О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50205
гр. София, 25.04.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 921 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [община], [населено място], приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт Г. С. срещу решение № 762 от 09.12.2021г. по т. дело № 942/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което след отмяна на решение № 260022 от 18.02.2021г. и определение № 260234 от 26.04.2021г. по т. дело № 159/2019г. на Окръжен съд Враца, ГО е отхвърлен предявеният от [община] против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за заплащане на сума в размер 205 610,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции“ - полица № BG 0501 19[ЕИК], удължена c полица № BG 0501 19[ЕИК], дължимо поради настъпване на застрахователно събитие - задължение за възстановяване на авансово плащане по Договор № С - 127/17.05.2018г. с предмет: „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции“, във връзка с реализацията на проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020г. по обособени позиции за обособена позиция № 2 - „Изграждане на спортна зала в СУ „Х. Б.“, [населено място]“, възникнало поради виновно неизпълнение и едностранно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.10.2019г., до окончателното изплащане на главницата. С въззивното решение [община] е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД суми в размер 3 150 лв. и 4 577,22 лв., представляващи разноски съответно за първоинстанционното и въззивното производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че релевантни за спора относно прекратяването на договора, сключен между [община] и „Каримпекс - 1“ ЕООД са диспозитивните норми на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, а не изрично уговорените от страните хипотези на прекратяване в чл. 23 от същия, както и че [община] е неизправна страна по договора, което изключва възможността за упражняване на потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за едностранно му прекратяване.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Каква следва да бъде страната, която разваля облигационно правоотношение в хипотезата на чл. 87 ЗЗД - изправна, кредитор или изправен кредитор? По този въпрос касаторът поддържа основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на еднозначно и непротиворечиво тълкуване на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. В решение № 383/29.01.2016г. по гр. д. № 2225/2015г. на ВКС, ГК, IV гр. о. е прието, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД не поставя изрично условие страната, която разваля договора, да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в облигационната връзка, както и че ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали едностранно договора. В решение № 251/07.01.2013г. по т. д. № 1002/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 4/23.06.2017г. по т. д. № 50183/2016г. на ВКС, ГК, IV гр. о. е застъпената тезата, че само изправна страна по договор може едностранно да прекрати облигационната връзка с неизправната страна.
2. Необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора, независимо от отсъствието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, както и за характера на нормите на 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - императивни или диспозитивни? Касаторът поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 153/28.12.2012г. по т. д. № 1022/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 251/07.01.2013г. по т. д. № 1002/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 86/10.05.2016г. по т. д. № 595/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 175/31.01.2019г. по гр. д. № 3115/2017г. на ВКС, ГК, IV гр. о.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат К. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при спазване на закона и в смисъла и насоката на цитираните решения на ВКС. Ответникът излага евентуални съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач „Каримпекс – 1“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. З. А. оспорва касационната жалба и релевира доводи, че поставените материалноправни въпроси са разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС. Поддържа също, че решението е законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че между [община] в качеството й възложител и „Каримпекс - 1“ ЕООД в качеството на изпълнител на 17.05.2018г. след проведена процедура по реда на ЗОП е сключен Договор № С-127/17.05.2018г. с предмет: „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции, във връзка с реализацията на проект по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020г. по обособени позиции, за Обособена позиция № 2 - „Изграждане на спортна зала в СУ „Х. Б.”, [населено място]”. В договора са уговорени: срок за изпълнение на дейностите - 118 календарни дни, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа /акт обр. 2 по Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/; спиране на срока да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /акт образец № 10 по Наредбата/ и продължаване на срока след съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството /акт обр. 11/; обвързване на срока за изпълнение със срока за изпълнение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-02-37-136/04.10.2017г. на МРРБ; обща цена за изпълнение в размер 1 512 649,67 лв. без включен ДДС или 1 815 179,60 лв. с включен ДДС, дължима до размера на реално извършените от изпълнителя и безусловно приети от възложителя работи; начина на плащане /1. авансово плащане в размер 30% от стойността на договора, дължимо в срок до 30 календарни дни след трансфера на авансовото плащане по ДБФП, след предоставяне на фактура в оригинал и представяне на гаранция под една от формите по чл. 11, ал. 5 и ал. 6 ЗОП, която обезпечава авансово предоставените средства в пълен размер и се освобождава до 3 дни след връщане или усвояване на аванса; 2. междинни плащания, които се извършват след подписване и представяне на протокол обр. 19 за действително извършени и подлежащи на разплащане СМР; 3. окончателно плащане за действително изпълнените строителни дейности, след приспадане на авансовото и междинните плащания, в срок до 30 дни, считано от датата на подписване без забележки на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/; представяне от изпълнителя на гаранция в размер 5% от стойността на договора без включен ДДС под формата на застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Съдебният състав е анализирал клаузите на чл. 9, чл. 22 и чл. 23 от договора и е установил предпоставките за усвояване изцяло или частично на гаранцията за изпълнение в случай на неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, възможността за изменение на договора съгласно условията на ЗОП в изчерпателно посочени случаи, хипотезите, при които договорът може да бъде прекратен.
В решението е прието, че изпълнителят „Каримпекс-1“ ЕООД е сключил с ответника „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД договор за застраховка „Гаранции“ - полица № BG 0501 19[ЕИК], с период на валидност от 00:00 ч. на 06.02.2019г. до 24:00 ч. на 05.05.2019г., удължена с полица № BG 0501 19[ЕИК] до 05.08.2019г. по Клауза 02 от ОУ - Гаранция за възстановяване на авансово плащане, със застрахователна сума в размер 205 610,96 лв. и трето ползващо се лице /бенефициер/ - [община]. Установено е, че с писмо изх. № 2600-2385(2)/22.07.2019г., получено от ответника на 24.07.2019г., [община] е предявила пред застрахователното дружество искане за плащане на сума в размер на 205 610,96 лв. поради настъпване на застрахователно събитие - виновно неизпълнение на задълженията на „Каримпекс - 1“ ЕООД, [населено място] по договор № С-127/17.05.2018г. във времево и в качествено отношение. След обсъждане на разменената между ищеца и ответника кореспонденция въззивният съд е констатирал, че застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция, предвид възникналите между страните по договора неразбирателства и разногласия и образуваното пред Aдминистративен съд Враца производство по жалба срещу Заповед № 1267/31.07.2019г., като е заявил, че следва да се произнесе след приключване на съдебната процедура.
По отношение на изпълнение на задълженията на [община] по чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора въззивната инстанция е установила, че общината е извършила следните плащания: 1/ авансово плащане в полза на „Каримпекс-1“ ЕООД на сума в размер 544 553,88 лв., равняваща се на 30% от стойността на договора по чл. 3, ал. 1 с включен ДДС, по фактура № 338/17.05.2018г. с платежно нареждане № [ЕГН]/28.05.2018г.; 2/ междинно плащане на сума в размер 191 487,61 лв. с включен ДДС, представляваща стойността на извършени строителни дейности и вложени материали съгласно протокол за приемане на извършени СМР № 1 /обр. 19/ от 06.02.2019г. и фактура № 355/06.02.2019г., с платежно нареждане № [ЕГН]/11.02.2019г.; 3/ междинно плащане на сума в размер 72 322,06 лв. с включен ДДС, представляваща стойността на извършени строителни дейности и вложени материали съгласно протокол за приемане на извършени СМР № 1 /обр. 19/ от 25.04.2019г. и фактура № 368/02.05.2019г., с платежно нареждане № [ЕГН]/10.05.2019г.
Съдебният състав е констатирал следните спирания на строителството: 1/ на 17.09.2018г. строителството е спряно във връзка с изместване на площадков водопровод, съставен е акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството - приложение № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредбата /обр. 10/, и е възобновено със съставения на 06.02.2019г. акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството - приложение № 11; 2/ на 10.02.2019г. строителството е спряно поради лоши метеорологични условия като е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството - приложение № 10; след настъпване на подходящи метеорологични условия строителството е възобновено, като на 21.03.2019г. е съставен съответния акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството - приложение № 11. Във връзка с оспорването на истинността на акт обр. 11 от 21.03.2019г. от изпълнителя въззивната инстанция е приела, че истинността на този документ не е оборена, като е кредитирала заключението на съдебно-почерковата експертиза, установяващо, че втората страница на акт – приложение № 11 от 21.03.2019г. не е напълно идентична с втората страница на акт - приложение № 11 от 06.02.2019г. поради факта, че положените подписи от името на посочените лица в двата документа не съвпадат напълно по начин на разположение и изпълнение.
За установяване на качеството на строежа, съответствието му с одобрените инвестиционни проекти и технологични изисквания и извършване на непредвидени в сключения между ищеца и третото лице помагач договор въззивният съд е обсъдил събраните доказателства /заповед от инж. К. П. - управител на „М. И. ЕООД, упражняващо строителен надзор на обекта, от 19.06.2019г., констативен протокол № СН - Вр-155 от извършена проверка на 19.06.2019г. от РДНСК, констативен акт № 15 от 09.07.2019г., заповед № 1267/31.07.2019г. на кмета на [община]/, заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че според вещо лице М. П. И. строителството не отговаря на одобрените инвестиционни проекти - налице е разлика между извършените СМР и одобрените проекти, изразяваща се в напречното сечение на трибуните, които е следвало да бъдат изпълнени стъпаловидно, а са изпълнени като пързалка, върху която са излети стъпала за седалки, като отклоненията при изпълнение на СМР са съществени и са в обхвата на чл. 154 ЗУТ. Съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза и на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза са налице непредвидени СМР, които не са били включени в договора, но са били неотложно необходими за изграждането на обекта, извършени са от строителя /третото лице - помагач/ и са свързани с преместването на наличен в строителната площадка стар водопровод и с удълбочаване на основите поради компрометирана плътност на земната основа поради нерегламентиран насип. Съдебният състав е изложил, че с решение № 9873/20.07.2020г. по адм. дело № 1574/2020г. на ВАС заповед № 1267/31.07.2019г. на кмета на [община], с която на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж „Спортна зала на СОУ „Х. Б.“, [населено място] и на основание чл. 277, ал. 1 АПК строителят „Каримпекс - 1“ ЕООД е поканен да изпълни доброволно разпореждането, като освободи строежа и площадката, е отменена поради липса на мотиви относно необходимостта от спиране на целия строеж.
Въззивната инстанция е констатирала, че с писмо изх. № 2600-2385/17.07.2019г. [община] е уведомила „Каримпекс - 1“ ЕООД, че поради виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от сключения помежду им договор във времево и качествено отношение, същият следва да се счита прекратен на основание чл. 23, т. 6 от договора.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд се е аргументирал с липсата на главно и пълно доказване на твърдението на ищеца за разваляне на процесния договор. Посочил е, че потестативното право за едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника по причина, за която последният отговаря, принадлежи на изправния кредитор. Съдебният състав е приел, че възложителят [община] не е изправен кредитор, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 2 от договор № С-127 от 17.05.2018г. да оказва съдействие на изпълнителя при изпълнение на задачите, като е изложил следните съображения: 1/ при започване на строителните работи изпълнителят се е натъкнал на непредвидени обстоятелства, налагащи извършването на допълнителни работи - изместване на площадков водопровод и фондиране на сградата, и независимо от спиране на строителството на 17.09.2018г. за времето на извършване на тези СМР и изпълнението им от „Каримпекс - 1“ ЕООД, работата не е възложена на това дружество по законовоустановения ред; 2/ въпреки изпратеното от изпълнителя и получено от възложителя писмо с изх. № 18027/07.09.2018г., с което изпълнителят го уведомява за липса на писмено потвърждение за изпълнение на стаманобетонна плоча на кота -0.05 - дали ще се изпълнява по архитектурен или по конструктивен план поради разминаване между двата, промяна във височината на стената ос 6 и ос 1 поради разлика между архитектурна и конструктивна част, липса на чертеж и количества за преградна стена на стълбищна клетка на кота + 0,90 между колони К52-К53 и К32-К52 поради разминаване на коти и др., няма данни възложителят да е дал указания на изпълнителя как да продължи последващите работи; 3/ отказът от страна на училището да осигури достъп до електропреносната мрежа налага монтажът на ново електрическо табло на границата на имота, което предполага и нов договор за присъединяване към електрическата мрежа /установено от становището на Агенцията по обществени поръчки с изх. № К-6/21.05.2019г./; 4/ в решението е прието също, че за неизправност на възложителя свидетелства и фактът на обявяване на нова обществена поръчка на 29.01.2020г. за възлагане довършване на процесния имот, като в количествено-стойностната сметка са включени вече изпълнените от „Каримпекс-1“ ЕООД СМР, в т. ч. и преместване на процесния водопровод.
Въззивният съд е приел за неоснователни и твърденията на ищеца относно лошо изпълнение на възложените СМР и по-точно изпълнението на трибуните като пързалка, а не стъпаловидно, съставляващо разлика между извършените СМР и одобрените проекти. За да направи този извод, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че новият изпълнител е продължил СМР без отстраняване на извършените в нарушение на одобрените проекти работи от „Каримпекс - 1“ ЕООД, и с отмяната на заповедта на кмета на [община] за спиране на строителството от административния съд, чието решение е потвърдено от ВАС, поради липса на дадени указания по смисъла на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че не е възникнало застрахователно събитие, обуславящо отговорността на застрахования изпълнител и респективно на застрахователя.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 - 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената правна норма. В множество съдебни актове на ВКС /напр. решение № 178/12.11.2010г. по т. д. № 60/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 231/25.03.2010г. по т. д. № 226/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 257/24.03.2010г. по гр. д. № 508/2009г. на ВКС, ГК, I гр. о., решение № 63/21.06.2013г. по т. д. № 1133/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 35/06.03.2013г. по т. д. № 74/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 75/01.07.2014г. по т. д. № 3723/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235/13.01.2016г. по гр. д. № 490/2015г. на ВКС, ГК, III гр. о. и др./ е прието, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. В цитираните от касатора решение № 251/07.01.2013г. по т. д. № 1002/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 4/23.06.2017г. по гр. д. № 50183/2016г. на ВКС, ГК, IV гр. о. съдебните състави на ВКС са разгледали хипотезата на разваляне на договора при неизпълнение и от двете страни по договора на поети от тях задължения и са направили извод, че при неизправност на двете страни, при настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията им в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно. Следователно при наличие на взаимна обусловеност на насрещните задължения, респективно установяване на забава на кредитора може да се приеме, че за да упражни правото на разваляне на договора страната следва да бъде изправна. Различният изход на горепосочените дела се дължи на различни доказателства, договори и различни задължения на страните.
В конкретния случай въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е изложил съображения кои задължения по чл. 6, ал. 2 от сключения между ищеца /възложител/ и третото лице – помагач /изпълнител/ договор № С-127 от 17.05.2018г. за оказване на съдействие на изпълнителя при изпълнение на възложената работа не са изпълнени от възложителя. Даването на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, е предвидено, както в договора, така и в разпоредбите на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, по приложението на които е формирана константна практика на ВКС, която не е нарушена. Възникналите непредвидени обстоятелства, налагащи извършването на допълнителни работи - изместване на площадков водопровод и фондиране на сградата, необходимостта от даване на указания за последващите работи след уведомяване от изпълнителя на възложителя с писмо изх. № 18027/07.09.2018г. за разминаването между архитектурния и конструктивния план относно стоманобетонна плоча на кота -0.05, промяната във височината на стената ос 6 и ос 1 поради разлика между архитектурна и конструктивна част, липсата на чертеж и количества за преградна стена на стълбищна клетка на кота + 0,90 между колони К52-К53 и К32-К52 поради разминаване на коти и др., както и възникналата необходимост след започване на строежа за осигуряване на временно електрозахранване за нуждите на строителството на обекта, предполагат съдействие от кредитора /възложителя/ - извършване от него на действия, без които изпълнителят не може да изпълни част от възложената му работа, и следва да бъдат съобразени при изчисляване крайния срок на договора и преценката на забавата на длъжника. Като е приел, че възложителят не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя за изпълнение на възложената му работа, независимо от спиране и впоследствие на възобновяване на строежа след изпълнение от третото лице – помагач на непредвидените допълните работи /изместване на площадков водопровод и фондиране на сградата/ и в този смисъл е неизправна страна, поради което за него не е възникнало потестативното право на разваляне на договора, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Касае се до забава на кредитора, която практически е съобразена от въззивната инстанция.
Вторият материалноправен въпрос не отговаря на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдебният състав не е отхвърлил иска поради недаване от страна на възложителя /ищеца/ на подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя /третото лице – помагач/. Изводът за неправомерно препятстване на изпълнителя да осъществи поетите с договора задължения действително е обоснован с отменената от административния съд заповед на кмета на [община] за спиране на строителството № 01267/31.07.2019г., но основният мотив за отхвърляне на иска поради ненастъпило застрахователно събитие е приетото от съда обстоятелство, че договорът между [община] и „Каримпекс – 1“ ЕООД не е развален, предвид неоказване на необходимото съдействие от страна на възложителя /ищеца/ за изпълнение на възложените задачи на изпълнителя /третото лице – помагач/ и липсата на лошо изпълнение на възложените СМР. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка със задълженията на страните по процесния договор, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Дали установените факти съответстват на събраните доказателства и при достигане до фактическите и правни изводи въззивната инстанция е приложила правилата на формалната логика е въпрос, относим към правилността на решението, и преценката за обосноваността на съдебния акт не може да бъде извършена в производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ сума в размер 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Разноски на третото лице – помагач не се присъждат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 09.12.2021г. по т. дело № 942/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА [община], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ж. к. Дианабад, [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Каримпекс – 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ж. к. Гео М., [улица], вх. А, ет. 2, ап. 8.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.