О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50200

София, 15.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3387 / 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат С. против въззивно решение № 744 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 3019/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 723 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 13143/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „Енерго-П. П. АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 6733,66 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 05.07.2017 г. до 04.07.2018 г., за която е издадена фактура № [ЕГН] от 26.07.2019 г. Вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за процесната сума. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като необосновано.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Отговаря ли на правото на справедлив съдебен процес решаването от различни състави от един и същ съд по различен начин на правен спор между едни и същи страни, факти и правни норми?“; твърди се противоречие с решение № 193/22.12.2015 г. по т. д. № 912/215г. на ВКС, ТК; „Длъжен ли е въззивният съд да изследва дали текстове на общите условия на договор представляват неравноправна клауза?“; поддържа се освен основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие и с практика на СЕС, обективирана в решения по дела С-421/14, С-224/19 и С-259/19, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение императивни правни норми, отричащи правото на краен потребител да продава електрическа енергия на битов потребител за технологични нужди и чрез използване на електромер с невидим регистър“; поддържа се противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС; „Когато парична сума се претендира като цена за реално доставени количества и претенцията е приета за разглеждане с правно основание чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД, необходимо ли е в съдебното производство да бъде доказан начален срок на доставката, за да се приеме дължимост на сумата“?; последният въпрос касае задължението на въззивния съд при обсъждане на доказателствената стойност на частен, официален писмен документ и на заключение на вещото лице заедно с останалите доказателства и действия на страните, като се твърди, че въпросът в обжалваното решение е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, и решенията, постановени по т. д. № 3310/2015 г. и т. д. № 4680/2013 г. на ВКС.

Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закон за измерванията предоставя ли правомощие само на председател на Българския институт по метрология или предвижда това правомощие да бъде упражнявано и от лице, определено от него? Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закон за измерванията предвижда ли упражняването на правомощието в срок след получаване на искане за експертиза или предвижда неговото упражняване и преди получаване на искане?“.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1596 лв., съобразно представен списък, чието реално осъществяване се установява с представен договор за правна защита и съдействие № 23103 от 28.07.2022 г., фактура № 24147/28.07.2022 г. и преводно нареждане от 04.08.2022 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск, съобразно което е разпределил в тежест на ответника „Енерго-П. П. АД да въведе в процеса и да докаже всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. Относно пораждането и съществуването на процесното вземане е приел, че вземането не е възникнало на основание правомерно реализирана корекция на сметка по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като към датата на проверката на електромера 04.07.2018 г. е липсвал нормативен ред за провеждане на корекционната процедура, тъй като съответните разпоредби чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Независимо от това обаче, тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон /ЗЗД/ във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Поради това купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание чл. 200 ЗЗД. В този смисъл въззивният състав се е позовал на решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III ГО. Като спорен между страните е извел въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищцата е възникнало задължението за плащане на сумата 6733,66 лева – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 05.07.2017 г. – 04.07.2018 г. Приел е, че претендираното от ответника вземане, представляващо цена за реално потребена в обекта на ищеца електрическа енергия, като разлика между отчетеното количество енергия и неотчетеното при редовен отчет, е дължимо на основание договорното правоотношение между страните. От съвкупността на събраните по делото доказателства е прието, че при извършена на 04.07.2018 год. техническа проверка на средство за търговски измерване - електромер (СТИ), монтирано в обекта, служители на „Енерго-П. П. АД са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър. При извършена експертиза в Български институт по метрология (БИМ) от надлежно оправомощено лице по делегация на правомощието на и. д. председателя на института по чл. 58, ал. 2 от Закон за измерванията със Заповед № А-247/19.09.2012 г., по установения ред и форма, е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. При „софтуерно прочитане“ на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3 - 054256.8 kWh. От приетите по делото две експертни заключения въззивният състав е направил извод, че отчетените в невизуализирания регистър количества електрическа енергия са реално доставени, преминали през СТИ и потребени в обекта, но не са инкасирани и заплатени, именно поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Констатирано е неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство – налице е външна (софтуерна) намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред, регистър, като в случая е ирелевантно дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия. Релевантно е какво количество действително е потребено, като се дължи цена за цялото. В изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, съдът е назначил софтуерна експертиза, от чието заключение е изяснено, че електромера е произведен и монтиран през 2015 г. в обекта нов, с нулеви показания по всички тарифни регистри. И отново е било потвърдено, че количеството електрическа енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3, е преминало реално през СТИ и е доставимо и потребимо в рамките на исковия период. Същото е било потвърдено и от метрологичната експертиза. Съдът е отчел и че остойностяването на доказано потребената електрическа енергия е математически правилно, поради което е заключил, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и е отменил първоинстанционното решение в съответната част.

При така изложените мотиви, по поставените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Първите четири формулирани от касатора въпроси се основават на възражения, въведени за пръв път в представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Доколкото въззивният съд не се е произнасял по тях, то те не са свързани и с решаващите му мотиви и следователно не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия /на съда и на страните/ са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Цитираната от касатора практика по първия формулиран въпрос е неотносима, тъй като касае коренно различен случай и съответно обстоятелства. По втория въпрос не е налице противоречие, включително и с цитираната практика на СЕС. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че се отнася за различна хипотеза от настоящата, доколкото по делото не е прието, че се касае до технологични нужди. Прието е, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди. По четвъртия въпрос, лицата поначало не спорят за съществуването на правоотношение между тях като доставчик и потребител на електрическа енергия, нито е оспорен срокът, за който е остойностена потребената, но неначислена енергия. От приетите експертизи съдът е направил извод и кога е сложен процесният електромер, както и че в този момент показателите и в трите регистъра са били нулеви. Доколкото е неприложим редът по чл. 50 ПИКЕЕ, на общо основание купувачът дължи заплащането на цялата потребена от него електроенергия.

Относно наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулираните въпроси, то същите отново се явяват неотносими, доколкото не са формулирали решаващата воля на съда. За пълнота на изложението следва да се посочи по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че същото е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В настоящия случай разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закон за измерванията е ясна и няма необходимост от тълкуването, нито съответно коригиране на практика по приложение на нормата.

Шестият въпрос, касаещ задължението на съда при преценката на писмените доказателства, е относим, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства в цялост и е постановил, че същите не си противоречат, а напротив приетите по делото две експертни заключения по назначените съдебно-техническа и софтуерни експертизи, изготвени от различни вещи лица, се подкрепят едно друго. Ценил е писмените доказателства съобразно разпоредбите за доказателствената им сила в процесуалния закон и е установил, че изводите в тях съвпадат с тези в представената от ответника метрологична експертиза на електромера, извършена от оправомощено лице в института по метрология.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1596 лв. въз основа на представените договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и доказателство за реално извършен банков превод на сумата.

Воден от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 744 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 3019/2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Б. Н., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на „Енерго-П. П. АД, [населено място], 1596 лв. деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.