О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50120

София, 18.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 2501/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Д. Л. 2010” ООД със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от управителя Г. Д. Г., чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. Б., срещу въззивно решение № 21 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 3/2022 г. по описа на Окръжен съд Силистра. С него е потвърдено решение № 567 от 05.11.2021 г. по гр. д. № 1102/2020 г. на Районен съд-Силистра в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на Г. З. М. сумата 14 869.13 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на притежаваната от него широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № ***в м. „ П.” в землището на [населено място], общ. Д.; сумата 4 419.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Д. Л. 2010” ООД обратни искове против С. Н. А. и Т. И. Т. за осъждането им да заплатят солидарно на дружеството сумите, които то е осъдено да заплати на ищеца Г. З. М..

В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е основал решението си на несъбрани по делото доказателства - графологична експертиза, каквато не е назначавана и не е приемана по делото, както и на доказателства, които не са събрани по реда на ГПК, а в досъдебното производство. Сочи, че изводът на съда за извършени от дружеството противоправни действия е необоснован и е в противоречие с доказателствата и с материалния закон, доколкото по делото е било установено, че сечта на дървесината е извършена въз основа на позволително за сеч, издадено при спазване на предвидената в закона процедура. Сочи също, че в мотивите на въззивното решение съдът не е посочил, кои са лицата, които са си послужили с неистински пълномощни и са издали неверни скици, и дали те са служители на дружеството, поради което изводът му, че за техните действия следва да отговаря дружеството, е необоснован.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените във връзка с всяко от тези основания правни въпроси. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК-очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация и ищец по главния иск Г. З. М. изразява чрез своя пълномощник адв. А. С. становище, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, а по същество - че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно.

Отговор на касационната жалба са подали и ответниците по насрещните искове С. А. Н. и Т. И. Т., които също считат, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че в условията на евентуалност е сезиран с искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, както и с обратни искове по чл. 45 ЗЗД.

От фактическа страна е приел за установено, че с нотариален акт № *** г. ищецът Г. М. е закупил от няколко физически лица – съсобственици по наследство, недвижим имот, представляващ широколистна гора с площ 14.100 дка в м. ”П.” в землището на [населено място], общ. Д., съставляващ имот № ***по лесоустройствения план. Няколко месеца по - късно случайно разбрал, че дърветата в закупената от него гора са изсечени, и от окачената в имота обозначителна табела разбрал, дърветата са изсечени от ответното дружество „Дари лес 2010” ООД.

Не е било спорно между страните, че продавачите по договора за продажба са наследници на К. С. Д.. Един от наследниците е С. Н. А.. Въззивният съд е приел, че този наследник и съпругата му взели решение той да продаде своите идеални части от гората, като за целта се доверили на лицето В. К., когото познавали бегло, тъй като вече му били продали друг наследствен имот на С. А.. К. обещал да им съдейства и на 21.01.2015 г. С. А. упълномощил него и „Дари лес 2010” ООД с пълномощно с нотариална заверка на подписа да го представляват пред всички общински служби „Земеделие” и всички поделения на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ за изготвяне на необходимите документи, свързани със сечта и реализацията на дървесината от имот № ***, както и да го представляват при снабдяване със скици, удостоверения и други документи във връзка с имота. На следващия ден - 22.01.2015 г., било изготвено второ нотариално заверено пълномощно, с което С. А. упълномощил „Дари лес 2010” ООД със същите правомощия, както и с правото да сключва от негово име договор с лице, имащо право да упражнява лесовъдска практика. В продължение на няколко месеца А. не успявал да се свърже с К. и бил в неведения относно сделката. В тази връзка потърсил за съдействие свой приятел-св. И., който също се занимавал с брокерство, но на имоти в населени места. И. организирал среща в дома на С. А., на която присъствал и К., и по време на тази среща А. и съпругата му уведомили последния, че оттеглят пълномощното. Въпреки това изявление, К. не върнал документа, като заявил, че не го носи, но ще го върне след като му заплатят 200 лв. за направените до този момент разходи.

На 22.01.2015 г. - датата, на която С. А. упълномощил „Дари –лес 2010” ООД, дружеството като пълномощник за имот № ***, сключило договор с инж. Т. Т., притежаващ удостоверение за лесовъдна практика, за извършване на необходимите действия и издаване на позволително за сеч в имота. Въззивният съд е приел, че неясно от кого и по какъв начин на Т. били предоставени нотариално заверено съгласие за сечта и от други съсобственици, притежаващи идеални части от имота, формиращи квота, надхвърляща половината от правото на собственост, както и скица на имота, презаверена на 25.08.2015 г., в която не била отразена промяната в собствеността след извършената на 08.05.2015 г. продажба. Двата документа – пълномощно рег. № 16135 от 21.01.2015 г. с нотариална заверка на подписите на И. Н. Н., З. П. Т. и С. И. К., не са представени по делото, но са били приложени към приобщената към делото преписка от воденото досъдебно производство № 2593М-35/2017 г. по описа на РУ-Дулово, поради което съдът е приел, че няма пречка да се ползват като доказателства и по настоящото дело. Въз основа на служебна бележка, издадена от нотариус Ю. Д., с която удостоверява, че след направена справка в регистъра за извършените нотариални удостоверявания не е открито нотариално производство по удостоверяване на подписи под рег. № 16135 от 21.01.2015 г., нито на подписи на лицата, посочени в него, под който и да било номер за деня, както и че подписът за нотариус не е положен от него или от други лица в нотариалната кантора, имащи право да удостоверяват подписи, въззивният съд е приел, че това пълномощно представлява неистински документ. В мотивите си е посочил, че и назначената пред районния съд графологическа експертиза също установявала, че подписите не са на лицата, сочени като упълномощители.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че изсичането на гората от лица, ангажирани с дейността на дружеството, без съгласието на ищеца като собственик, представлява противоправно действие, за което дружеството отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД. Дори ако дружеството не е било наясно, че собственикът на гората се е променил, поради безвиновния характер на отговорността по чл. 49 ЗЗД, то дължи обезщетение за вредите от виновните действия на лицата, на които е възложило работата.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси, за които поддържа да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Допустимо ли е доказателства, събрани в хода на наказателното производство срещу едно лице, да бъдат използвани като доказателство в производството по гражданско дело срещу друго лице. 2. Каква е доказателствената сила в гражданския процес на експертизите, назначени в досъдебното производство. 3. Противоречи ли съдебният акт на ППВС № 7/58 г. и по конкретно, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди, но виновни действия.

Първите два въпроса не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. По първия въпрос въззивният съд е приел, че принципът на непосредственост, установен в чл. 11 ГПК, не допуска свидетелски показания и заключения на експертизи, събрани в наказателното производство, да се ползват като доказателствено средство в гражданския процес, но това не се отнася до писмените доказателства, които се намират в приложеното наказателно дело. Приел е също, че изявленията на страна по делото, дадени в наказателното производство, не представляват свидетелски показания, а имат значение на извънсъдебно признание, което следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото. Това становище на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС - посочените от жалбоподателя решение № 309/13 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на ІV г. о. и решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ г. о., и служебно известните на настоящия състав решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на І. г. о., решение № 28 от 28.02.1999 г. по гр. д. № 3114/1997 г. на ІV г. о. и др. Доколкото изводът на въззивния съд, че пълномощно рег. № 16135 от 21.01.2015 г. с нотариална заверка на подписите на И. Н. Н., З. П. Т. и С. И. К. е неистински документ, е основан на удостоверението, издадено от нотариус Ю. Д., според което в регистъра за извършените нотариални удостоверявания не е открито нотариално производство по удостоверяване на подписи под рег. № 16135 от 21.01.2015 г., нито на подписи на лицата, посочени в него, под който и да било номер за деня, както и че подписът за нотариус не е положен от него или от други лица в нотариалната кантора, само формалното позоваване на въззивния съд и на графологична експертиза, изготвена в досъдебното производство, не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по третия въпрос за да се провери съответствието на постановеното решение с разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г. В него е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, както и че лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност в няколко хипотези: ако този, на когото е възложена работата, не е причинил вреди; ако неговите действия не са виновни и противоправни; или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Срещу предявения иск по чл. 49 ЗЗД дружеството - жалбоподател в настоящото производство, се е бранило с възражение, че изсичането на дърветата е въз основа на издадено позволително за сеч при спазване на изискванията на Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което действията на неговите служители не са виновни и противоправни. Това възражение изобщо не е обсъждано от въззивния съд.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси: 1. При преценка дали е налице противоправност на действията в хипотезата на чл. 49 ЗЗД длъжен ли е въвзивният съд да се съобрази със специфичната процедура за извършване на сеч, която е регламентирана в разпоредбите на чл. 52-54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и да се произнесе дали е била спазена цялата процедура. Ако е било издадено позволително за сеч, което не е било обезсилено и всички изисквания за извършване на сечта, предвидени в закона и в подзаконовите нормативни актове, са били спазени, включително поставяне на обозначителна табела, тези действия противоправни ли са. 2. В случай, че има издадено разрешенително за сеч от РУГ разполага ли ответник по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД с регресен иск спрямо предишния собственик на имота, който е издал пълномощното за извършване на сечта, без да е оттеглил пълномощията си по надлежния ред и без да е уведомил упълномощения и купувача за извършената впоследствие продажба. Така формулирани, въпросите нямат характер на правни, а касаят правилността на въззивното решение по основния иск и регресните искове, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По тях, при необходимост, настоящият състав ще вземе становище с решението по същество на делото.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 3/2022 г. по описа на Окръжен съд Силистра.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 386 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.

След изпълнение на тези указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: