно правния интерес и от кои доказателства и кое не, и поради това по втори въпрос решението не е постановено в противоречие с цитираната съдебната практика – решение № 63/24.06.2020 г. по гр. д.№ 2763/2019 г. на І гр. о. и цитираните в него и с решение № 50027/28.02.2023 г. по гр. д.№ 2353/2022г. на ВКС,І гр. о.

Свидетелските показания са преценени по вътрешно убеждение и във връзка с останалите доказателства по делото, като е отчетена и заинтересоваността им, липсата на непосредствени и непрекъснати възприятия. Анализът на гласните доказателства е подробен, а твърдението за това, че били обсъдени само частично не кореспондира на мотивите и е голословно. Поради това въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д.№ 3719/2018 г. на ВКС, І гр. о.

Твърди се противоречие с мотивите към т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно това, че наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорване, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, като от значение е дали решението ще се отрази на правната сфера на ищеца и дали собственическите претенции на ответникът пречат на ищеца. Предявеният отрицателен установителен иск е приет за недопустим, защото твърдените факти относно правният интерес са приети за недоказани. Съгласно приетото в мотивите по т.1 към ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, чрез отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния, какъвто е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Настоящият случай не е такъв, тъй като ищецът се позовава на фактическо състояние, но нито към момента на предявяване на иска, нито в хода на процеса е бил във владение на имота. Касаторът се е позовал на това, че ако отрече правата на общината ще има възможност да придобие имота на оригинерно основание. Поради това, че не доказва да е упражнявал владение в никакъв момент до приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, каквито твърдения е направил в исковата молба, е отречен правният му интерес от предявения отрицателен установителен иск и е прекратено производството. Това разрешение на въззивния съд е в съответствие с мотивите и диспозитива на т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос.

Не е налице противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по въпроса: „налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът не твърди притежаване на субективно право върху недвижим имот, но твърди, че притежава фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правният си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника“. В мотивите и диспозитива по т.1 от цитирания тълкувателен акт изрично е посочено, че твърденията за фактите, от които произтича правният интерес /в случая за фактите, съставляващи упражняване на фактическа власт върху недвижимия имот/ трябва да се докажат от ищеца. Ако тези факти не се докажат, липса правен интерес и производството се прекратява. Поради недоказване от ищеца, че е упражнявал фактическа власт с намерение за своене нито до предявяване на иска нито към момента на предявяването му, производството е прекратено. Освен, че ищецът не е във владение на имота, по време на висящото производство давност не тече – чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. По отрицателен установителен иск е в тежест на ответника да докаже главно и пълно правото си на собственост, но по този въпрос съдът се произнася ако ищеца е доказал фактите, от които произтича правния му интерес.

Очевидна неправилност се твърди поради противоречие в мотивите между твърденията на страните и очертания предмет на доказване от съда, което е съществено процесуално нарушение и/или противоречие между доказателствата и установените факти.

Основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Тази проверка се извършва ако се допусне касационно обжалване. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 517 от 04.11.2024 г. по гр. д.№ 674/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от С. И. С., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: