Р Е Ш Е Н И Е

№ 50049

София, 25.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

секретаря Р. С.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2751 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50972 от 22.12.2022г. по касационната жалба на Г. В. Й., чрез процесуалният представител адвокат И. против въззивно решение № 533 от 13.04.2022г., поправено с решение № 580 от 21.04.2022г. по в. гр. д. № 2587 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 264581 от 9.07.2021г. по гр. д. № 13053/2012г. на СГС, с което е отхвърлен предявения иск и вместо това е постановено друго, с което е осъдена да заплати на „Сити-М Лизинг“ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 175 000лв., представляваща част от обща претенция от 503 855.22лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез превод, извършен по изп. д.№ 20077920400001/2007 от ЧСИ Г. К. по сметка на ответника, която сума е била предназначена да удовлетвори ищеца като взискател по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от 1.10.2012г. и са присъдени разноски.

Обжалването е допуснато, на основание чл.280, ал.1 ГПК, с оглед евентуалната недопустимост на постановения въззивен акт поради произнасяне по нередовна искова молба, както и по въпрос, във връзка с приложението на чл.183, ал.1 ГПК и чл.172 ГПК и по-специално: Кога съдът следва да приложи санкцията на чл.183, ал.1 ГПК като изключи документ от доказателствата по делото, с какъв акт следва да направи това и в кои случаи може да откаже да обсъди документ с доказателствено значение при решаване на делото?

В съдебно заседание страните не се явяват лично. За касаторката се явява процесуален представител, който счита че постановения въззивен акт следва да се отмени и въпросът да се реши по същество с отхвърляне на иска. Ако съдът счете делото за неяснено желае същото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира направените разноски.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Недопустимо е съдебно решение, което е постановено по нередовна искова молба, при която е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Когато въззивният съд се е произнесъл по такава молба, без да констатира нередовността й и без да даде укания за нейното отстраняване, постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен. Въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да следи за редовността на сезирането /т.5 от ТР № 1 по т. д.№ 1/2013г. н ОСГТК на ВКС/. Той не следва да се произнася по неясна искова молба, съдържаща противоречиви твърдения, защото без да изясни обстоятелствата на които тя се основава, не може да даде търсената защита. Спорният предмет се въвежда от ищеца, който съгласно чл.127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи обстоятелствата, на които основава иска си и въз основа на тях да формулира искането си в петитума на исковата си молба. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения/ и петитума /заявеното искане/. Само въз основа на редовна искова молба, съдът може да даде вярната правна квалификация, а ответната страна да организира защитата си. Съдът е длъжен да се произнесе на предявеното основание, но ако то е останало неясно, ще е налице произнасяне по непредявен иск, в нарушение на диспозитивното начало.

Съгласно установената практика, която настоящият съдебен състав споделя /вж. решения по гр. д.№ 4676/2021г. на № ІV г. о. ВКС и гр. д.№ 1991/2019г. на І г. о./ когато въззивнят съд счете, че следва да се изключи определено доказателство от доказателствения материал по делото, което е било прието от първоинстанционния съд и е обсъдено от него с решението, той - с оглед равенството на страните и осъществяването на защитата им по делото, следва с определение преди провеждането на съдебното заседание по делото или в открито съдебно заседание, да обяви на страните, че изключва това доказателство от доказателствения материал по делото и да им даде възможност да осъществят своята защита.

По делото е било безспорно, че ищцовото дружество „Сити-М Лизинг“ ЕООД е било кредитор по образувано изпълнително дело № 20077920400001 на ЧСИ К., въз основа на издадени срещу трето лице /“Т. Т. ЕООД/ изпълнителни листи за сумата от 502 855.25лв. Задължението е било изплатено по сметка на ЧСИ, който е превел на кредитора сумата по сметка, посочена му от ответницата Г. Й.. Сумата е била изтеглена от нея, на каса. Спорно между страните е обстоятелството какво е станало със сумата. Ищецът твърди, че сумата е останала в ответницата, поради което е предявил настоящият частичен иск като претендира тя да бъде осъдена да му заплати част от нея в размер на 175 000лв. В исковата си молба, ищецът е посочил следните три взаимноизключващи се основания на които претендира сумата: 1. че с действията си Г. Й. „противоправно и виновно е причинила вреда на „Сити-М Лизинг“ ЕООД“, за нея възниква задлъжението да поправи причинените вреди“, за които противоправни действия той е сезирал СДВР и прокуратурата /т. е. наведено е твърдение за непозволено увреждане/, 2. В следващото изречение, обаче ищецът е посочил, че „Г. Й. абсолютно неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на „Сити-М Лизинг“ ЕООД“ /т. е. твърдението е за неоснователно обогатяване/ и 3. В исковата молба се съдържа и твърдение, че по изпълнителното дело Г. Й. е „представила неистинско пълномощно, което не е подписано от представител на „Сити-М Лизинг“ ЕООД /което би било относимо към извръшване на действия без представителна власт/.

В отговора си, подаден на 29.11.2012г., ответницата е оспорила допустимостта на иска, като е посочила, че подадената искова молба е нередовна. За нея е неясно на какво основание се претендира сумата – неоснователно обогатяване или като вреда от непозволено увреждане. Нейното твърдение е, че е изтеглила сумата по нареждане на представителя на дружеството В. Д., на което я е върнала. Доказва твърденията си с представени: копие от приходен касов ордер, от който е видно, че сумата от 502 855.25лв., постъпления по изп. д.№ 20077920400001 на ЧСИ К., е била заприходена в дружеството на 3.10.2007г., квитанция към приходен касов ордер и разходен касов ордер, издаден от В. П.Д., управител на „Сити-М Лизинг“ ЕООД, с който е удостоверил, че е получил на 3.10.2007г. броената от Г. Й. сума от 502 855.25лв. В хода на производството, след оспорване от другата страна, е заявила че не разполага с оригинала на касовия ордер, който е останал в управителя на дружеството, като за установяване на твърденията си е ангажира гласни доказателства /разпит на свидетел/ и експертиза.

Производството по делото е било спряно на 1.10.2013г. до приключване на образуваното срещу ответницата н. о.х. д.№ 7645/2012г. на СРС. Производството е възобновено на 16.09.2019г. На 23.06.2020г. е постановена присъда, с която Г. Й. е призната за невиновна за това, че на 27.06.2007г. в кантората на ЧСИ К., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и до 1.10.2007г. е поддържала у Г. Н. К. заблуждение, че е упълномощена да представлява „Сити-М Лизинг“ ЕООД , във връзка с вземане на дружеството към „Т. Т. ЕОД и същият е прехвърлил на 1.10.2007г. сумата от 502 855.25лв., по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „УниК. Б. АД, с титуляр Г. Й., с което причинила на „Сити-М Лизинг“ ЕООД имотна вреда в гголеми размери - 502 855.25лв., поради което, на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,ал.1 НК

На 30.10.2018г. Софийски градски съд е уведомен, че „Сити-М Лизинг“ ЕООД е обявено в несъстоятелност на 27.07.2018г., което производството е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Поради привнасяне на разноски, е възобновено на 15.04.2019г. с решение по т. д.№ 3267/2017г. на СГС.

В хода на производството, доклад по делото не е правен, както и доказателствената тежест не е раздределяна. В проведеното на 18.06.2020г. съдебно заседание синдикът е направил искане да бъде задължена ответницата да представи в оригинал ордера и съдът й е указал това. Искането е повторено двукратно от процесуалният представител на ищеца, с подаването на две нарочни молби, входирани съответно на 14.09.2020г. и 20.11.2020г. В последното съдебно заседание, проведено на 4.02.2021г., първоинстанционният съд е посочил, че по искането, касаещо процесният ордер, ще се произнесе с акта си. В това заседание е разпитана свидетлката И., която установява, че през 2007г. е работила като счетоводител в „Сити-М Лизинг“ ЕООД. Изготвяла е годишните счетоводни отчети на дружеството и декларациите по ДДС. Знае, че тогава е постъпила в дружеството голяма сума от около 503 000лв. Банковите суми на дружеството са били запорирани. Сумата е била прибрана в касата на дружеството след като е била предадена от ответницата на управителя на дружеството. Свидетелката е присъствала при предаването на сумата и е съставила приходния касов ордер за предаването на сумата, който е бил подписан от ответницата и от управителя на дружеството. Сумата е била осчетоводена в счетоводството на дружеството и включена в отчета за приходи и разходи, в баланса на фирмата и в подадената годишна данъчна декларация. Тези показания се потвърждава от приетото заключение на изготвената счетоводна експертиза, в която е посочено, че сумите по изпълнително дело са включени „чрез дневника за продажби в справка декларацията по ЗДДС с вх.№ 2210-0981135/9.11.2007г. за м.10/2007г. и годишната данъчна декларация за 2007г./вх.№ 35-1001-0201/ 31.02.2008г. на дружеството. Върху тази сума е начислен и платен данък в размер на 36 496.90лв. Плащането на данъка е декларирано с писмо изх.№ 10-94-01-30/10.02.2021Г.от ТД на НАП [населено място], офис Център и 35 бр. платежни нареждания.

При тези факти, въззивният съд е счел че е сезиран с иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, който е приел за основателен, защото ответницата не е доказала твърдяното от нея обстоятелство да е превела на ищеца постъпилата по нейна сметка процесна сума. Едва в мотивите си /в отсъствие на страните/ е посочил, че касовият ордер следва да се изключи от доказателствения материал по делото защото не е представен от ответника в оригинал.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, като счита, че той се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивният съд, като инстанция по същество, е бил длъжен да констатира, че в исковата си молба ищецът е навел взаимно изключващи се доводи, сочещи две различни правни основания /по чл.45 ЗЗД и чл.55 ЗЗД/, както и че от съдържанието на исковата молба е невъзможно да се изведе фактическия състав на конкретно предявения иск. На основание чл.129 ГПК, той е следвало да даде указания на страната да заяви ясно твърденията си, за да е възможно от посочените факти, съдът да изведе коректното правно основание на предявения иск. В тази връзка дадената от въззивният съд правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява неправилна доколкото съгласно ал.2 – тя е приложима само когато няма друг иск за защита, а в случая това не е така /наведените твърдения е възможно да обосноват искове по чл.45 и чл.55 ЗЗД/. Имайки пред вид изложеното и отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира че обжалвания акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да даде указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. При новото разглеждане на делото вззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски за разглеждането на делото във всички инстанции, в т. ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № № 533 от 13.04.2022г., поправено с решение № 580 от 21.04.2022г. по в. гр. д. № 2587 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 264581 от 9.07.2021г. по гр. д. № 13053/2012г. на СГС като е отхвърлен предявения иск и вместо това е постановено друго, с което е осъдена да заплати на „Сити-М Лизинг“ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 175 000лв., представляваща част от обща претенция от 503 855.22лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез превод, извършен по изп. д.№ 20077920400001/2007 от ЧСИ Г. К. по сметка на ответника, която сума е била предназначена да удовлетвори ищеца като взискател по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от 1.10.2012г. и са присъдени разноски. и ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за ново разглеждане съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :