О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50181

гр. София, 06.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 2769 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи /ГДПБЗН-МВР/, против решение № 569 от 03. 09. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по в. т.д. № 2274 по описа на съда за 2020 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 696 от 04. 05. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав по т. д. № 447 по описа на съда за 2019 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 394 КЗ за заплащане на сумата 352384.76 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен с полица № 1500-130-2018-00146/02. 05. 2018 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12627.12 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03. 11. 2018 г. до 11. 03. 2019 г., както и иск с правно основание чл. 394 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен с полица № 1500-130-2018-00148/07. 05. 2018 г., в размер на 48942.33 лв., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1753.77 лв., представляваща лихва върху главницата за периода 03. 11. 2018 г. - 11. 03. 2019 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради неговата необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно необосноваността се твърди, че съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необосновани изводи в насока на това, че пред въззивната инстанция недвусмислено се е установило, че лицето В. Л. В. е подставено лице на действителния собственик на „Класико проект“ ЕООД и е налице допуснато от възложителя нарушение на императивни правила, чрез сключване на договор с подставено лице; В оспорваното решение не е изяснено понятийно що е то „подставено лице“ и „действителен собственик“ – съдът не се позовава на източник, дефиниращ тези понятия, както от доктрината, действащото българско материално право, приложимо към процесния договор за строителство /законов или подзаконов нормативен акт/, или съдебна практика; Съдът не се е поинтересувал и не е изследвал обстоятелства, свързани с действителния собственик на „Класико проект“ ЕООД; В обжалваното решение е направена персонификация на „подставеното лице“ с В. Л. В.; Именно в тази персонификация се корени основният порок на въззивния акт; Съдът твърди, че В. Л. В. е подставено лице, без да отчете факта, че тази фигура задължително следва да бъде страна по разглежданата сделка; В. Л. В. не е страна по договора за СМР, а е физическо лице, представляващо една от страните по договора за СМР – строителя „Класико проект“ ЕООД, същевременно и едноличен собственик на капитала, което се доказва от съдържанието на Търговския регистър /ТР/; В. Л. В. е бил без прекъсване управител на това дружество от 30. 03. 2016 г. до 15. 02. 2019 г., а е едноличен собственик на капитала му от 30. 03. 2016 г. и до момента на депозиране на касационната жалба; Законният представител не е страна по сделката, страна е представляваното търговско дружество; От показанията, дадени от законния представител пред съда се установява, че въобще няма представа какви документи е подписал, подписан бил само един лист, други документи не е подписвал, знае че го е подписал в [населено място] с човек, който не познава, показал му къде да се подпише; Тези показания нямат нито пряка, нито косвена връзка с ГДПБЗН и процесния договор за СМР; Няма причина, поради която законният представител на страната възложител по договора за СМР да подхожда с недоверие, налагащо изрична физическа проверка на лицето, вписано в ТР за собственик и управител на търговеца, с оглед съдържанието на чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ; Необосновано е и търсене на скрита самоличност и нейното изследване по отношение на действителния собственик с оглед алинея втора на цитирания законов текст; При реализирана обществена поръчка е определен изпълнител, по отношение на който не са били налице основания за отстраняване и е покрил всички критерии за подбор, включително констатирана немалка информация за изпълнени договори от този икономически оператор, сключени с други публични възложители, процесният възложител не е имал друга правна възможност освен подписване на договор, единствено с този изпълнител и то чрез неговия законен представител, обявен в ТР; В ЗОП не е предвиден ред и правна възможност за сключване на договор с „действителен собственик“, който е необявен в ТР и няма разпоредби, даващи възможност на възложител да не сключи договор/да прекрати процедура за възлагане на обществена поръчка, заради етническа принадлежност или образователен ценз на законен представител на определения за изпълнител; В своите разсъждения съдът при разглеждане на фигурата „подставено лице“ не е коментирал съчетанието на „привидна“ и „прикрита сделка“, което е в противоречие с правната доктрина, според която при твърдяното от съда „подставено лице /сламен човек/“ е налице персонална симулация, при която привидността се отнася не до правните последици на явната сделка, а до това кой е техен носител; При последната се съчетават две привидни и една прикрита сделки; При това съдът е трябвало да провиди следните привидни сделки: а/ договорът за СМР, сключен между строителя „Класико проект“ ЕООД, като подставено лице и ГДПБЗН-МВР; б/ упълномощаването, което извършва „Класико проект“ ЕООД спрямо страната, твърдяна за скрит изпълнител на СМР – „действителният собственик“ по терминологията на въззивния съд; в/ между скрития изпълнител на СМР и ГДПБЗН-МВР; Подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението, при което използва името на друг правен субект; Противно на това, което е в съответствие с правната доктрина, въззивният състав провижда като подставено лице законния представител на строителя „Класико проект“ ЕООД – управителя В. Л. В.; Не е ясен довода, поради който съдът приема наличието на подставено лице, при условие че в хода на съдебното дирене не е събран доказателствен материал за лицето, което евентуално да бъде разглеждано в ролята на „прикрито лице“; Друг особено съществен порок на решението по отношение неговата необоснованост е недоказаната в акта теза, че подставеното лице В. Л. В. е подписал процесния договор за СМР; От изрично възприетото от съда на стр. 13, абз. първи от решението, че „а ако въобще пък подписа в договора не е на В. /както той твърди в показанията си пред САС/“, безспорно се извлича липсата на каквато и да било увереност у въззивния съд подписал ли е В. договора за СМР, откъдето по аргумент на по-силното основание отпада всякаква възможност В. да бъде подставено лице – подобна теза не може да се основава на предположения и недоказани факти; С оглед на изложеното В. от една страна не се явява подставено лице, поради липса на качеството на страна по договора за СМР, а от друга страна поради липсата на подпис от негова страна върху договор, което безспорно изключва водещата теза на съда за наличието на подставено лице; Съдът не е коментирал и изследвал въпроса дали при сключване на договора за СМР вместо фигурата на подставено лице не е налице института на сделка, сключена при измама, при която един от участниците в нея е в заблуждение, за да бъде мотивиран да я сключи; Реализирането на такава хипотеза би довело до унищожаема, а не до нищожна сделка; Това придава изключителна необоснованост на съдебния акт; Ако има измама съдът е трябвало да изследва спрямо кого е насочена – спрямо третите лица или спрямо една от страните по сделката, което би имало огромно правно и практическо значение за постановяване на съдебния акт; Решението е вътрешно противоречиво, като приема, че са налице валидни застрахователни правоотношения по процесните полици, които са подписани от В. и ако се приеме тезата на съда, че В. е подставено лице по отношение на договора за СМР, същото следва и по отношение на самите полици, което не е прието от съда, а постановеното е използване на двоен стандарт – от идентични факти се извеждат различни, противоречащи си изводи; Изложеното не обосновава нищожност на „прикритата“ сделка за СМР, защото една прикрита сделка ако не страда от пороци произвежда желаното действие. По нарушенията на материалния закон: Очевидно неправилни са разсъжденията на съда за нищожност на договора за СМР, поради нарушение на материалния закон /ЗОП/, доколкото възложителят е спазил разпоредбите на чл. 2 от същия; Съдът е интерпретирал погрешно установените действия, като нарушаващи въведения с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП принцип за публичност и прозрачност, непознавайки тази материя; Внимателен анализ на нормативните изисквания за публикуване/предоставяне на актове, документи и информация, вкл. чрез широк кръг от комуникационни средства води до безспорен извод, че във въззивното решение не се сочи конкретно деяние, с което да е налице неизпълнение/нарушение на нормативните изисквания на ЗОП и ППЗОП, и Директива 2014/24/ЕС; Във въззивното решение липсва подвеждане на конкретни действия от страна на възложителя при провеждането на обществената поръчка спрямо приложимите и цитирани разпоредби на чл. 54, ал. 2 и 3, и чл. 55, ал. 3 от ЗОП; Решението е твърде неясно, възложителят не разбира коя от цитираните норми не е спазила неговата администрация при провеждане на конкретната обществена поръчка; За да приеме, че нарушението е резултат от проявена груба небрежност на възложителя, част от която е още при подписването на договора, тъй като очевидно подписът на В. Л. В. за изпълнител не е положен пред възложителя, в това число и при последващия етап за изпълнение на договора, независимо от задължението за съвместно съставяне на протоколи обр. 2 и обр. 10, съдът се е позовал превратно на показанията на свидетеля Н. Н. – директор на ГДПБЗН-МВР, от които е видно изчерпателното спазване на правилата на дирекцията за провеждане на обществени поръчки и които показания в контекста на вътрешните правила на дирекцията, категорично опровергават тезата на въззивния съд за необходимост от подписване на договорите за обществени поръчки от изпълнителя в присъствие на възложителя; Необосновани са изводите на съда за допусната груба небрежност с оглед мястото на подписване на протоколите обр. 2 и обр. 10, доколкото е налице възлагане на консултант по ЗУТ при необходимост да изготвя актове и протоколи по време на строителството, и да организира подписването им; Изначално е несъстоятелно същите актове да бъдат коментирани от съда в контекста на твърдението му, че Н. Н., представляващ възложителя, не бил виждал управителя Л., тъй като същите актове не са подписани от Л. и дори Н. да е бил на строителната площадка, пак е нямало да го види. По очевидната неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Допуснат е разпит на свидетелите В. и Н. във въззивната инстанция, въпреки настъпила преклузия; Въззивната инстанция отдавна не е втора първа инстанция, поради което е абсурдно едва на втора инстанция да се иска събиране на гласни доказателства, каквито не са искани в първата инстанция, непосредствено след узнаване на обстоятелствата, станали известни на страната в хода на първоинстанционното производство, при това дори без да се посочват обстоятелствата, които ще установява свидетелят; Допуснати са съществени нарушения при изготвянето на протокола от открито съдебно заседание, в което са разпитани свидетелите, както и в процедурата по поправката на същия протокол по искане на касатора; След допускане разпита на свидетеля В. съдът не е допуснал съдебна графична експертиза на подписа му върху процесния договор за СМР, като по този начин е оставил без пълно и главно доказване обстоятелството подписан ли е от В. този документ, а се е възползвал от тази неустановеност в крайния съдебен акт; Грубо са погазени ограниченията на ГПК за допустимост на свидетелски показания по отношение на факти, допустими за доказване и със свидетелски показания само при наличието на начало на писмено доказателство, в отклонение на правилото на чл. 165, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът – застраховател е трето лице за договора за СМР, но този договор безспорно не е насочен срещу застрахователя, поради което той не може да отбегне ограничението на кодекса за събиране на гласни доказателства по този въпрос, респективно необходимостта от събиране на писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно; Неустановената по делото автентичност на подписа на управителя на „Класико проект“ ЕООД върху документа изключва твърдяното „съгласие“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, камо ли неговата привидност! В обобщение се твърди, че в оспорваното въззивно решение не се съдържа дори един смислен и обоснован довод, при който установени по делото факти да бъдат подведени, при спазване правилата на логиката под приложими правни норми, а са нахвърляни тези, неясни до степен приравняваща се на липса на мотиви. Иска се отмяната на въззивното решение и връщането на делото за продължаване на съдебното дирене от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по събиране на доказателства, при условията на алтернативност с допълнително заявление, подадено в срока за обжалване, се иска решаването на спора по същество и уважаване на предявените от касатора искове в цялост, претендират се разноски.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съответно въззивното решение страда от очевидна неправилност. По чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК въпросите от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се формулират от касатора, както следва: 1. Възможно ли е физическото лице, което съгласно Търговския регистър е управител и собственик на търговско дружество страна по договор да се явява „подставено лице /сламен човек/“, което е особен случай на прикрита сделка, съчетана с привидна сделка, а „прикрито лице“ да е „действителен собственик“ на същото търговско дружество? 2. Недоказаната автентичност на подписа на соченото в документа лице за негов автор, достатъчно основание ли е това лице да се приеме за „подставено лице /сламен човек/“? 3. Възможно ли е персонална симулация да се доказва единствено със свидетелски показания на физическото лице, сочено за „подставено /сламен човек/“, без наличие на писмени доказателства за привидността? По смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, възможно ли е договор за обществена поръчка да бъде „насочен“ срещу застрахователя страна по застрахователни договори, представляващи гаранции по чл. 111, ал. 1 от ЗОП? 4. За да се приеме за установено по гражданско/търговско дело наличието на „подставено лице /сламен човек/“, задължителна предпоставка ли е доказването на: лицето, което се прикрива от „подставеното лице /сламен човек/“; съществуващо правоотношение между „прикритото“ и „подставеното лице“ и конкретното му съдържание? 5. Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен чрез „подставено лице /сламен човек/“, нарушава ли принципа за публичност и прозрачност по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП и нищожен ли е на това основание? Такава прикрита сделка поражда ли желаното действие ако отговаря на всички изисквания за действителност? Излага се, че след разглеждане на приетия по делото доказателствен материал се установява, че диспозитивът му /явно – на обжалваното решение по делото – бел. на докладчика в касационната инстанция/, противоречи на действителното правно положение; Въззивният съд не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е съобразил нормативната уредба и е сгрешил при субсумиране на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми; Изложените от съда съображения са неясни, тезите му са противоречиви, в резултат на формално невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия. Твърди се и че съдебният акт е очевидно неправилен, тъй като е постановен “contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл и в несъответствие с основни схващания на правната доктрина по конкретни правни институти, фигури и понятия; Тази неправилност може да бъде констатирана от касационния съд “prima facie” – обусловена е от наличието на явна необоснованост, довела от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; В определение № 16/14. 01. 2019 г. на ВКС по ч. т.д. № 2732/2018 г. на Първо т. о. се приема, че „очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание“; Именно такава очевидна неправилност е допусната от Апелативен съд – София и то от такава степен, че е изцяло несъвместима с правния мир и може да бъде констатирана на пръв поглед, без задълбочено изследване на делото и представените доказателства; Налице е необоснованост на изводи относно правното значение на факти, в разрез с правилата на формалната логика, като тази необоснованост е установима от тезите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на фактите, извън реалното им съдържание и характеристики, които са очертани от доказателствата по делото; Очевидната необоснованост на крайните изводи на въззивния съд се извлича от неговите конкретни текстове намиращи се на стр. 12 и 13 от въззивното решение /тук оплакването е неясно – самото въззивно решение не съдържа номерация на страници, но същото е разположено на листове 140-150 от въззивното дело включително и преброени ръчно, страниците му са общо 11 – бел. на докладчика в касационната инстанция/; Съдът е допуснал нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор при зачитане равенството на страните; Тези флагрантни процесуални нарушения също водят до очевидна неправилност на въззивното решение, като се изразяват в: - недопускане на СГЕ по въпроси, за които се изискват специални знания, поради което съдът не би могъл сам да даде отговор относно автентичността на подписи върху документи – няма необходимата квалификация и образование, поради което е следвало задължително да ползва експертното становище на специалист в съответната област; - допускане на свидетелски показания въпреки настъпилата за това преклузия; Стриктното прилагане преклузиите означава на практика при всяко ново заявено фактическо твърдение или доказателствено искане от страните, съдът да преценява, а и да събира доказателства за причините за закъснението, което не е сторено от въззивния съд; - опорочаване приложимостта на правилото по чл. 165, ал. 2 от ГПКq въвеждащо изключение от недопустимостта за събиране на свидетелски показания; Това изключение се допуска при наличие на т. нар. „начало на писмено доказателство“; Страната ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е трето лице спрямо договора за СМР, за съгласието на който се домогва да докаже, че е привидно, но договорът не е насочен срещу това дружество, поради което застрахователят не може да се освободи от ограничението за събиране на гласни доказателства, защото по делото не са представени писмени доказателства /”contre lettre”/ по този въпрос; Още повече, неустановената автентичност на подписа на управителя на „Класико проект“ ЕООД върху договора за СМР изключва твърдяното съгласие, камо ли неговата привидност.

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата, претендира разноски, в нарочен отговор на изложението на касатора на основания за допускане на касационно обжалване оспорва наличието на такива.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от касатора искове, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14. 05. 2018 г. между ГДПЗБН – МВР, представлявана от директора Н. Н. и „Класико проект“ ЕООД, чрез управителя В. В. е сключен договор по реда на ЗОП с предмет „Реконструкция и модернизация на център за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения, в землището на [населено място], [община], включваща учебен център и учебно - тренировъчен комплекс“; Общата стойност на договора е 1174615, 87 лв. с ДДС; Предвидено е авансово плащане в размер на 30 %, платимо в срок до 30 дни от сключване на договора срещу представена 100 % гаранция за стойността на авансовото плащане и окончателно плащане в размер на 70 % платимо в срок от 30 календарни дни от представянето на разрешение за ползване; Срокът за изпълнение на договора е 180 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж съгласно чл. 157 ЗУТ; В договора са поставени условия за представяне от изпълнителя на гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора и на гаранция, която обезпечава авансово предоставените средства в размер на 352384,76 лв.; И за двете гаранции е дадена възможност да бъдат в една от формите, а именно, депозиране на парична сума по банкова сметка на възложителя, банкова гаранция или застраховка; Предвидено е, че възложителят има право да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер, ако изпълнителят не започне работа по изпълнение на договора в срок до 30 дни от датата на влизането му в сила и възложителят развали договора на това основание, при пълно неизпълнение, в т. ч. когато СМР не отговарят на изискванията на възложителя и разваляне на договора на това основание, и при прекратяване на дейността на изпълнителя или при обявяването му в несъстоятелност; Съгласно чл. 22, ал. 3 гаранцията за авансово предоставените средства се освобождава до 3 дни след връщане или усвояване на аванса; В изпълнение на задължението за депозиране на гаранция за изпълнение „Класико проект“ ЕООД е представило застрахователна полица № 1500-130-2018-00148 от 07. 05. 2018 г. с лимит на отговорност 48942,33 лв.; Авансовото плащане е обезпечено с представената застрахователна полица № 1500-130-2018-00146 от 02. 05. 2018 г. с лимит на отговорността 352384,76 лв.; Не се спори, а и от доказателствата се установява, че на 18. 05. 2018 г. възложителят е заплатил по сметка на изпълнителя сумата от 352384, 76 лв. аванс по договора; По делото са представени общи условия по застраховка „Гаранции“; Съгласно чл. 18, ал. 4 от тях застрахователят не дължи обезщетение в случаите на измамнически действия, умисъл или груба небрежност на застраховащия или на застрахования, негови представители, служители или свързани с него лица, в т. ч. действия целящи неоснователно обогатяване по застраховката; Според ал. 8 на същата разпоредба, изключен риск са и умишлени или с груба небрежност действия на застрахования/бенефициента, лицата които го управляват или представляват, негови служители, които действия са предизвикали застрахователното събитие, а по правилото на ал. 9 такъв е и случая, когато събитието произтича от действия на застраховащия и/или застрахования, които противоречат на императивни правни норми; На 22. 05. 2018 г. е съставен протокол между страните по договора, установяващ предаването и приемането на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж; За изпълнителя протоколът е подписан от управителя В. В.; На 05. 06. 2018 г. е постъпила молба от „Класико проект“ ЕООД до ГДПЗБН за изменение на цената по договора с 15 %, както и за 100 % авансово плащане; Посочено е, че ако не се стигне до компромисен вариант, то изпълнителят желае да върне авансовото плащане и да прекрати договорните отношения; С писмо от 12. 06. 2018 г. ГДПБЗН е отговорила, че не е възможна промяна на договорената формула; На 11. 06. 2018 г е изпратена покана от възложителя до изпълнителя за съставяне на протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво; Такъв протокол е съставен на 18. 06. 2018 г. и в него е отразено, че това е извършено в присъствието на „Класико проект“ ЕООД, чрез лицето Л. Л.; С писма от 26. 07. 2018 г. и 31. 08. 2018 г. възложителят е изискал информация от „Класико проект“ ЕООД за хода на изпълнение на договора, предвид факта, че не са предприети необходимите последващи действия за изпълнение на проекта; От съставения на 07. 09. 2018 г. протокол от представители на възложителя и на [община] става ясно, че при извършената проверка на място на обекта е установено, че не са започнали фактически дейности свързани с изграждането на обекта; На 19. 09. 2018 г е изпратена покана от /тук явно се има предвид „до“ - изпълнител на СМР е именно „Класико проект“ ЕООД и обратното е безсмислено - бел. на докладчика в касационната инстанция/ „Класико проект“ ЕООД да започне действия по изпълнение на СМР предмет на договора в срок от 14 дни от получаване на поканата, а при евентуална липса на действия, поканата да се счита за предизвестие за разваляне на договора; С писмо от 05. 10. 2018 г. „Класико проект“ ЕООД отново е настояло за изменение на схемата на плащане, като е акцентирало, че за извършените към този момент СМР са изразходвани всички авансово заплатени суми; С протокол от 12. 10. 2018 г. представители на възложителя и на [община] отново са констатирали, че към момента на проверката не са започнали фактически строителни дейности, свързани с изграждането на обекта. В същия ден ГДПБЗН е предявила пред „ОЗК – Застраховане“ АД писмена застрахователна претенция за сумата от 48942,33 лв. - гаранция за изпълнение и 352384,76 лв. гаранция за авансово плащане; Претенцията е мотивирана с доводите, че към датата на предявяването по сключения договор не е започнало изпълнение на предвидените работи и съответно не е налице извършена работа, която да представлява основание за прихващане или за връщане на аванса; Изложено е, че в случая е налице забава за изпълнителя да започне строителните дейности съгласно представения от него график, възлизаща на 116 дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа; С писмо, изпратено по електронната поща на 14. 11. 2018 г. до „Класико проект“ ЕООД, ГДПБЗН е развалила с едномесечно предизвестие договора, поради неизпълнение в количествено, качествено и времево отношение на СМР; С писмо от 04. 12. 2018 г. ищецът е отправил покана до ответника да изплати застрахователно обезщетение, съобразно предявената претенция от 12. 10. 2018 г.; С писмо от 02. 01. 2019 г. „ОЗК - Застраховане“ АД е уведомило ГДПБЗН, че при извършената от застрахователя проверка е установено пълно неизпълнение на договора, като освен липсата на всякаква комуникация със застраховащия „Класико проект“ ЕООД, застрахователят нямал и съдействието от страна на застрахования; На 01. 02. 2019 г. е съставен акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; В акта е посочено, че няма изпълнени СМР по одобрения проект; Във връзка с повторно изпратената покана за доброволно изпълнение от ГДПБЗН, застрахователят с писмо от 21. 02. 2019 г. е отговорил, че отказва да заплати застрахователно обезщетение на основание чл. 4.1, 4.5, 4.7, 4.8, 5.1, 5.5., 5.7 и 5.8 от специалните условия на полицата; Според показанията на разпитания свидетел Г. Т., определен от възложителя да контролира изпълнението на договора, същият не бил изпълнен, защото изпълнителят не започнал никакви СМР, въпреки многократните разговори с възложителя; Според приетите по делото технически експертизи, цената която е била заложена от възложителя, била достатъчна за да се извършат всички СМР като вид и качество; Заложените пазарни цени в ценовото предложение и приложените количествено стойностни сметки, към м. юни 2018 г. отговаряли на пазарните цени към този период; Пред въззивният съд е разпитан управителят на „Класико проект“ ЕООД В. Л. В.; Същият заявява, че подписите, положени в договора от 14. 05. 2018 г. и в застрахователната полица № 146/ не са негови; Свидетелят заявява още, че не е имал никаква фирма към 2018 г., не е виждал представените му от съда документи и не знае за какво става въпрос; Никога не е посещавал ГДПБЗН и не познава началника на главната дирекция Н. Н.; Твърди, че въобще няма представа какви са процесните документи, защото е подписал, цит.: „…само един лист в [населено място], когато ме заведоха в някаква фирма“; Подписал е това, което непознато лице, преснело личната му карта е посочило къде да подписва, срещу получена от свидетеля сума от 500 лв. за това; Разпитан в същото съдебно заседание, главният директор на ГДПБЗН Н. Н. заявява, че не познава лицето В. Л. В.; Договорът подписал, след като той е бил съгласуван по съответния ред от звеното за обществени поръчки; Твърди, че кореспонденцията с „Класико проект“ ЕООД е провеждана от служителите, отговарящи за изпълнението на договора, но той лично не се е срещал с никой от фирмата; Заявява, че е подписал протокола за откриване на строителна площадка в кабинета си, след като вече е бил подписан от другите лица.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че са налице валидни застрахователни правоотношения, основани на сключените между „Класико проект“ ЕООД и „ОЗК – Застраховане“ АД застраховки „Гаранции“; Доколко застрахователните полици са подписани от законния представител на застраховащия е без правно значение за валидността на договорите, тъй като трайно в съдебната практика е установено разбирането, че те се считат за сключени със заплащане на застрахователната премия, а не с подписването на полицата; Всички представени по делото протоколи, кореспонденция между страните и съдебни експертизи, безспорно установяват, че е налице съществено неизпълнение от страна на „Класико проект“ ЕООД по процесния договор за обществена поръчка, а факта на неизпълнение е част от застрахователното покритие на застраховката и е основание за предявяване на претенция от застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение; В тази хипотеза, следва да бъдат обсъдени възраженията на ответника за наличието на обстоятелства, съставляващи регламентираните в общите условия на застрахователя изключени рискове; Такава е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от общите условия, според която застрахователят не дължи обезщетение при незаконни действия, включително нарушение на разпоредби на Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, Кодекса на застраховането или друг действащ нормативен акт; В същия смисъл е и разпоредбата на т. 5.5. от специалните условия, визирани в застрахователната полица, според която отговорността на застрахователя не се ангажира, ако събитието произтича от действия на застрахования, които противоречат на императивни правни норми; Договорите, сключвани по реда на Закона за обществените поръчки са свързани с изразходването на средства от държавния бюджет - публични средства, средства предоставяни от европейските фондове и програми, средства, свързани с извършването на дейности, каквито са тези от секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги, със средства на дружества и предприятия, възложители по смисъла на закона; Затова и с чл. 1 ЗОП е изрично посочено, че целта на закона е да осигури ефективност при разходване на тези средства; В този дух са разписани и принципите на обществените поръчки в чл. 2 ЗОП - че те следва да се възлагат при равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност; По тази причина в закона са заложени строги правила с изисквания не само към участниците като юридически лица, но и към физическите лица, представляващи търговците; Такива са правилата на чл. 54, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗОП, които представляват и основания за отстраняване на участника; Нещо повече, съгласно ал. 3 на същата норма, основанията по ал. 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят както за физическите лица участници в контролен или управителен орган, така и за пълномощниците на същите; Законът не допуска в процедурите по обществени поръчки да участват лица било то като законни представители или пълномощници, които са осъдени с влязла в сила присъда за конкретни престъпления посочени в чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП в България или в друга държава или при които е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен; Съобразно § 2, т. 21 от ДР на ЗОП, конфликт на интереси е налице, когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка, или могат да повлияят на резултата от нея имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка; С разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗОП са дефинирани допълнителни основания за физически лица, участващи в органите за управление или контрол на дружествата, на които, възложителят не е длъжен, но може да отстрани от участие в процедурата такъв участник, при наличието на въпросните обстоятелства; Изложеното несъмнено налага извода, че така включените изисквания към физическите лица, представляващи участниците имат една единствена цел - да направят максимално прозрачни обществените поръчки, за да не се допускат до участие лица, за които има риск да компрометират както избора, така и изпълнението, особено в хипотезата на конфликт на интереси, за която е общоизвестен факта, че е причина за опорочаване възлагането на множество обществени поръчки; Затова според съдебния състав е недопустимо сключването на договор чрез подставено лице, защото такъв договор е нищожен, тъй като противоречи на основни принципи на ЗОП, каквито са принципите за публичност и прозрачност; Нищожността може да бъде резултат не само от нарушение на конкретна правна норма, но и от нарушение на поставен в закона основен принцип, какъвто са посочените в чл. 2 ЗОП основни принципи при възлагане на обществените поръчки; В случая пред въззивната инстанция недвусмислено се установило, че лицето В. Л. В. е подставено лице на действителния собственик на „Класико проект“ ЕООД; Съгласил се е срещу сумата от 500 лв. от непознато лице да полага подписа си където му посочат и няма никаква представа за съдържанието на документите, нито че той е управител на дружеството, нито за сключването на договор за обществена поръчка, нито за изпълнението му; Следователно, налице е допуснато от възложителя нарушение на императивни правила, чрез сключването на договор с подставено лице; Нарушението е резултат от проявената груба небрежност на възложителя, част от която е още при подписването на договора, тъй като очевидно подписът на В. Л. В. за изпълнител не е положен пред възложителя, а ако въобще пък подписа в договора не е на В. /както той твърди в показанията си пред САС/, то тогава явно договора е подписан без никаква проверка на самоличността на подписалото го лице; Ако договорът беше подписан пред възложителя, то той нямаше как да не установи, че В. Л. В. е подставено лице; Аргумент за факта, че възложителят не е положил тази елементарна грижа за делата си е и казаното от разпитания като свидетел главен директор Н. Н., представляващ възложителя, че той никога не е виждал управителя, в това число и при последващия етап за изпълнение на договора, независимо от задължението за съвместно съставяне на протоколите обр. 2 и обр. 10; По изложените съображения, според въззивния състав процесният договор за възлагане на обществена поръчка е нищожен. В хипотезата на нищожен договор - договор сключен в нарушение на императивни правила съдът е намерил, че е налице основание за застрахователя, съобразно чл. 18, ал. 3 от общите условия по застраховка „Гаранции“ и т. 5.5. от специалните условия в застрахователната полица, да откаже да заплати застрахователно обезщетение, поради което и главният иск по чл. 394 КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на акцесорния по чл. 86 ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да бъде допуснато, поради следното:

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По отношение на всички формулирани от касатора с твърдението че са правни и че са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция въпроси, се поддържа наличието на допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка само общо се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното съдържание на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е разяснено по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, съобразно която правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Двете така законоустановени хипотези формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Както се посочи, наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е само общо заявено от касатора, без да бъде обосновавано с никакви конкретни твърдения. Преценката на наличието или липсата на това конкретно основание, като допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване обаче се дължи само в случай, че поставените от касатора въпроси съставляват годно общо основание за допускане на такова обжалване, съобразно изложения по-горе смисъл на закона, разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., и само по отношение на въпросите, които съставляват такова основание. В случая, първият въпрос на касатора е хипотетичен, а отговорът му зависи изцяло от установените по делото конкретни обстоятелства и тяхното интерпретиране от страна на съда, поради което и въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е изяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТВКС № 1/2010 по тълк. д. № 1/2009 г. Същото се отнася до втория въпрос, тъй като отговорът му не е обусловил самостоятелно изводите на въззивния съд в частта им относно действително приетите от съда, че са допуснати от касатора, чрез представляващото го физическо лице, нарушения при сключването на процесния договор, квалифицирани от съда като проява на груба небрежност от негова страна. Действителните и главните мотиви на съда, за да приеме изложеното, са базирани на приемането, че нарушението от страна на възложителя, на императивни правила при сключването на процесния договор, са резултат от проявената груба небрежност на възложителя, част от която е още при подписването на договора, тъй като очевидно подписът на В. Л. В. за изпълнител не е положен пред възложителя. В частта им относно това дали въобще подписът на В. е или не е негов /относими към предпоставяната от въпроса на касатора недоказаност на автентичността на подписа на В. и достатъчна ли е тя, за да се приеме подписалият за подставено лице/, разсъжденията на съда са условни - при условие, че се окаже, че подписът в договора въобще не е на В. /както той твърди в показанията си пред САС/, и са изложени като допълнителен аргумент в подкрепа на главните, посочени по-горе мотиви на съда, за да приеме, че е налице нарушение на императивни правила, и които самостоятелно са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Третият въпрос на касатора във втората му част не е обусловил решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция, изводи на въззивния съд в решението му - никъде в мотивите си съдът не е приемал или изложил, че процесният договор за обществена поръчка е „насочен“ срещу застрахователя - страна по застрахователни договори, представляващи гаранции по чл. 111, ал. 1 от ЗОП, като условие за допустимостта на свидетелски показания в случая. Заявеното и поддържано от касатора в жалбата му и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване в насока на това, че договорът не е насочен срещу застрахователя по см. на чл. 165, ал. 2 от ГПК, съставлява правно твърдение - част от защитната теза на касатора по делото, но с оглед действителното съдържание на мотивите на въззивното решене, не е годно да обоснове допускане на касационното му обжалване по този въпрос. Така поставен, въпросът може да бъде отнесен към правилността на въззивното решение, преценката за която правилност обаче е допустима едва в производство по чл. 290 от ГПК и след допускането му до касационен контрол, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Поради изложеното, не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване същият трети въпрос в първата му част, доколкото е изцяло базиран на предпоставката, че договорът не е насочен срещу застрахователя - като обстоятелство, изключващо възможността за свидетелски показания без началото на писмено доказателство по реда и смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, по отношение на което обстоятелство обаче се посочи, че е само твърдение на касатора и не съответства на действителните мотиви на въззивния съд към решението му. Същото, както и изложеното по-горе относно първия въпрос на касатора, се отнася до четвъртия въпрос. Въпросът е от една страна хипотетичен, а от друга - изцяло относим към правилността на изводите на въззивния съд при преценка на доказателствата, приетите за установени по делото конкретни обстоятелства и тяхното квалифициране, поради което и въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Петият въпрос е правен и отговорът му е от значение за изхода на делото във въззивната инстанция, доколкото въззивният съд в част от решаващите си изводи, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция е приел, че процесният договор, като сключен чрез подставено лице е нищожен, тъй като противоречи на основни принципи на ЗОП, каквито са принципите за публичност и прозрачност, поради което и въпросът съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на същия въпрос обаче не е налице поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Доколкото касаторът не излага конкретни твърдения в обосноваване на наличието на това основание за допускане на касационно обжалване и с оглед действителното съдържание на същото, разяснено с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., възпроизведена и по-горе в настоящите мотиви, становището на касационния състав в случая е, че както конкретно приложимите във връзка с формулирания от касатора въпрос, норми на действащия обективен правов ред, така и съдебната практика по прилагането им, не сочат на каквато и да било необходимост от осъвременяване на тълкуването на същите норми или пък от създаването на нова съдебна практика по прилагането им, за да бъде същата осъвременявана и/или пък уеднаквявана – приложимите в случая норми са ясни и безпротиворечиви, а практиката по прилагането им – актуална, и също така непротиворечива.

По делото не се установява да е налице и претендираната от касатора очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В практиката на Върховния касационен съд е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона contra legem - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора extra legem - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на обикновен прочит на мотивите и диспозитива на решението, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В конкретният процесен случай касаторът обосновава претендираната от него очевидна неправилност на въззивното решение с твърдения, формално покриващи изложената дефиниция на очевидната неправилност, но несъответни на действителното съдържание на въззивното решение и мотивите към него. Не се установява от който и да е от решаващите изводи на въззивния състав, изложени в мотивите му - както по фактите, така и по правото, а така също и от съдържанието на диспозитива му, прилагането на материален или процесуален закон по начин, противен на действителния му смисъл до степен, че това да може да се установи при обикновен прочит на решението, без нарочен анализ на приетото от съда в мотивите, и на съответствието на диспозитива на решението именно с така приетото. В случая според касационния състав не е налице и претендираната необоснованост на изводи относно правното значение на факти, в разрез с правилата на формалната логика, която необоснованост да е установима от тезите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на фактите, извън реалното им съдържание и характеристики, очертани от доказателствата по делото. Твърденията на касатора за очевидна необоснованост на крайните изводи на въззивния съд, която се извлича от конкретни текстове, намиращи се на стр. 12 и 13 от въззивното решение, също не могат да бъдат споделени, защото както се посочи, цялото обжалваното решение е от 11 страници. Изложените в обосноваване на очевидна неправилност твърдения в насока на това, че съдът е допуснал нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, чрез недопускане на СГЕ, допускане на свидетелски показания въпреки настъпила преклузия и опорочаване приложимостта на правилото на чл. 165, ал. 2 от ГПК, са относими към евентуалната неправилност на въззивното решение, но като основание за касационното му обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК и преценката им е възможна само в производство по чл. 290 от ГПК, и след евентуалното допускане на касационно обжалване на решението, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК с предмет преценка наличието или липсата на основания за допускане на такова обжалване.

При този изход на делото касаторът няма право на разноски в същото, а ответникът по касация има такова право, но не установява реално извършени разноски в производството.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 569 от 03. 09. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по в. т.д. № 2274 по описа на съда за 2020 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: