8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50032

гр. София, 11.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

Д. Д.

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. дело № 2141 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на НЗОК чрез РЗОК Пловдив срещу определение № 201/30.05.2022 г. по в. ч. т. д. № 251/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 701/16.12.2021 г. по т. д. № 826/2021 г. за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от НЗОК срещу „Медицински център Хипоталамус“ ООД, както и допълващото го определение № 79/19.01.2022 г. по същото дело в частта за разноските.

Частният жалбоподател атакува определението на Апелативен съд Пловдив с твърдения, че същото е неправилно, тъй като е постановено в разрез със закона. Заявеното от НЗОК искане за плащане не е за публично вземане, както е приел съдът. Вземането е възникнало въз основа на покана по чл. 76а ЗЗО, която представлява индивидуален административен акт, явяващ се основание за издаване на изпълнителен титул. Вземането по тази покана представлява частно държавно вземане. Публичните вземания, които се събират чрез публичен изпълнител, са изчерпателно изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК. Ответникът дължи връщане на сума, която е получил без основание. Същата е била платена от държавен орган, но по силата на сключен договор за предоставяне на медицинска помощ, т. е. по силата на правоотношение между равнопоставени субекти в гражданския оборот, а не на такива по повод власт и подчинение. Вземането на НЗОК по силата на чл. 163, ал. 2 ДОПК следва да се събeре по гражданскоправен ред. Изпълнени се явяват изискванията на чл. 417, т. 1 ГПК да е налице административен акт, чието изпълнение е допустимо да бъде възложено на граждански съд.

Отделно от изложеното, частният жалбоподател заявява становище, че въззивният съд неправилно е потвърдил определението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Договорът за правна помощ е частен документ, поради което няма обвързваща доказателствена сила и може да служи за доказателство единствено, ако е подписан от лицата, сочени като страни по договора. Съобразно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане, което не е сторено в това производство.

В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е отклонил от разрешението, дадено с решение № 52/29.04.2011 г. по т. д. № 512/2010 г. на I т. о. на ВКС. В него е посочено, че заповедите, с които се удостоверяват части държавни вземания като индивидуални административни актове, са изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, но същите не представляват изпълнителен титул за започване на принудително изпълнение по реда на чл. 426, ал. 1 ГПК. Счита, че следва да се прави разлика между преки и непреки изпълнителни основания – първите не се нуждаят от изпълнителен титул /изпълнителен лист/ за започване на принудително изпълнение, а вторите се нуждаят от такъв, независимо от факта, че също са изпълнителни основания. Посочва, че преките изпълнителни основания, регулирани от обективното ни право, са изключително малко и индивидуалният административен акт не е сред тях. Ето защо, единствената възможност частно държавно или общинско вземане да бъде принудително събрано по реда на ГПК е за него да се издаде съдебно изпълнително основание по реда на чл. 417 ГПК, на база на което да бъде издаден изпълнителен лист. На второ място НЗОК релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с следните материалноправни въпроси :

1. „Вземанията за суми, получени без правно основание, установени по реда на чл. 76а ЗЗО, попадат ли сред публичните вземания по чл. 162 ДОПК?“

2. „Писмената покана по чл. 76а ЗЗО представлява ли изпълнителен титул или въз основа на нея може да бъде издаден такъв по ГПК?“

3. „Общият ред по ГПК ли е единствената възможност за възстановяване на неоснователно получени суми от лечебни заведения – контрагенти на НЗОК, предвид Разяснение № М-24-37-3/11.02.2016 г. на НАП, според което вземането за суми, получени без правно основание, представлява частно държавно вземане и подлежи на изпълнение по реда на ГПК?“

Жалбоподателят сочи практика на СГС и ВАС относно възможността РЗОК да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 1 ГПК въз основа на издадена по реда на чл. 76а ЗЗО и необжалвана покана. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в неговата цялост.

Ответникът по жалбата „Медицински център „Хипоталамус“ ООД я оспорва като неоснователна. Твърди, че не са налице основания въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол. В случай, че проверка по същество бъде допусната, моли въззивното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана като допустима.

Производството по т. д. № 826/2021 г. на Окръжен съд Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от НЗОК срещу „Медицински център Хипоталамус“ ООД, за установяване съществуването на парични вземания, произтичащи от писмена покана с изх. № 2318/20.06.2016 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, издадена на основание чл. 76а, ал. 3, вр. с чл. 76а, ал. 1 ЗЗО в полза на ищеца за сумата 44 498, 34 лв., ведно с мораторна лихва, считано от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., в размер 951, 85 лв., и законна лихва, считано от датата на заявлението 29.07.2019 г. до окончателното плащане, включително деловодни разноски за заповедното производство: 909 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 1 ГПК от РС Пловдив, IV бр. с. по ч. гр. д. № 12574/2019 г. Окръжен съд Пловдив е прекратил производството по делото с мотив, че искът е недопустим, тъй като задълженията към бюджета на НЗОК, каквито са процесните, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по гражданскоправен ред, а по изрично предвидения в чл. 76а и сл. ЗЗО ред. Събирането им се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт – писмена покана по чл. 76а ЗЗО.

Апелативен съд Пловдив е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд и е потвърдил прекратителното определение. В постановения от него акт е изведено заключение, че предметът на предявения иск по чл. 422 ГПК е свързан с установяване и събиране на неоснователно разходвани публични финанси от бюджета на НЗОК във връзка с изпълнение на договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Контролът, установяването и събирането на тези средства поначало се осъществява в административно производство, уредено в глава втора, раздел десети от Закона за здравното осигуряване и по реда на АПК и ДОПК. В този смисъл исковата сума представлява публично задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила от бюджета си за съответната година, в резултат от допуснато от изпълнителя превишаване на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2015 г. Установяването на това задължение по основание и размер се извършва от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и по предвидения в същия закон ред, като възстановяването /събирането/ му се осъществява въз основа на покана, издадена от управителя на НЗОК, съответно от директора на РЗОК, представляваща индивидуален административен акт, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 76а ЗЗО. Наличието на описаното специално административно производство за установяване на процесното главно вземане завършва с влязъл в сила административен акт, който е и изпълнително основание - чл. 268 АПК. Заявените с исковата молба публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК се събират и изпълняват по реда на ДОПК - чл. 163, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 269, ал. 1 АПК. Изложеното е мотивирало въззивния съд да достигне до ключовия мотив, че предвиденият административен ред за установяване и събиране на процесните вземания изключва както възможността за снабдяването на кредитора с друго изпълнително основание за същото вземане по реда на ГПК, в това число и по реда на заповедното производство, така и възможността за повторно установяване по общия исков ред на съществуването на вече установеното с административен акт и подлежащо на изпълнение публично вземане. Посочил е, че исковата защита е предвидена като способ за защита единствено за трето за изпълнителното производство лице – арг. чл. 269 ДОПК, както и за длъжника, в хипотезите на чл. 292 и чл. 293 АПК, в които процесният случай не попада.

Настоящата инстанция намира за осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение.

Поставеният от жалбоподателя въпрос относно характера на заявеното за защита вземане удовлетворява общия селективен критерий, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Решаващият мотив на въззивния съд е, че вземането на НЗОК има публичноправен характер, поради което не подлежи на принудително реализиране по гражданскоправен ред. Практика на касационната инстанция по този конкретен въпрос липсва, поради което осъществено се явява и допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да се явява значим за точното прилагане на закона.

Конституционният съд е имал случай да се произнесе относно принципната разлика между публичноправните вземания и частноправните такива в свое решение № 2/30.03.2000 г., обн. ДВ, бр. 29, от 2000 г. Основният критерий, който служи за разграничаване им, е правоотношението, от което те произтичат. Ако вземането е породено от правоотношение с публичноправен характер, в което неговият носител е встъпил, упражнявайки предоставените му по силата на закона властнически правомощия, то и възникналото по този начин вземане е публично. Когато носителят му действа в качеството си на страна в стопанския оборот, това обстоятелство обуславя характера на вземането като частноправно. В решението е посочен и критерият лимитивност на публичните вземания като израз на конституционното задължение по чл. 60, ал. 1 от Конституцията основните публичноправни задължения /данъци и такси/ да бъдат установени със закон.

Към настоящия момент и в правната доктрина, и в практиката се приема, че всички публичноправни вземания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 162 ДОПК. Те се събират въз основа на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс – чл. 165 ДОПК. Изпълнителните основания, въз основа на които се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК, са регламентирани в чл. 209 ДОПК. Тези основания, извън посочените в т. 2 и т. 6 на същата разпоредба, представляват по своята същност индивидуални административни актове и могат да имат пряко или косвено действие по отношение на изпълнението. В първия случай самото изпълнително основание е достатъчно за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително събиране на установените вземания. При косвеното изпълнително основание е необходимо да бъде издаден изпълнителен лист.

В чл. 268 АПК са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде извършено принудително изпълнение на държавни или общински вземания. Това са индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда; административни договори. В чл. 269 АПК е регламентирано, че публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 АПК, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразни административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268 АПК, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Цитираните в предходните два абзаца разпоредби дават основание за извод, че не може да бъде поставен знак за равенство между наличието на издаден индивидуален административен акт, с който се установява държавно или общинско вземане, и публичния характер на това вземане. С индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка по административен и съдебен ред, могат да бъдат установяване както публичноправни вземания, така и частноправни вземания. Сигурният критерий за отграничаване на двете групи вземания е дали те са изрично предвидени като публичноправни от закон в изпълнение на императивното изискване, регламентирано от чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБългария, съответно въз основа на какъв тип правоотношение възникват.

В процесната хипотеза вземането на НЗОК е възникнало в резултат на гражданскоправен договор, сключен между НЗОК и „Медицински център Хипоталамус“ ООД на 17.02.2015 г., т. е. преди изменението на Закона за здравното осигуряване ДВ, бр. 77/2018 г., с чл. 45а от който на тези договори е придадена характеристиката на административни по смисъла на АПК. Договорът обвързва равнопоставени страни, поради което в най-общ план вземането на НЗОК за платени без основание суми има частноправен характер. Събирането на задължения към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на писмена покана по чл. 76а, ал. 3 и чл. 75б, ал. 2 ЗЗО, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и създава задължение за нейния адресат да възстанови неоснователно получени от него суми. Вземанията, установени по реда на чл. 76а ЗЗО, безспорно са възникнали в резултат на разход от бюджета на НЗОК съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗО, но те не са изрично регламентирани като публичноправни в разпоредбата на чл. 162 ДОПК, нито поканата по чл. 76а ЗЗО е предвидена в чл. 209 ДОПК като изпълнително основание, удостоверяващо публичноправно вземане. Макар това вземане да е с цел възстановяване на незаконосъобразно извършен разход от средствата, представляващи част от бюджета за здравно осигуряване, което е един от стълбовете на общественото осигуряване, то при липса на изрична нормативна уредба, следва да се прецени, че същото е с частноправен характер. По отношение на него приложение намират разпоредбите на чл. 163 ДОПК и чл. 269 АПК, съответно принудителното изпълнение е по реда на Гражданския процесуален кодекс. Вземането не може да бъде приравнено на тези по чл. 209, т. 1 ДОПК, тъй като за разлика от осигурителните разходи, регламентирани в КСО, изплащането на средства по договорите, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицински и/или дентални услуги, не е по осигурително правоотношение между държавата и осигуреното лице. То не попада и в хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК, нито на чл. 209, ал. 2, т. 7 ДОПК. След като заявеното в настоящото производство вземане не е сред лимитативно изброените публичноправни вземания, то не би могла да бъде споделена тезата, че следва да бъде отказано принудителното им събиране по общия ред на ГПК.

Поради изложеното въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено, включително в частта за разноските и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Окръжен съд Пловдив определение в приложение на чл. 248 ГПК. На отмяна подлежи и прекратителното определение на първоинстанционния съд и определението му по чл. 248 ГПК. Делото следва да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Въпросът за разноските, включително за настоящата инстанция,

следва да бъде разрешен при постановяване на акта по същество.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201/30.05.2022 г. по в. ч. т. д. № 251/2022 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ определение № 201/30.05.2022 г. по в. ч. т. д. № 251/2022 г. на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него определение № 701/16.12.2021 г. по т. д. № 826/2021 г., както и допълващото го определение № 79/19.01.2022 г. по т. д. № 826/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от НЗОК иск.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.