О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50074

[населено място], 24.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1678 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат П. К., пълномощник на касационния жалбоподател Е. П. Н., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съобразно изхода на спора и размера на уважената част от исковете. Счита, че следва да й се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 38 от ЗАДв. съразмерно на уважената част от иска от касационната инстанция. Сочи, че пред ВКС е бил налице обжалваем интерес от 50 000 лв. Съдът бил уважил касационната жалба за сумата от 20 000 лв., поради което дължимият на основание чл. 38 от Задв. а. хонорар е 2 344,05 лв.

ЗД „Евро инс“ АД редовно уведомен не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С първоинстанционното решение на Окръжен съд – Търговище, е уважен предявеният от Е. Н. срещу ЗД „Евро инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лв, като е отхвърлен за разликата до напълно предявения размер от 150 000 лв. Уважен е и искът за имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 21 374,64 лв. Решението е обжалвано от ищцата в частта, с която не е уважен искът й за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв до 150 000 лв пред въззивния съд. С насрещна въззивна жалба застрахователят е обжалвал решението в частта за имуществените вреди.

С решение № 50 145 от 02.02.2023 г. по настоящето дело ВКС се е произнесъл по касационната жалба на Е. Н. срещу решението на въззивния съд за разликата над уважения размер от въззивния съд от допълнително присъдени 40 000 лв до напълно предявения размер от 150 000 лв, т. е. над 100 000 лв до 150 000 лв. С решението по настоящето дело са присъдени допълнително 20 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди. С решението си въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв в размер на 647,84 лв по оказаната правна помощ при разглеждане на иска за имуществени вреди и 2 484,75 лв, за оказване на правна помощ по иска за неимуществени вреди, съразмерно на уважената част от исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В случая с решението си настоящият съдебен състав е присъдил адвокатско възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция представителство, като са присъдени направените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС, следователно решението подлежи на допълване на основание чл. 248 от ГПК, само в частта относно дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат К., за оказана от нея правна помощ на въззивния жалбоподател пред въззивния съд. Въззивният съд е признал правото на адв. К. да получи възнаграждение за оказаната безплатна помощ пред въззивния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Следователно и на посоченото основание, чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, след допълнително присъденото обезщетение от настоящия съдебен състав. При определяне дължимото адвокатско възнаграждение се взема предвид обжалвания интерес от въззивния жалбоподател Е. Н. и за разликата над присъдените от първата инстанция 60 000 лв до напълно предявения размер от 150 000 лв. Пред въззивния съд е била депозирана и насрещна въззивна жалба от застрахователя, но само относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. В този смисъл, като се вземе предвид обжалвания интерес и частичната отмяна на въззивното съдебно решение и присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв., както и като се отчете вече присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ от въззивния съд, по иска за неимуществени вреди от 2 484,75 лв, следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. К. разноски от още 99,25 лв. По реда на чл. 248 от ГПК, решението на ВКС, в частта, за разноските следва да бъде изменено, като се присъдят допълнително 99,25 лв.

Следва да се отбележи, че пред ВКС са присъдени поисканите разноски за от жалбоподателката разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1040 лв. Следователно на основание чл. 38 от ЗАдв на адв. К. не се дължат разноски за производството пред ВКС, тъй като представителството не е осъществено безвъзмездно.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 50 145 от 02.02.2023 г. по т. д. 1678 /21 г. в частта за разноските като ДОПЪЛВА същото като

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. К., адвокатско възнаграждение в размер на допълнително 99,25 лв. за осъществено представителство пред въззивния съд на Е. П. Н..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: