№ 50247

[населено място], 10.04.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1075 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „ КТБ“АД / н. / против решение № 13/10.01.2022г. по т. д.№ 1024/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2388/15.12.2017 г. по т. д.№ 1452/2017г. на Софийски градски съд, в частта му за оставяне без разглеждане предявеният като евентуален от касатора против „Т. Р. П. 2 „ ЕАД / н. / иск , с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ КТБ“АД /н./ извършеното от ответника прихващане с изявление вх.№ 8698/11.09.2014 г. по регистъра на банката, с активно вземане от 16 258 640 лева, придобито с договор за цесия, сключен от ответника с „Б.Т.К.“ ЕАД , като вместо това така предявеният иск е отхвърлен . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид съобразяване от съда на материалноправната норма на чл. 59 ал. 5 ЗБН, в редакцията й обн. с ДВ бр. 59 / 21.07.2006 г., действала към момента на изявлението за прихващане, вместо с редакцията на нормата след изменението й, обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г. . Оспорва и решаващият извод на съда, че в редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН преди изменението от 2014 г., приложима към спора , понятието „ длъжник „ следва да се тълкува като банката в несъстоятелност - т. е. субекта „ длъжник „, уредбата на чиято несъстоятелност се регулира със ЗБН. Според касатора, приложима е редакцията на нормата, съгласно изменението й, обн.ДВ бр.98/28.11.2014 г. , като действаща към момента, към който се е породило преобразуващото право на кредиторите на несъстоятелността – за предявяване на иск по чл. 59 ал. 5 ЗБН – с откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД - 22.04.2015 г.. В подкрепа на тезата си излага обстойни съображения, вкл. поддържайки, че предвид законодателно определената легитимация на лицата, с право да предявят иска / синдика, Фонда за гарантиране на влоговете, всеки кредитор на несъстоятелността / , която изключва възможността за това за периода преди откриване на производството по несъстоятелност, то разпоредбата на чл. 59 ал. 5 ЗБН не е материалноправна, а процесуалноправна, макар паралелно касаторът да признава, че същата урежда едно потестативно право. В евентуалност поддържа довода, че под „длъжник„ , в редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, приета за приложима от съда, не следва да се разбира длъжника в несъстоятелност / банката /, като съобразим автор на материалноправните изявления за прихващане, а длъжниците на банката. Оспорва правилността на съобразената от въззивния съд аналогия с разпоредбата на чл. 645 ал. 4 ТЗ, позовавайки се на характеристиката на ЗБН като специален спрямо ТЗ досежно уредбата на несъстоятелността на търговец. Касаторът предлага собственото тълкуване на чл. 59 ал. 5 ЗБН, досежно употребеното в нормата понятие „ длъжник „ и изрично възразява срещу правилността на вече формираната от ВКС съдебна практика по този въпрос. Основно се позовава на чл. 79 ал. 3 б.“в“ от ЗБН, съгласно който : „ Описът трябва да съдържа : в/ за вземанията – основание, размер към датата на извършване на описа, описание на привилегиите и обезпеченията на вземането, наложени запори или учредени залози върху вземането, данни за длъжника по вземането и други характеризиращи данни относно вземането“, доколкото разпоредбата недвусмислено използвала понятието „длъжник„ за субект имащ задължение към банката в несъстоятелност. Формално се твърди и необоснованост на въззивния акт, като постановен в противоречие с правилата на формалната логика и научните правила, в аспект на извършеното от съда тълкуване на чл. 59 ал. 5 ЗБН.

Ответната страна – „ Т. Р. П. 2„ ЕАД / н./ - оспорва касационната жалба, споделяйки правилността на решаващите изводи на въззивния съд.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

За да отхвърли иска по чл. 59 ал. 5 ЗБН въззивният съд е приел, че меродавна, с оглед уреденото в разпоредбата потестативно право, предпоставящо материалноправния й характер, е редакцията й към момента на реализиране на хипотезиса й – извършване на материалноправното изявление за прихващане, т. е. редакцията й преди измененията обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г.. Съобразил е, че междувременно приетият пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН обн. ДВ бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ бр.33 от 2019г. в сила от 19.04.2019 г., е обявен за противоконституционен, с решение № 8/27.05.2021г. по к. д.№ 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. Коментирал е правните последици от обявената противоконституционност, съгласно решение № 3/ 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд и зачитайки задължителните му постановки е счел, че пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да намери приложение за уредбата на настоящия спор. Съгласно приложимата редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН - преди изменението й, обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г . – като се позовава на аналогия с чл.645 ал.4 от ТЗ , въззивният съд приема, че нормата санкционира единствено прихващания инициирани от банката – длъжника в несъстоятелност, не и от кредитор на несъстоятелността, какъвто е настоящия случай.

В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ Какъв е характера на нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН - материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица ? и 2 / Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник„ , използвано в чл. 59 ал. 5 ЗБН, в редакцията му преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645 ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия ? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон ? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбите на чл. 46 ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване ? Всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК , поради липса на задължителна съдебна практика даваща отговор на същите.

Всеки от въпросите отразява аргументите на касатора по прилагането на чл. 59 ал. 5 ЗБН – по отношение на искови производства, при които визираното в хипотезиса на нормата изявление за прихващане е извършено преди изменението й с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. / обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. / и по тълкуването на нормата , в редакцията й преди това изменение, досежно вложения от законодателя смисъл в понятието „ длъжник „.

Конкретизирани по този начин въпросите удовлетворяват общия, но не и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

Отговор на същите е даден във вече формираната непротиворечива практика на касационна инстанция - решение № 60114 от 09.12.2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на І т. о., решение № 60156 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на І т. о., решение № 60147 от 12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на І т. о. и др. Както изрично е обобщено в решението по т. д.№ 978/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, в тази практика, споделяна и от настоящия състав, се приема, че за прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, е приложима първоначалната редакция на разпоредбата, действала до изменението. Изводът е аргументиран именно с материалноправния характер на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно действие. Придаденото такова с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ, бр. 22/2018 г. / е отпаднало, поради обявяването му за противоконституционен, с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, както правилно е съобразил въззивният съд.

В упоменатото по-горе решение по т. д.№ 978/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС са изложени и аргументи за неоснователност на становището, че приложима в случая е редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., действаща към момента на обявяване несъстоятелността на Корпоративна търговска банка АД, тъй като именно тогава за кредиторите на банката е възникнало потестативното право да искат обявяване на процесното прихващане за недействително. Сочи се, че моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да предяви иска не се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна норма. Прието е, че не може да бъде споделен и довода, че дори при приложимост на първоначалната редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН процесното прихващане отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като от тълкуването на посочената разпоредба се установява, че употребеният в нея термин длъжник визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който, след сключването на една или повече правни сделки, е придобил едновременно и качеството на кредитор. В подкрепа на този извод касационният състав е изложил следните съображения : Употребеното понятие длъжника, в първоначалната редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН, индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност - кредитори и банка, като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като длъжника. По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с термините кредиторите и длъжника се назовават двете страни на правоотношението, не може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. Аргумент в подкрепа на горния извод са и мотивите на решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, където е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН от лица, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката.

Настоящият състав споделя тези съображения. Видно е, че за решаващите изводи на касационния състав, чл. 59 ал. 5 ЗБН, в първоначалната му редакция, е тълкуван според правилата на чл. 46 ал.1 ЗНА : систематично, съпоставяйки разпоредбата и логичното смислово единство на използваните в съдържанието на чл. 59 ЗБН в цялост термини, тъй като именно систематичното тълкуване установява действителното съдържание на правната норма чрез юридическия контекст, в който е поставена. Приложено е и историческо тълкуване, с оглед последващото изменение на чл. 59 ал. 5 ЗБН и мотивите на законодателя за предприемането му. Довода на касатора, основан на чл. 79 ал. 3 б.“в“ от ЗБН, е в разрив с правилата на систематичното и логическото тълкуване, тъй като се касае за разпоредба, уреждаща съвсем различен предмет в рамките на производството по несъстоятелност, предвид което и ситуирана в различна глава и раздел - Глава VІ „Осребряване имуществото на банката„, раздел ІІ „ Начало на процедурата по осребряване„ , за разлика от чл. 59 ЗБН, ситуиран в Глава ІV „Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността „ , раздел „ Попълване масата на несъстоятелността „. Съобразно предмета на регулиране с Глава VІ ЗБН, целта и съдържанието на нормата, очевидно е, че под „длъжник„ в чл. 79 ал. 3 б.“в“ ЗБН законодателят визира длъжник на банката, към който същата има изискуемо вземане, подлежащо на ефективно събиране. Юридическият контекст на разпоредбата не предполага задължително съвместяващо качество на „кредитор„ от този длъжник, предпоставящо възможност за прихващане. От простото упоменаване на „длъжник„ в която и да е от разпоредбите на несъстоятелността, не би могло да се обоснове идентичност в смисъла на същото понятие в останалите разпоредби .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/10.01.2022г. по т. д.№ 1024/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: