ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5905

Гр. София, 17.12.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№ 222 по описа на ВКС за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №260541/28.10.2024г. по в. гр. д.№660/2018г. на СГС в частта, с която е отменено решението по чл. 247 от ГПК от 24.10.2017 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 17.07.2017г. постановено по гр. д.№26682/2016г. на СРС, 90 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. Г. Т., с предмет - признаване за установено по отношение на ответника Столична община, че ищцата Т. Г. Т. е собственик на имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК за площта му над 474кв. м. до 652 кв. м., като придобита на основание давностно владение, упражнявано от праводателя на ищцата Г. М. Т. в периода 1977 г. - 2011г. и наследяване по закон от ищцата, като вместо него е постановено решение, с което е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск от Т. Г. Т. срещу Столична община, че ищцата е собственик на имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК за площта му над 474 кв. м. до 652 кв. м., разположена по разположени по протежението на [улица]и на [улица], като придобита на основание давностно владение, упражнявано от праводателя на ищцата Г. М. Т. в периода 1977 г. - 2011г. и наследяване по закон от ищцата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК, по въпроса за придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на право на собственост, съгласно Закона за собствеността и др.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Т. Т., чрез процесуалния си представител адвокат В. Ц. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Процесуалният представител на страната е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като я представлява безплатно.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че с решението на първата инстанция във влязлата в сила като необжалвана част е установено със силата на пресъдено нещо собствеността на ищцата като придобита от нея на основание наследяване по закон от Г. Т. върху 474 кв. м. от площта на целия процесен имот в рамките на цялата площ от 652 кв. м., с която имотът е нанесен в действащия кадастрален план, поради което съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение в необжалваната му част относно площта на процесния имот от 474 кв. м., на основание чл. 297, вр. с чл. 298, ал. 1 от ГПК.

Прието е още, че правният спор е по въпроса за правото на собственост на праводателя на ищцата върху разликата между 474 кв. м. и 652 кв. м. – от 178 кв. м., за която твърденията на ищцата по предявения евентуален иск са основани на придобиването й на оригинерно правно основание - по давностно владение от наследодателя Г. Т. с посочен начален момент на установяване на давностното владение - 1977 г. и наследяване по закон от посоченото лице.Ищцата се позовава и на упражнявано от нея владение, присъединено към това на наследодателя й след смъртта му през 2011г.Съгласно допуснатото във въззивното производство уточнение на исковата молба процесните 178 кв. м. са разположени по протежението на [улица]и на [улица].

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство СТЕ се установява, че разликата в площта, с която е посочен процесният имот в констативния нот. акт за собственост на общия наследодател и тази, с която е нанесен в действащия ККР произтича от промените във времето на уличната регулация.И от двете заключения безспорно и категорично се установява, че приетите във времето улично – регулационни планове не са приложени, поради което регулационните линии към двете улици – бул. „***“/сега [улица]/ и [улица]не може да се приеме, че са трансформирани в имотни. Като последица от това, въззивният съд е приел, че упражняваното от наследодателя на ищцата владение след 1977г., установено със събраните по делото гласни доказателства, е упражнявано върху процесната площ от 178 кв. м. не като част от регулиран друг имот и /или улица, а като върху част от бившия имот пл. № *** по кад. план от 1956 г., респ. - имот пл. № ***по кад. план от 1978 г., поради което не са приложими забраните на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИНМ (отм.) и идентичната разпоредба на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ /отм. – до изменението, публ. В ДВ, бр. 34/2000 г. /.

Вещото лице, изготвило първоначалното заключение в първоинстанционното производство е направило изричен извод за липса на доказателства за проведени отчуждителни процедури по улична регулация, които да засягат процесният имот, като този факт е потвърден и с приетото във въззивното производство повторно заключение на СТЕ.С приетите две заключения на СТЕ еднозначно и категорично се установява, че разликата в площта на процесния имот е последица от промени в улично-регулационните планове, в които той попада, а не на придаване или отнемане на части от имота по дворищната регулация.Наличие на такъв приложен план от събраните по делото доказателства не се установява. Дори да се приеме, че са налице индиции за прилагане на регулационен план, с оглед извода на вещото лице, изготвило първоначалната СТЕ за наличие на такива, произтичащи от представения като приложение към заключението първоначалната СТЕ, /а не като доказателство по делото/, нот. акт № 93, том ХІ по нот. дело № 2086/1962 г., /който нот. акт е посочен като документ, въз основа, на който е издаден констативния нот. акт за собственост на наследодателя на ищцата/, то тези индиции касаят дворищно-регулационният план.В нот. акт № 93/1962 г., представляващ приложение към заключението на първоначалната СТЕ е посочено, че за 22 кв. м., които се придават от улица към парцел *** от кв. ***, придаването е по силата на дворищно-регулационния план и сметките по регулация са уредени чрез изплащане стойността на придаденото място. Ето защо, нот. акт, посочен от вещото лице, изготвило първоначалната СТЕ не може да бъде ценен като индиция за прилагане на различния, отделен и самостоятелен улично –регулационен план.Дори да се приеме, че спорната част от процесния имот попада в рамките на площта от имот пл. №***по кад. план от 1956 г. в рамките на отреждането за бул. „***“ и [улица]съгласно улично-регулационния план от 1959 г., за който дава заключение първоначалното заключение на СТЕ, /при липса на данни за съдържанието на този план, поради изключително лошото и нечетливо състояние на графичната му част/, то следва да се посочи, че към 1959 г. вече е било в сила изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ, публ. В Изв., бр. 54/1956 г., съгласно което улично-регулационния план се счита за приложен от момента на изплащане на обезщетението за отчуждената част.И двете приети по делото заключения на СТЕ дават категоричен извод за липса на доказателства за изплатени обезщетения за процесния имот.

От приетото във въззивното производство и неоспорено от страните повторно заключение на СТЕ се установява, че в първия кадастрален план от 1956 г. процесният имот представлява част от имот пл. № *** от кад. лист ***, целият с площ по графични данни от 1 131 кв. м., /факт, установен и със заключението на първоначалната СТЕ/. Установява се от повторното заключение на СТЕ, че с рег. план от 1968 г. на м. К., одобрен със заповед № 2280/05.11.1968 г. за южната част от имот пл. № *** е отреден парцел *** от кв. ***с площ по графични данни от около 600 кв. м., а останалата част от имота - на север с площ от около 430 кв. м. попада под новопроектирана улица - оцветена в жълто на скица № 2 към заключението.Видно от заключението и скицата към него по този рег. план уличната регулационна линия минава през средата на построената в имота и нанесена в кадастралната основа жилищна сграда.В следващия рег. план, одобрен със заповед № 497/11.12.1971 г. за основната част от бившия имот пл. № *** с площ по графични данни от 930 кв. м. е отреден парцел*** от кв. ***, като малки части от бившия имот пл. № ***попадат по този план в новопроектираните улици - на север – под бул.“***“ и на запад - под новопроектирана [улица].Със заповед №30/20.09.1972г. е изменена дворищната регулация, като старият парцел *** е разделен на два нови парцела – парцел ***/процесният/ и нов парцел ***.В следващия кадастрален план, изработен през 1978г. бившият имот пл. № *** по предходния кадастрален план от 1956г. е нанесен като два имота: имот пл. № ***, включващ в площта си парцел *** /нов/ от кв. ***по рег. план от 1971 г., изменен през 1972 г. и имот пл. № ***, включващ в площта си процесния парцел *** от кв. ***по рег. план от 1971 г., изменен през 1972 г. и частта, попадаща под бул.“***“.Имот пл. № ***/процесният/ заема северната част от бившия имот пл. № *** по кад. план от 1956 г. като в източната, западната и северната им граница няма съществени изменения спрямо границите на бившия имот пл. № ***, а южната граница на имот пл. № ***по кад. план от 1978 г. е разположена по вътрешната регулационна граница между парцел *** и парцел *** по рег. план от 1971 г.Съгласно действащия рег. план, одобрен с решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС за имот пл. № ***и имот пл. № ***са отредени УПИ *** и УПИ *** от кв. ***.В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-14-69/14.12.2010 г. поземлен имот с идентификатор ***е нанесен с площ от 652 кв. м., а като собственик в кадастралните регистри е посочен наследодателят на ищцата Г. Т. на основание нот. акт № 74, том V по нот. дело № 1062/1977г.При извършения оглед на място от вещото лице, изготвило повторната експертиза, както и при извършения оглед от експерта, изготвил първоначалното заключение на СТЕ се установява, че при оглед на място на имота е установено наличието на множество стари дървета и стара ограда, както и ел. стълбове и ел. касета, разположени около оградата и извън дворното място, които са били нанесени в кад. план на К., изработен през 1978г. и налични и досега, от които може да се направи категоричен извод, че оттогава до сега няма промяна в очертанията на процесния имот.На последно място, със заключението на повторната СТЕ категорично е направен експертният извод, че при съпоставка на съществуващите на място граници на процесния имот и графичните данни се установява, че поземлен имот с идентификатор ***по КККР е заснет и нанесен в границите на процесното място, така, както то е било нанесено в кадастралния план като от 1978 г. като имот с пл. № ***от к. л. ***, както и че и двата улично-регулационни плана от 1971 г. с изменението от 1972 г. и този от 2001 г. не са приложени.

Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че доказаното със събраното гласно доказателство владение от наследодателя на ищцата Г. Т. в границите на имота и по-голямата площ, с която той е нанесен в действащия кадастрален план, включваща и процесните 178 кв. м., е породило целяната вещно-правна последица – на придобиване на собствеността с изтичането на 10 годишният давностен срок през 1987 г. и съответно - придобиването му от ищцата по наследяване след неговата смърт през 2011г.Съобразен е също така и отрицателния правно-релевантен факт за липса на твърдения от ответника и на доказателства по делото бившият имот пл. № *** по кад. план от 1956 г. да е бил собственост на държавата /общината, за да е приложима към него забраната за придобиване по давност, установена с разпоредбата на чл. 86 от ЗС / в отменената редакция, преди изм. с ДВ, бр. 31/1991 г. /. При липсата на доказателства за приложение на релевантната улична регулация, съдът е приел, че от наследодателя на ищцата е упражнявано владение в рамките на имотните граници на бившия имот пл. № ***, /а не върху част от парцел и /или улица/ по отношение на процесните 178 кв. м., като този факт се установява и от повторното заключение на СТЕ.В последното се прави извод, че в кад. план от 1978 г. /след издаване на констативния нот. акт за придобиване на собствеността от наследодателя на ищцата от 1977 г. върху парцел –*** от кв. ***с площ от 420 кв. м. /, имот пл. № ***- процесният, съвпада по граници без съществено изменение с тези на бившия имот пл. № *** по кад. план от 1956 г., включително и тези, засегнати от новопроектираните улици.Именно в границите /рамките/ на имот пл. № ***е упражнявано владението на наследодателя на ищцата, предвид и на установените от вещите лица и потвърдени с гласното доказателство трайно материализирани на място белези - на ограда и други трайни елементи /дървета и ел. стълбове/, като в тези граници, включващи и процесните 178 кв. м. имотът е нанесен и в действащата КККР от 2010 г. Прието е за неоснователно възражението на ответника за липса на доказателства да му е противопоставено владението от страна на наследодателя на ищцата.В конкретния случай приложение намира презумпцията на чл. 69 от ЗС, която не е опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009г., ОСГТК : материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

В настоящия случай касаторът не е формулирал такъв въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. не е обосновал специалните основания за това по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, което е формално основание атакуваното решение да не бъде допуснато до касационен контрол.

Не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно поради това, че спорната част съставлява част от общинска улица, която по силата на закона е публична общинска собственост и не може да бъде придобита по давност, а въззивният съд е формирал различен от този решаващ извод.

От заключенията по допуснатите по делото СТЕ, които са били приети пред първоинстанционния и въззивния съд се установява, че в КП от 1956г. на[жк]на мястото, където попада сега процесния имот е бил заснет и нанесен имот с пл.№***, който по графични данни е от 1 131кв. м.Съгласно РП от 1968г. на МАБ, за южната част от имот пл.№*** е бил отреден парцел *** в кв.***, с площ по графични данни от около 600кв. м., а останалата северна част – с площ от около 430кв. м., попада под новопроектирана улица.Съгласно РП от 1971г. на МАБ, за основната част от имот пл.№*** е бил отреден нов парцел *** в кв.***с площ от около 930кв. м., а останалите части попадат под две новопроектирани улици.С. З. от 1972г. е било одобрено разделянето на парцел *** в кв.***на два парцела : парцел *** и парцел *** – този на ищцата, който е с площ от 474кв. м.В КП от 1978г. имот пл.№*** по КП от 1956г. е била заснет като два имота : имот пл.№***, включващ в площта си парцел ***/нов/ и частта, която е отредена за една от улиците ; имот пл.№***, който включва парцел *** и частта, която попада в другата улица.Границите между двата парцела са запазени.Съгласно сега действащия РП, одобрен от СОС през 2001г., за имот пл.№***и по-голямата южна част от имот пл.№***са отредени съответно УПИ№*** и УПИ*** в кв.***– последният с площ от 469кв. м. Останалата северна част от имот пл.№***, попада под новопроектирана улица.КК е одобрена през 2010г., в която имот пл.№***е посочен с площ от 652кв. м.Срещу собственици е записано – Г.Т. с площ от 420кв. м.При извършения оглед вещото лице е констатирало, че имотът на ищцата е ограден с масивна стара ограда.Съобразно трайните илементи промени в очертанията на имота не е имало от 1977г. до сега. Границите на ПИ №***по КК са нанесени така както са били заснети и нанесени като имот пл.№***по КП от 1978г. – т. е. и частта, която е включена в улицата.Вещото лице по СТЕ, която е приета пред въззивния съд е заявило, че и по двата РП има промени в уличната регулация, които към момента не са приложени.Липсват каквито и да е данни, че са заплащани обезщетения на собствениците на имота.

Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме за обоснован извода на въззивния съд, че спорната част е била отредена за мероприятия по улично-регулационните планове, които не са били приложени.Съобразено е, че след изменението на чл. 39 ЗПИНМ /ДВ бр. 54/6.07.1956г./ недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ.По този начин се извършват и отчуждаванията за благоустройствени мероприятия – чл. 60 и сл. ЗПИНМ.В случая се установява категорично, че по отношение на тази спорна част не са били приложени регулационните планове от 1968г.,1971г. и 2001г., поради което не е придобила статута на публична общинска собственост.Изложеното означава, че не е съществувала установена от закона забрана тази част да бъде придобита по давност.

С оглед на горното се установява, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, което с оглед високата правна и фактическа сложност следва да бъде в размер на 1 500лв.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №260541/28.10.2024г. по в. гр. д.№660/2018г. на СГС в частта, с която е отменено решението по чл. 247 от ГПК от 24.10.2017 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 17.07.2017г. постановено по гр. д.№26682/2016г. на СРС, като вместо него е постановено решение, с което е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск от Т. Г. Т. срещу Столична община, че ищцата е собственик на имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК за площта му над 474 кв. м. до 652 кв. м., разположена по разположени по протежението на [улица]и на [улица], като придобита на основание давностно владение, упражнявано от праводателя на ищцата Г. М. Т. в периода 1977 г. - 2011г. и наследяване по закон от ищцата.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.В. З. Ц. сумата от 1 500/хиляда и петстотин/лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: