О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50187София, 18.04.2023 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 733/2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] срещу решение № 35 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 915/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 261484 от 01.12.2020 г. по гр. д. № 10219/2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав, с което предявеният от Г. К. Ш. от [населено място] срещу сдружението-касатор иск с правно основание чл. 515, ал. 1 във връзка с чл. 511 и чл. 513 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 12.01.2018 г. е уважен за сумата 15 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода за доказаност на механизма на процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият противоречи на събраните по делото доказателства и е формиран въз основа на противоречиви експертни заключения, изготвени преди да са събрани всички относими към механизма на ПТП доказателства. Касаторът счита, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да назначи експертиза, която да съобрази представената едва в последното заседание схема на произшествието, както и че неоснователно е отказал да уважи направеното от него изрично искане за допускането на такава експертиза. Като неправилно преценява и становището на решаващия състав, че представените по делото опис на щети и снимков материал за л. а. „Мерцедес“ и л. а. „БМВ“ не са взети предвид от вещите лица по причина, че са изготвени по заведени извънсъдебни претенции и като такива съставляват частни документи без обвързваща съда доказателствена сила.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по ч. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „1. Схемата на пътно-транспортно произшествие, изготвена от длъжностно лице в кръга на неговата служба и функции, като неразделна част от констативния протокол за ПТП, съставлява ли официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила относно съдържащата се в нея графична информация за разположението на МПС-та, установени след ПТП спрямо елементите на пътното платно и едно спрямо друго; 2. Следва ли въззивният съд, като контролна инстанция по съществото на спора, когато установи, че експертните заключения по делото са изготвени и приети преди събирането на всички допустими, относими и необходими за решаване на спора доказателства, служебно да назначи следващата експертиза, която да ги съобрази; 3. Допустимо ли е съдът при необходимост от ползването на специални познания, касаещи спорно обстоятелство, без експертно становище, да изведе сам извод за значимостта и относимостта на информацията за механизма на ПТП, съдържаща се в официален документ, изготвен във връзка с ПТП; 4. Когато в официален документ с обвързваща съда доказателствена сила неизчерпателно са посочени фактически констатации, необходими за установяване на спорно по делото обстоятелство, които фактически констатации се съдържат детайлно и изчерпателно в представен по делото частен документ, срещу който не е проведено надлежно оспорване в процеса, следва ли съдът да кредитира този частен документ при формиране на крайния си извод“.
В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени съответно: решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60136 от 24.11.2021 г. по т. д. № 1897/2020 г. на II т. о. (за първия въпрос); решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 181 от 20.01.2014 г. по т. д. № 335/2012 г. на II т. о. и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на I т. о. (за втория въпрос); т.2 от ТР от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 228 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. и решение по т. д. № 2993/2019 г. на II т. о. (за третия въпрос); решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 60136 от 24.11.2021 г. по т. д. № 1897/2020г. на II т. о., решение № 85 от 27.10.2020 г. по т. д. № 1376/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на IV г. о. (за четвъртия въпрос).
Ответницата по касация – Г. К. Ш. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила по съображения в писмен отговор от 29.03.2022 г. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 и чл. 287 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Г. К. Ш. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат от пътно-транспортно произшествие от 12.01.2018 г. е уважен за сумата 15 000 лв., въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното сдружение. По основния спорен по делото въпрос за това – дали е настъпило твърдяното от ищцата произшествие, решаващият състав е споделил изцяло извода на първостепенния съд, че същото е безспорно установено от събраните по делото доказателства и че не се касае за застрахователна измама. Конкретният механизъм на ПТП е счетен за доказан от заключенията на автотехническите експертизи – основно и повторно, чийто изводи са съдържателно идентични, изготвени на база данните за механизма на ПТП, съдържащи се в констативния протокол за ПТП. Съдът е посочил, че протоколът за ПТП не е пряко доказателствено средство за установяването му, но същият се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно удостоверените възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като: участници в ПТП, характер и вид на нанесените видими материални вреди, пострадалите от ПТП, мястото на произшествието. По отношение на изготвените от ответника или по негово възлагане документи за ПТП е приел, че не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което несъобразяването им от вещите лица не е основание да не бъдат възприети заключенията им. Като неоснователен решаващият състав е счел довода на ответника, че следва да е известна степента на уврежданията по участвалите в произшествието автомобили, мотивирайки се с приетото от експертите, че от зоните на деформации на автомобилите, отразени в констативния протокол, може да се извлекат относими за механизма на ПТП данни, както и с това, че доколкото в настоящото производство не се разглеждат имуществени претенции, детайлният опис на щетите по автомобилите е ирелевантен за спора. Не е споделил и становището на ответното сдружение, че заключенията на експертизите не следва да се кредитират, тъй като в тях не е съобразена скицата на произшествието. Приел е, че в скицата също не е отразена степента на деформации на автомобилите, а освен това ответникът не сочи кое от графично отразеното в нея би могло да доведе до различни изводи за механизма на ПТП.
Въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и на всички заявени от страните доводи и възражения, въззивният съд е стигнал до извода, че твърдяното от ищцата пътно-транспортно произшествие с участие на водач, застрахован при чуждестранния застраховател, действително е настъпило и че в резултат на него същата е получила травматични увреждания, които подлежат на обезщетяване в приетия от първата инстанция размер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в задължителната съдебна практика (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.
В случая това изискване не е изпълнено. Първият въпрос няма характер на обуславящ за изхода на спора, тъй като изобщо не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е преценявал дали схемата на пътно-транспортното произшествие „съставлява официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила относно съдържащата се в нея графична информация за разположението на МПС-та, установени след ПТП спрямо елементите на пътното платно и едно спрямо друго“. Изразил е единствено становище, че несъобразяването на скицата за ПТП от вещите лица не е основание за невъзприемане на заключенията им, тъй като в нея, както и в самия протокол за ПТП, не е посочена степента на деформации на участвалите в произшествието автомобили, а освен това ответникът не е уточнил кое от графично отразеното в скицата би обосновало различни изводи за механизма на ПТП. Освен, че е ирелевантен, за така поставения въпрос не е доказано и твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС, доколкото решенията, на които същият се позовава, са неотносими към въпроса – те касаят доказателствената сила на констативния протокол за ПТП, а не скицата на произшествието.
Ирелевантността на втория въпрос произтича от несъответствието му с приетото от съда. Въпросът е основан на становището на самата страна, че доказателството, което не е съобразено в експертните заключения (макар във въпроса да не е изрично посочено, очевидно се касае за скицата на ПТП), е „необходимо за решаването на спора“. Видно от мотивите на акта обаче, решаващият състав е приел точно обратното – че това доказателство не съдържа информация относно факти, значими за определяне механизма на ПТП, поради което несъобразяването му в заключенията не се отразява на тяхната доказателствена стойност.
Що се отнася до останалите два въпроса, същите са пряко свързани с обсъждането на конкретно доказателство и преценката за относимостта и значението му за спора, правилността на която е предмет на проверка при вече допуснат касационен контрол, но не и основание за допускането му.
С оглед констатацията за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъдат обсъждани заявените от касатора конкретни основания за допускане на касационното обжалване. Отделно от това, същите са и недоказани, доколкото посочените съдебни решения касаят различни хипотези и поради това не установяват твърдяното противоречие с практиката на ВКС, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – с посочване на законовия текст, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 176 лв. – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС), чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено от представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие от 27.03.2022 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 35 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 915/2021 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], [улица] да заплати на Г. К. Ш. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 176 (хиляда сто седемдесет и шест) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: