О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50191

София 19.04.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3026 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. и Г. Л. Т., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Е. Б., срещу въззивно решение № 53 от 23.03.2022 г. по в. гр. д. № 450/2021 на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 58 от 22.06.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр. д. № 1468/2021 г. в частта, с която жалбоподателите са осъдени на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД да заплатят на Н. М. М. сумата 3512,10 лв., представляваща стойност на разходите за отстраняване не недостатъците по извършените СМР на основание сключен между страните договор за изработка, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Според касаторите въззивното решение, в обжалваната част, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. М. М., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Б. Б., с който оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита същата за неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение....