О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50215/ 02.05.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова гр. д.№1478/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба „Водоснабдяване и канализация“ЕООД [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. П. П., срещу решение №155/14.03.22г. по т. д.№1058/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №51/19.08.21г. по т. д.№161/20г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което дружеството е осъдено да заплати на „Мега инженеринг“ЕООД сумата 57 501,75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди върху обект и вещи, собственост на „Мега инженеринг“ЕООД, причинени му от наводнение в сграда, собственост на дружеството, настъпило на 03.06.2019г. вследствие неизпълнение на договорното задължение на дружеството за поддържане на уличната канализационна мрежа на [населено място], както и сумата 7299,53 лв., представляваща обезщетение за забавата в размер на законната лихва, начислена за периода от 18.06.2019г. до 16.0.2020г., законната лихва върху главницата след тази дата и разноските по делото.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че дружеството е материално-правно легитимирано да отговаря по предявения иск, без да съобрази, че, съгласно чл.25 ал.4 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поддръжката на дъждоприемните шахти е отговорност на общината, а не негова. Сочи, че неправилно съдът се е позовал на приетата по делото експертиза, без да отчете факта, че същата е изготвена две години след твърдяната авария и безрезервно е възприел направените в нея констатации, въпреки направеното от него възражение и е игнорирал констатациите на вещото лице, изготвило експертиза в производството по обезпечаване на доказателства. Касаторът навежда оплакване, че неоснователно съдът не е обсъдил изложените от него аргументи за неоснователност на иска, изцяло позовавайки се на изтеклия преклузивен срок за подаване на отговор на исковата молба, като твърди, че неподаването на такъв /в случая е подаден след срока/ не освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК, което задължение последният не е изпълнил. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при осъществяването на решаващата си дейност въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, гласяща, че „въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение“; противоречие с решение №22/29.06.2017г. по гр. д.№2113/16г. на ВКС, тъй като решаващият въззивен състав не е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства; противоречие с решение №67/06.07.2010г. по т. д.№898/2009г. на първо т. о. на ВКС и определение №668/26.10.2010г. по т. д.№312/2010г. на второ т. о. на ВКС, тъй като съдът е нарушил диспозитивното начало, като е приел по презумпция, че поддържането на шахтата е отговорност на водоснабдителното предприятие. Обвързвайки ги с приложението на допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът формулира въпроси, които счита, че въззивният съд е разрешил при постановяването на крайния резултат по делото, а именно: 1. Когато е проведено производство по предварително обезпечение на доказателствата по чл.207 ГПК чрез изготвяне на съдебно-техническа експертиза с оглед наличието на реално съществуваща опасност доказването да се затрудни и такова затрудняване е настъпило, съдът следва ли да кредитира назначената повторна експертиза, констатираща фактическото положение след изтичането на продължителен период от време?/в настоящия случай повече от 2 години/; 2. Съдът длъжен ли е служебно да следи за съществени противоречия в назначените експертизи и да предприеме необходимите процесуалноправни действия за еднозначното изясняване на факти от значение за решаването на спора и да мотивира защо кредитира едната, а другата – не?; 3. Съдът задължен ли е да назначи служебно последваща съдебна експертиза, когато във вече изготвената експертиза не са изложени обективни констатации, за съставянето на които са необходими специални знания, а пристрастно интерпретиране на становището на едната страна?; 4.Съдът длъжен ли е в мотивите си да обсъди изложените обстоятелства от страна на ответника, когато същият е подал отговор на исковата молба след законоустановения срок по чл.131 ал.1 ГПК?; 5. При наличие на спор по отношение поддръжката на канализационната мрежа подлежи ли на доказване дали конкретното съоръжение е собственост на ВиК оператора или на потребителя, като предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на ВиК оператора? Следва ли съдът служебно да разпредели доказателствената тежест за посоченото обстоятелство при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК?; 6. При наличие на спор по отношение поддръжката на канализационната мрежа следва ли съдът да следи служебно дали съответното задължение е нормативно уредено в тежест на ВиК оператора или на общината?. Наред с това в изложението си касаторът навежда твърдение за приложимост на основанието за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, определяйки въззивното решение като очевидно неправилно. За да обоснове същото навежда доводи за липса на извършена от състава цялостна преценка на доказателствения материал; за основаване на изводите му на презумпция за наличието на задължение на дружеството, каквато законът не установява и за неизследване наличието на всички елементи за възникването на гражданската му отговорност.

Ответникът по касационната жалба „Мега инженеринг“ЕООД , в писмен отговор, депозиран от процесуалния му представител адв.И. А., я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допускана до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло.Претендира разноски за касационната инстанция.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено от приетата по делото работна карта, изготвена на 03.06.2019г. от служители на ответното дружество – ВиК оператор, че на посочената дата същите са посетили мястото на авария, констатирана същия ден, като в периода от 13.00 ч. до 16.30 ч. са извършили отпушване на уличната канализационна шахта, констатирайки, че намиращата се в близост с нея сграда, собственост на ищеца е наводнена. Кредитирайки заключението на допуснатата в исковото производство пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от процесуалния представител на ответника, присъствал в заседанието по приемането му, съдът е посочил, че вероятна причина за запушването са попаднали твърди предмети в шахтата, тъй като, според констатациите на вещото лице, направени след оглед на място, чугуненият капак, лежащ върху бетоновия пръстен на шахтата, не ляга плътно върху него, поради това, че е по - тесен, което създава условия за попадане на твърди предмети в шахтата. Съдът е намерил за неоснователно направеното от ответника-въззивник оплакване за липса на произнасяне на окръжния съд по възражение, основано на констатациите в протоколи от проверки на място, извършени на 13.06.2019г. и на 17.06.2019г., при които било установено, че пред вратата на сутерена на сградата има изградена дъждоприемна линейна решетка, която не е свързана с мрежата за отвеждане на дъждовните води, а с канализационната мрежа за битови отпадни води. Посочил е от една страна, че в хода на първоинстанционното производство ответникът не е заявил своевременно твърдение за допуснато от собственика на сградата такова нарушение, а от друга – че от заключението на вещото лице е установено, че след отпушването на уличната канализационна шахта водата от сутерена се е оттекла в канализацията, от което е направил извод, че именно между запушването на шахтата и наводнението на сградата е налице пряка причинна връзка. Отново позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че запушената канализационна шахта се намира на улицата, пред сградата – собственост на ищцовото дружество, а съгласно т.1.5.2 от договора между страните ответникът е поел задължение да я експлоатира и поддържа за негова сметка и във връзка с това именно свое задължение при подадения сигнал служителите на дружеството са посетили на 03.06.2019г. мястото на аварията и са извършили действията по отпушването . С оглед това, съдът е достигнал до извод за неоснователност на оплакването на въззивника, че не е установено коя шахта е била запушена и чие е било задължението да следи за почистването .

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В първия раздел от писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на решението на въззивната инстанция с практика на ВКС , обективирана в конкретни решения по чл.290 ГПК, както и със задължителна такава, обективирана в тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, с което обосновава предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същевременно не поставя конкретен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в отклонение от тази практика и който въпрос е бил разрешен от него по обуславящ крайния изход на спора начин. Тъй като настоящият състав няма задължение да извежда такъв въпрос от наведените в изложението оплаквания и твърдения, а подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в процеса, с оглед задължителните указания в ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,следва да се приеме, че не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационния контрол в допълнение с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Поставените в изложението под т. т.1-3 въпроси са свързани с оплакването в касационната жалба, че съставът на апелативния съд не е съобразил изготвената в отделно проведеното производство по обезпечаване на доказателства експертиза, а е основал изводите си изцяло на „повторно извършената“, според него, експертиза, чието заключение не съвпада с това на първата експертиза. Предназначението на производството по обезпечаване на доказателства по чл.207 и сл. ГПК е да бъде осигурено за нуждите на исковия процес доказателство, за което съществува опасност да се изгуби или събирането му да бъде затруднено и това са случаите, когато дадено лице, поради обективни причини не би могло да бъде осигурено на по-късен етап като свидетел по делото или когато е необходимо да бъдат направени констатации относно фактическото състояние на определени вещи към даден момент при съществуваща вероятност това състояние впоследствие да претърпи изменения. Ч.гр. д.№1115/19г. е образувано за обезпечаване на доказателства чрез съдебно-техническа експертиза, чието предназначение е било да установи състоянието на наводнената част от сградата към определен момент след аварията, предизвикала наводнението и да оцени настъпилите в причинна връзка с него вреди.По тези въпроси вещото лице е отговорило, като констатациите му и дадената от него стойност на разходите, необходими за поправката на вредите са съобразени от първата инстанция, като изводите, направени въз основа на това доказателствено средство съответно са били споделени и от въззивния съд. По отношение на всички останали въпроси, поставени на тази експертиза /като налице ли е било запушване на канализацията към минал момент, поддържана ли е уличната канализационна шахта в съответствие с нормативните изисквания, била ли е в изправност решетката на уличната канализационна шахта, кога е била отпушена канализационната шахта след наводнението, налице ли е причинна връзка между запушването и последвалото наводнение/ освен че вещото лице е заявило, че не може да отговори поради липса на представена работна карта на аварията, отговорите им и не са предмет на производството по чл.207 ГПК, предвид характера му на обслужващо и привременно такова, образувано с посочената по-горе конкретна цел. Поради това изначално двете заключения не могат да бъдат класифицирани като основно и допълнително или повторно и не могат да бъдат съпоставяни като противоречащи си, тъй като приетото в първоинстанционното производство заключение не е имало за предмет въпросите, на които е отговорило вещото лице по частното производство по чл.207 ГПК, а последното е ползвано единствено като установяващо характера и размера на вредите по наводнената сграда. С оглед това оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на експертизата, приета в производството по обезпечаване на доказателства /още повече при твърдения на самия въззивник, че вещото лице не е могло да отговори на какво се дължи наводнението/, не обосновава извод за извършено от въззивния съд процесуално нарушение на задължението му да допусне служебно нова експертиза, което да би се отразило на крайния изход на спора по делото. Поради това въпросите по т.1 до т.3 от изложението нямат обуславящ характер и следователно не осъществяват общия критерий за допустимост на касационния контрол.

Четвъртият въпрос е обуславящ, с оглед подаването на отговор на исковата молба от касатора-ответник извън преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК, но по отношение на него не се не може да бъде приложен сочения от него допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване, а за развитие на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и липсва създадена по тях съдебна практика. В случая не само с цитираното в първия раздел от изложението на касатора решение по т. д.№898/09г. на първо т. о. на ВКС, но и в служебно известната на състава друга практика, обективирана например в решението по т. д.№1893/13г. на второ т. о. на ВКС се дава отговор на въпроса за последиците от неподаването на отговор на исковата молба в законоустановения срок, като се приема, че това не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства, като липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Тази практика въззивният съд не е пренебрегнал с извършените от него при осъществяването на решаващата му дейност действия. Независимо от обективно вярната му констатация, че ответникът не е подал отговор с срока, предвиден в процесуалния закон, направените от него възражения са били обсъдени, а искът е намерен за основателен не само на базата на липсата на отговор, а след обсъждането и на доказателствата по делото, които са кредитирани като подкрепящи твърденията на ищеца. Действително по начина, по който конкретно е формулиран въпросът няма постановена съдебна практика, но касаторът в изложението си не обосновава необходимост от създаването на такава по причините и с целите, посочени по-горе. Поради това с този въпрос също не би могъл да се обоснове достъпът до касация.

Петият въпрос е поставен извън контекста на решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че договорната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана, след като от заключението на вещото лице е установено, че запушената улична канализационна шахта се намира пред сградата, собственост на ищцовото дружество, а съгласно приетото от страните по договора в т.1.5.2 от него, цялото канализационно отклонение /от уличната шахта до първа ревизионна шахта на обекта/ се експлоатира и поддържа от и за сметка на ВиК оператора, като това задължение е изпълнено от него едва след настъпилото наводнение с почистването и отпушването на уличната канализационна шахта. Възражения по доклада, извършен от първоинстанционния съд не са правени с въззивната жалба, поради което и двата въпроса, включени в т.5 от изложението не могат да обосноват приложимост на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК.

По същите съображения /с оглед основаването на решаващия извод на несвоевременното изпълнение на установеното в договора задължение на оператора/ не може да бъде направен извод, че шестият въпрос осъществява характеристиките на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, още повече, че тезата на касатора, поддържана в касационната му жалба, че задължението за поддръжка е не негово, а на общината, касае нормативно установено такова по отношение на дъждоприемните, но не и на канализационните шахти от уличната канализационна мрежа, каквато именно по делото е било установено, че е била запушена по време на аварията на 03.06.2019г.

Не се констатира и основанието за осъществяване на селекцията поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е такова решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК е обоснована от касатора именно с оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които не са от характер да обусловят прекия достъп до касационния контрол върху въззивното решение.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд решение на Софийски апелативен съд.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените от насрещната страна разноски в размер на 2 250 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155/14.03.22г. по т. д.№1058/21г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на „Мега инженеринг“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 2250 лв. , представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: