1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50037

София, 13.04.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05.04.2023 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4315/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от ищците С. Б. С. и А. Б. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноски, като се иска ответницата да бъде осъдена да им заплати разноски за първата инстанция в размер на 1723.40 лв., както и те да бъдат осъдени да заплатят на ответницата разноски само за въззивната и касационната инстанции, а не и за първата инстанция.

Поддържат, че при присъждане на дължимите се по делото разноски не е съобразено, че въпросът за разпределение на разноските за първа инстанция окончателно е бил разрешен с въззивното решение, доколкото с него окръжният съд се е произнесъл и по жалба срещу отказ на районния съд да измени по реда на чл. 248 ГПК своето решение в частта за разноски, като въззивното решение в тази му част, с характер на определение, не е било обжалвано от ответницата, че неправилно са приложени чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК доколкото при обективно евентуално съединяване на искове и отхвърляне на главния иск, отговорността за разноски се разпределя съобразно изхода на делото /уважена и отхвърлена част/ по евентуалния иск и за разпределението на разноските при обективно съединяване на искове е ирелевантно обстоятелството за кой точно от исковете страните са заплатили адвокатско възнаграждение.

С писмен отговор ответницата Й. С. Б. оспорва молбата като неоснователна.

По делото е постъпила и молба от ответницата Й. С. Б. за изменение на постановеното решение в частта за разноски. 1. Поискала е да й се присъдят разноски за трите инстанции в размер на 4505 лв., както и да бъде задължена към ищците за разноски за три инстанции в размер на 50,97 лв. Твърди, че не следва да носи отговорност за разноски за адвокатско възнаграждение по уважения евентуален иск по чл. 30, ал.1 ЗН, тъй като го е признала и първоинстанционният съд е приел, че този иск не се нуждае от доказване. Поддържа, че след като главният иск и евентуалният за унищожаемост на завещанието са отхвърлени, има право на разноските за три инстанции общо в размер на 4505 лв. (1600 лв.- за първа инстанция, 1500 лв. – за въззивна и 1405 лв. за касационната инстанция).

С. Б. С. и А. Б. С. са изразили становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:

Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени от легитимирани лица в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

По молбата на С. Б. С. и А. Б. С. :

Двамата са ищци по делото, като са предявили главен иск с правно основание по чл.42, б.”б” вр. чл. 24 ЗН , евентуален иск по чл.43 ал.1, б.”а” ЗН и втори евентуален иск по 30, ал. 1 ЗН. Първоинстанционният съд е уважил иска по 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е отменил решението на районния съд и е уважил главния иск, а с решение №79 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 4315/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о. изцяло е отменено решението на въззивния съд, като са отхвърлени главният иск, евентуалният иск по чл.43 ал.1, б.”а” ЗН и е уважен евентуалният иск по 30, ал. 1 ЗН.

Неоснователен е доводът на С. Б. С. и А. Б. С., че въпросът за разноските за първа инстанция е окончателно решен с въззивното решение, в частта му на определение, която не е обжалвана с касационната жалба и съответно на ответницата се дължат разноски само за въззивното и касационното производство, тъй като с решение №79 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 4315/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о. изцяло е отменено решението на въззивния съд, а отговорността за разноски е производна на основателността, респ. неоснователността, на заявените претенции – тя е отговорност за вреди от неоснователно процесуално поведение. С отмяната на въззивното решение се възстановява и висящността на спора за разноските, като касационната инстанция ги присъжда за всички инстанции съобразно окончателния изход от спора и без да има нарочно искане за това в касационната жалба, стига те да са били поискани своевременно в предходните инстанции. В конкретния случай с отмяната на въззивното решението по главния иск и отхвърлянето му, предмет на произнасяне пред касационния съд стават евентуалните искове, така както са заявени от ищците и отговорността за разноски следва да се разпредели като се съобрази, че главният иск, както и първият евентуален иск са отхвърлени, а е уважен третият обективно съединен иск. Следователно при този изход на спора на ответницата се дължат направените от нея разноски пред трите инстанции по главния иск с правно основание по чл.42, б.”б” вр чл. 24 ЗН и по първия евентуален иск по чл.43 ал.1, б.”а” ЗН, а не само тези, направени пред въззивната и касационната инстанция.

Съобразявайки, че в случая са предявени три обективно съединени иска с различен предмет и е осъществена защита по всеки един от тях, то неоснователен е и доводът, че по настоящето дело разпределението на отговорността за разноските следва да се извърши съгласно изхода по разгледания евентуален иск, предвид на което и на ищците се дължат всички направени разноски. Фактите, на които се основават трите иска са различни и съответно и предметът на доказване по тях е различен, поради което и на ищците не се дължат разноските за издаване на съдебни удостоверения и за възнаграждения на вещи лица, които са направени пред районния съд във връзка с предмета на доказване по първите два иска, които са отхвърлени, а в тяхна полза следва да се присъдят направените разходи само по уважения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, но не и тези за останалите два иска. По иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са направени само разноски за адвокатско възнаграждение, което е заплатено като обща сума и доколкото адвокатската защита е осъществена по трите обективно съединени иска, се налага извод, че след като два от тях са отхвърлени, то и по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищците само частта от тези разходи, свързана със защитата по уважения иск, а не платеното адвокатско възнаграждение в пълен размер, защото, както вече се посочи, трите иска са с различен предмет, фактите на които се основават са различни и по всеки един от тях се осъществява самостоятелна защита. Не е налице хипотезата, при която главният и евентуалният иск се основават на едни факти, при която при уважаване на евентуалния иск се присъждат направените разноски в пълен размер.

Видно от приложените договори за правна защита и съдействие ищците са направили разноски за адвокат в първоинстанционното производство в размер на 1 200 лева., а за касационното производство в размер на 900 лв. или общо 2 100 лв., от което и следва, че на тях им се дължи 1/3 от направените разходи за адвокатско възнаграждение или общо 700 лв., както и размерът на заплатената от тях пред първата инстанция държавна такса от 150 лв. или общо 850 лв., предвид на което и следва да им се присъдят още 174,03 лв. Разноски за въззивното производство на ищците не се дължат, защото то е образувано по тяхна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете по чл.42, б.”б” вр чл. 24 ЗН и чл. чл.43 ал.1, б.”а” ЗН.

По молбата на ответницата по исковете Й. Б. :

Пред трите инстанции молителката е направила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 205 лв., включващи държавна такса за касационното производство от 105 лв., адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. за първоинстанционното производство, 1 200 лв. за въззивното производство и 1 600 лв. за касационното производство, като видно от договорите за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е платено само за защита по отхвърлените искове. С решението на Й. Д. са присъдени 4 170 лв., от което следва, че й се дължат още 35 лв. и за тази сума молбата й се явява основателна. Неоснователно молителката претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лв. като включва в тях и разноските по обжалване на първоинстанционното определение по чл. 248, ал 1 ГПК в размер на 300 лв., защото за производството по чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат.

В молбата си Й. Б. поддържа, че не следва да носи отговорност за разноски за адвокатско възнаграждение по уважения евентуален иск по чл. 30, ал.1 ЗН, тъй като го е признала и първоинстанционният съд е приел, че този иск не се нуждае от доказване и следва да бъде задължена към ищците за разноски за три инстанции в размер на 50, 97 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Анализът на разпоредбата сочи, че ответникът се освобождава от отговорността си за разноски при кумулативната даденост на две предпоставки - с извънпроцесуалното си поведение да не е дал повод за завеждане на иска и в процеса признае иска. В случая отсъства първата предпоставка. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК поначало не намира приложение при конститутивните искове т. е. искове, с които се предявяват потестативни права, тъй като последните могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, чрез конститутивен иск и съответно поведението на ответника (дал ли е повод за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се явява ирелевантно. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез завещанието на наследодателя в негова полза законово установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници. Следователно ответницата дължи разноски на ищците по уважения евентуален иск, като относно размера на разноските за адвокатското възнаграждение, направени по този иск, съдът е изложил мотиви по - горе.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №79 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 4315/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о. В ЧАСТТА ЗЗД РАЗНОСКИТЕ както следва:

ОСЪЖДА Й. С. Б. да заплати на С. Б. С. и А. Б. С. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от още 174,03 лв. /сто седемдесет и четири лева и три стотинки/, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Б. С. и А. Б. С. да заплатят на Й. С. Б. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от още 35 /тридесет и пет лева/, представляващи разноски по делото пред трите съдебни инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.