ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50360

София, 26.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 10.10.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2640 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. Х. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето на ищцата в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на моторно превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – за разликата над 5000 лв. Потвърдил е решението по отношение на уважената до размер на 5000 лв. част от иска, както и по отношение на предявения от ищеца М. М. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд по отношение на основния спорен въпрос – относно доказаността на причинната връзка между произшествието и диагностицираното около десет месеца по-късно заболяване на жалбоподателката „захарен диабет тип 1“ – е приел, че относими към същия доказателства са приетите по делото четири броя епикризи, заключенията на назначените в първоинстанционното и въззивното производство медицински експертизи, неоспорени от страните, и показанията на майката на ищцата. Приел е за установено, че към момента на произшествието, ищцата е била на три години и в резултат на инцидента е получила хематом на главата и мозъчно сътресение, както и страх от автомобили и пресичане. Около десет месеца след произшествието, през м. септември 2014 г., ищцата била диагностицирана с диабет. Установил е, че според първоначалното експертно заключение липсва категоричен извод заболяването да е в пряка връзка с произшествието, като е възможно инцидентът да е бил фактор за отключването му, но категоричен извод за това не може да бъде обоснован предвид липсата на медицинска документация за периода от произшествието до диагнозата. При анализа на допълнителното заключение е установил, че причинно-следствена връзка между произшествието и заболяването не може да бъде нито отхвърлена, нито потвърдена, като възможен отключващ фактор могат да бъдат и вирусните инфекции при налични данни за прекарана от ищцата пневмония, а давност на заболяването също не може да бъде установена поради по-голямата бързина при децата на унищожаването на -клетките като елемент от развитието на болестта. Въз основа на така установените обстоятелства и при съобразяване на доказателствената тежест съдът е обосновал решаващия фактически извод за недоказаност установеното заболяване да е последица от пътно-транспортното произшествие, поради което от правна страна при определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД е изключил това заболяване от обема на подлежащите на обезщетяване увреждания.

Въззивното решение е обжалвано по отношение на отхвърлената част от предявения от жалбоподателката иск. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, събрани по делото, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?“. Значението на въпроса за конкретното дело се обосновава с доводите, че по основния спорен въпрос – относно доказаността на причинната връзка между произшествието и диагностицираното около десет месеца по-късно заболяване на жалбоподателката „захарен диабет тип 1“ – въззивният съд е обсъдил единствено заключението на назначената във въззивното производство медицинска експертиза, без да я съпостави с останалите доказателства, събрани по делото.

Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. С дадената от жалбоподателката формулировка въпросът не е конкретен, а принципен, поради което относим към всяко гражданско дело. Изложената допълнителна аргументация не може да обоснове значимост на въпроса за настоящото производство, доколкото същата не съответства на данните по делото – въззивният съд не е основал извода си за недоказаност на причинната връзка единствено върху второто експертно заключение, както се твърди от жалбоподателката, а е обсъдил в съвкупност всички относими към спорния въпрос доказателства, посочени по-горе, включително експертното заключение, прието от първата инстанция и свидетелските показания. Същевременно не се сочат конкретни доказателства, факти или доводи, които да са останали необсъдени.

Освен това по поставения въпрос не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно установената последователна практика на ВКС при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими доказателства, факти и доводи на страните и въз основа на тях да изложи самостоятелни фактически и правни изводи. Както е посочено по-горе, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводи на страните и въз основа на тях е обосновал решаващия си извод за недоказаност на причинната връзка, с което се е съобразил с установената практика на ВКС. В действителност изложените от жалбоподателката доводи се свеждат до оплакване за неправилност на този решаващ извод, което обаче, като въпрос от значение за обосноваността на въззивното решение като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 10443/28.06.2021 г. по гр. д. № 5644/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: