Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 426, пор. № 136

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА СЪПРУГ, ПОЧИНАЛ СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА ПОРАДИ РАЗВОД ИЛИ ПОРАДИ ОБЯВЯВАНЕТО МУ ЗЗД НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, НЕ МОГАТ ДА ПРЕДЯВЯВАТ ИСКА ПО ЧЛ. 14, АЛ. 4, ИЗР. 1 СК ПРОТИВ ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ, НИТО ДА ВСТЪПЯТ В ПРОЦЕСА КАТО ПРАВОПРИЕМНИЦИ НА ПОЧИНАЛИЯ, АКО ТАКЪВ ИСК Е БИЛ ПРЕДЯВЕН.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА СЪПРУГ, ПОЧИНАЛ СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА ПОРАДИ РАЗВОД ИЛИ ПОРАДИ ОБЯВЯВАНЕТО МУ ЗЗД НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, МОГАТ В ЕДНОГОДИШЕН СРОК ПО ЧЛ. 14, АЛ. 6 СК ДА ПРЕДЯВЯТ ИСКА ПО ЧЛ. 14, АЛ. 4, ИЗР. 2 СК И ТОЗИ ПО ЧЛ. 14, АЛ. 5 СК ПРОТИВ ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ, АКО ТАКЪВ ИСК НЕ Е БИЛ ПРЕДЯВЕН, КАКТО И ДА ПРОДЪЛЖАТ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛЯ ИСК

Чл. 14 СК

По силата на чл. 14, ал. 3 СК дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност, включително и когато това става поради развод, са равни. Законът в чл. 14, ал. 4 е предвидил възможността за изменение на така установеното равенство чрез предявяване на конститутивен иск пред съда при две хипотези, както следва:

а) На този от бившите съпрузи, комуто е предоставено упражнението на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество.

б) В изключителни случаи съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако неговият принос в придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия.

Освен това при прекратяване на общността поради развод по силата на чл. 14, ал. 5 СК всеки съпруг има право да получи част от движимите вещи, които другият е придобил в течение на брака за упражняване на занятие, или част от тяхната стойност, а също и част от неговите придобити в течение на брака вземания, ако е допринесъл за придобиването на вещите или вземанията с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството.

Първият от тези искове не е наследим. Ако съпругът, на когото при прекратяване на брака поради развод или поради обявяването му за недействителен съдът е предоставил отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, е починал след прекратяването на брака, без да е предявил първия иск по чл. 14, ал. 4 СК, неговите наследници не могат да претендират изменение на определените в закона равни дялове на бившите съпрузи в прекратената имуществена общност поради това, че упражнението на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца е било предоставено на починалия родител. Те не могат също така и да продължават този иск, ако починалият съпруг го е бил вече предявил.

Основание за определяне на по-голям дял от прекратената имуществена общност при първия иск е обстоятелството, че малолетните и непълнолетните деца са били предоставени от съда за отглеждане и възпитание на единия родител. След смъртта на този родител упражнението на родителските права и задължения спрямо тези деца преминават върху преживелия родител. Следователно основанието за упражнението на иска е отпаднало, поради което и наследниците нямат основание да го предявяват, ако не е бил предявен, или да встъпят в заведения процес.

Основанието за определяне на по-голям дял от общото имущество при втория иск по чл. 14, ал. 4 СК е явно и значително по-големият принос на единия съпруг при придобиване на общите вещи в сравнение с приноса на другия. Основанието пък за присъждане на част от вещите на единия съпруг или на част от тяхната стойност, а също и на част от неговите вземания, доколкото са придобити в течение на брака, е приносът на другия съпруг в придобиването на вещите или вземанията, изразен в дадени средства или във вложен труд вън и в домакинството. В двата случая искът се основава на имуществени предпоставки.

Правото на иск в тези два случая е дадено в приложение на общия принцип, че никой не може да се обогатява за чужда сметка, намерил широко приложение в цялото законодателство (срв. чл. 59 ЗЗД, чл. 72 ЗС, чл. 12, ал. 2ЗНасл. и др.). Ако на съпруга, чийто принос в придобиването на общото имущество явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, не би била дадена възможност да иска определяне на по-голям дял от това имущество, това би довело до неоснователно обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Същият резултат би се получил, ако би било отречено правото на единия съпруг да иска част от вещите или вземанията на другия съпруг, щом първият е съдействувал за техния придобив.

Обстоятелството, че съпругът, който е имал основание да предяви втория иск по чл. 14, ал. 4 СК или този по чл. 14, ал. 5 СК, е починал не може да доведе по силата на същия принцип до друг резултат. Ако се отрече наследимостта на тези два иска, това би означавало да се допусне обогатяване на преживелия съпруг за сметката на бившия си починал съпруг.

Освен това правото на иск в тези случаи е за осъществяване на едно имуществено право. За разлика от личните неимуществени права правата и задълженията от имуществен характер по начало се наследяват. Наследството на едно лице включва също така правото за предявяване на иск за осъществяване на права от имуществен характер и правото за продължаване на такъв иск, ако е бил вече предявен от наследодателя. При смърт на наследодателя се погасяват само правата и задълженията по такива договори, които са сключени с оглед личността на починалия. Вторият иск по чл. 14, ал. 4 и този по чл. 14, ал. 5 СК не са за осъществяване на права от този род.

С оглед и на това основание не може да се отрече на наследниците на починалия съпруг, който не е предявил в срока по чл. 14, ал. 6 СК втория иск по чл. 14, ал. 4 или този по чл. 14, ал. 5 СК, правото да предявят в същия срок тези искове, а ако исковете са били вече предявени преди смъртта на разведения съпруг - да встъпят като негови правоприемници в делото.

Вторият иск по чл. 14, ал. 4 и този по чл. 14, ал. 5 СК се наследяват и в случаите, когато наследниците на един съпруг продължават предявения от него иск за развод при условията на чл. 25 СК или за обявяване недействителността па брака при условията на чл. 20 във връзка с чл. 25 СК, а също и когато прокурорът поиска да се установи наличието на основание за обявяване недействителността на брак сключен при нарушение на чл. 9. б "а" СК, след смъртта на единия от съпрузите и този иск бъде уважен.