Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 5180 / 2022 г.
Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ гр.Монтана, чрез юрк. Й., против Решение № 2291/07.04.2022г., постановено по адм. дело № 11714/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1/0/02026/2/01/04/01 от 22.01.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Монтана, и са присъдени разноски в полза на В. Н..
Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че предявените възражения от жалбоподателката са обсъдени от административния орган, като е посочено защо са приети за неоснователни. Счита, че при извършена проверка в информационната база данни за регистрация, отчет и контрол на техниката на област София-град от името на Николова не са постъпвали заявления за регистрация на косачка, сеносъбирачка и помпа за поливане на трайни насаждения. Твърди се, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че процесната техника безспорно подлежи на регистрация. Счита, че липсата на заповед по чл. 3, ал.4 от Наредба № 2 от 03.02.2016г. на министъра на земеделието и храните не може да бъде приравнено нито на „непреодолима сила”, нито на „извънредно обстоятелство” по смисъла на легалните определения. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и решаване на делото по същество. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна – В. Н., чрез процесуалния си представител адв. Ш., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни изложени съображения по съществото на спора и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 14568/25.11.2020г., постановено по адм. дело № 6687/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 288/14.01.2020г., постановено по адм. дело № 3478/2019 г. по описа на Административен съд – София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд e АУПДВ № 12/06/1/0/02026/2/01/04/01 от 22.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Монтана, с който е отказана изцяло одобрена финансова помощ по договор № 12/06/1/0/02026 от 03.02.2016 г., изменен с анекс 1 от 03.05.2016 г. и анекс 2 от 07.02.2017 г. за БФП по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е прекратен същия договор, като е определено по отношение на В. Н. задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 12/06/1/0/02026 от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума.
От фактическа страна съдът е приел, че В. Н. е сключила с ДФЗ – С. Д. № 12/06/1/0/02026/03.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия ”от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020г. съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
От директора на ОД на ДФЗ София до Николова е изпратено писмо с изх. № 01-123-6500/160/22.08.2018г., с което на основание чл. 26 вр. чл.34, ал.1 от АПК тя е уведомена, че се открива производство по издаване на АУПДВ. Като основание е посочено нормативно неизпълнение на чл. 34, ал.1 и ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. – да подаде в срок до 10.05.2018г. заявка за второ плащане. Сочи се, че заявката е подадена, но не била окомплектована с всички необходими документи съгласно приложение № 7 от Наредба № 14/28.05.2015г. и по конкретно се сочи – свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника от съответната областна дирекция „Земеделие” за закупените в изпълнение на бизнес плана и сключения договор косачка, сеносъбирачка и помпа за поливане на трайни насаждения.
Директора на ОД на ДФЗ гр. Монтана на основание чл. 38, ал.1, т.1 във вр. чл. 45, т.6 вр. чл.34, ал.1 и ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., чл. 9, ал.1, т.1 вр. чл. 3, ал.3 и чл. 24, ал.2, т.4 от Договор 12/06/1/0/02026 от 03.02.2016г. издава оспорения АУПДВ № 12/06/1/0/02026/2/01/04/01 от 22.01.2019 г., с който е отказана изцяло одобрена финансова помощ по договор № 12/06/1/0/02026 от 03.02.2016 г. изменен с анекс 1 от 03.05.2016 г. и анекс 2 от 07.02.2017 г. за БФП по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ и е прекратен същия договор. По отношение на В. Н. е определено задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 12/06/1/0/02026 от 03.02.2016 г. изменен с анекс 1 от 03.05.2016 г. и анекс 2 от 07.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване.
С обжалваното решение АССГ е отменил процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които обосновават неговата отмяна.
Приел, че административният орган е счел, че не са приложени документи за регистрация на закупената земеделска техника, без да събере доказателства подлежи ли на регистрация тази техника, тъй като същата е закупена употребявана. Стигнал е до извод, че е допуснато нарушение на чл. 35, ал.1 от АПК, тъй като административният акт е издаден без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Съдебният състав на първоинстанционния съд не е спазил задължителните указания на касационния съд при повторното разглеждане на делото. Не са били изяснени въпросите относно това каква е техниката, закупена от земеделския производител, подлежи ли тя на регистрация и по кой ред.
Въпреки това постановеното решение е правилно като краен резултат при следните мотиви:
Закупената употребявана техника от В. Н., а именно косачка, сеносъбирач и помпа за поливане на трайните насаждения (Анекс 2 от 07.02.2017г. към договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – л.30 и договор за покупко-продажба – л.35) е такава по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /Наредбата/, а именно несамоходни и стационарни машини, съоръжения, инсталации и апарати, използвани в земеделието и горите, и машини за земни работи, като същата подлежи на регистрация по силата на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Съгласно чл. 3, ал.4 от Наредбата техниката по чл.2, ал.1, т.2, на която няма нанесен от производителя идентификационен номер, се регистрира с номер по ред, определен със заповед на министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от договора за покупко-продажба техниката, закупена от Николова, няма нанесени идентификационни номера. Това се установява и от становище на директора на Областна дирекция „Земеделие” София-град (л.28). Съгласно същото към тогавашния момент няма издадена заповед от министъра на земеделието, храните и горите и не са оправомощени длъжностни лица да регистрират несамоходни машини без идентификационни номера.
Предвид липсата на идентификационни номера на техниката и поради липсата на издадена заповед по чл.3, ал.4 от Наредбата, В. Н. е била в обективна невъзможност, не по своя вина, да се снабди и да предостави свидетелства за регистрация на придобитата от нея земеделска техника.
По делото не се спори от друга страна, а и това е изрично залегнало и в Контролния лист за посещение на място и се установява от приложените по делото доказателства, че липсват други нередности/нарушения на поетите задължения от земеделския производител, вкл. и тези по изпълнението на бизнес плана.
При тези факти следва да се приеме, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. При липсата на приета нормативна уредба, която да позволява на Николова да представи доказателствата за регистрацията на процесната земеделска техника, при безспорно установеният от друга страна факт, че всъщност е изпълнено поетото задължение за закупуването на такава (удостоверено междувпрочем с представен Договор, доказателства за плащане и приемо-предавателни протоколи, а и в хода на проверката на място от органите на ДФ “Земелие“), се налага изводът за добросъвестност в поведението на лицето, а и в крайна сметка за точно и цялостно изпълнение на поетите задължения.
В обобщение се налага изводът, че актът е издаден в нарушение на процесуалните правила, така както е приел и първостепенния съд, но в допълнение и в нарушения целта на закона и в нарушение на основния принцип за съразмерност, очертан в чл. 6 от АПК.
Нарушен е и принципа на „съразмерност“, дефиниран в чл.6 от АПК. Правилото относно подаването на заявките за второ плащане в предвидения за това срок, окомплектовано с всички изискуеми документи, всъщност цели изпълнение на задължението на административния орган да извърши съответните административни проверки, вкл. и такива във връзка с посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявени данни, резултатите от които се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане, както това предвижда чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 14. Очевидно тези цели са постигнати и е установено търсеното изпълнение и съответствие, което наред с причините породи които исканият документ не е представен, всъщност обосновава нарушението на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
При тези данни следва да се приеме, че случаят попада изцяло в приложното поле и на чл. 7, § 3 във връзка с § 1 от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията, както и липсната на вина от заявителя на помощта (бенефициер) за неспазване на задълженията по схемата за подпомагане в хипотезата на чл. 64, § 2, б. "г" от Регламент № 1306/2013 – посоченото неизпълнение на изискването за представяне на документ за регистрация на земеделската техника, всъщнст произтича изцяло и единствено от хакта, че не е изпълнено от страна на Министъра на земеделието на нормативно установеното му задължение по чл. чл. 3, ал.4 от Наредбата.
По изложените съображения касационната жалба на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Монтана се явява неоснователна и решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 500 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. На основание § 1 т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат изплатени от ДФ "Земеделие". Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по делото и фактическата и правна сложност на казуса.
По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2291/07.04.2022г., постановено по адм. дело № 11714/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на В. Н., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], [адрес], сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА