Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 5372 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 2]) - гр. София срещу Решение № 1741 от 17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 2527/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, в която[Фирма 2] е осъдена да заплати на В. Й. от гр. София сумата от 2500 евро обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане № 227зз2314/03.09.2020г. на мл. инспектор при Трето РУ[Фирма 2], както и съдебни разноски .
[Фирма 2] чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. П. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено в осъдителния му диспозитив с произтичащите от това правни последици.
Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив за сумата над присъдените 2500 евро до пълния предявен размер от 10 000 евро, е предявена втора касационна жалба от В. Й. от гр. София.Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.52 от ЗЗД. Моли ВАС да отмени съдебното решение в тази му част, като, вместо него, постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.
По делото е постъпил и касационен протест на прокурор в Софийска градска прокуратура срещу Решение № 1741 от 17.03.2021 г., постановено по адм. д.
№ 2527/2021 г. по описа на Административен съд София град с твърдения за неправилност на същото в частта, в която, в противоречие с материалния закон,[Фирма 2] е осъдена да заплати на физическото лице обезщетение за вреди и лихва върху същото в чужда валута, а не в български лева. Моли да бъде изменен абзац първи от диспозитива на решението, като присъдената сума от 2 500 евро бъде трансформирана в нейната левова равностойност и изрично да бъде постановено, че присъдената законна лихва върху главницата подлежи на плащане в лева.
Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател,[Фирма 2], се представлява от юрк. Х., който поддържа предявената от доверителя му касационна жалба, оспорва касационната жалба на В. Й., не оспорва продадения касационен протест, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от В. Й. разноски пред настоящата инстанция.
Вторият касатор, В. Й. от гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. В., който оспорва касационната жалба на[Фирма 2], не възразява да се превалутира сумата в диспозитива на решението от евро в лева, поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната му жалба и устно в хода по същество. Претендира разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, подателят на касационния протест, прокурор при СГП, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, както и на прокурорския протест.
Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби и касационния протест за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които атакуваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК.
Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни, а касационният протест е основателен. Съображенията на настоящия състав на ВАС за този извод са следните :
АССГ е сезиран с искова молба, предявена от В. Й. от гр. София, срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, причинени му от неоснователно задържане по време на граждански протест в гр. София, проведен на 02.09.2020 г., престоя му около два часа с белезници в сборен пункт при Партийния дом и неправомерното му отвеждане и задържане още петнадесет часа в помещения на 03 РУ-[Фирма 2], с което е станал жертва на полицейски произвол и насилие. Заповедта за задържане е обжалвана и е отменена с влязло в сила решение
№ 3 от 05.01.2021 г. постановено по адм. д. № 12296/2020 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.
С обжалваното съдебно решение[Фирма 2] е осъдена да заплати на В. Й., [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, [улица], сумата от 2 500 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания от издадена заповед за задържане № 227зз2314 от 03.09.2020 г., отменена с решение № 3 от 05.01.2021 г. постановено по адм. д. № 12296/2020 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, влязло в сила на 17.02.2021 г., ведно с законната лихва от предявяване на исковата молба 16.03.2021 г. до окончателното плащане на главницата, като исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 10 000 евро е отхвърлена и[Фирма 2] е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски.
Съдът е установил по делото фактическите твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба, относно задържането му по време на протеста, проведен в София на 02.09.2020г., престоя му с белезници около два часа на сборен пункт на открито, отвеждането му в Трето РУ на МВР и задържането му там около 15 часа, както и отмяната на издадената на основание чл.72 от ЗМВР заповед за задържане с влязло в сила съдебно решение.
От събраните по делото свидетелски показания съдът е установил увреденото психологическо и емоционално състояние на ищеца в резултат на горните събития, времето и начина на задържането му, налични наранявания, поведението на полицаите.
Въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е констатирал емоционално и психическо увреждане при В. Й., изразяващо се в [заличен текст], като симптомите са продължили няколко месеца, а към датата на изготвяне на експертизата се установява само неприятен спомен, без данни за личностно разстройство (психопатия), болестна зависимост към алкохол или други психоактивни вещества.
При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че искът е доказан по основание, доколкото са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт, реално настъпили неимуществени вреди от вида на твърдените от ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт.
Базирайки се на критериите за определяне размера на дължимото обезщетение - интензитет, продължителност на търпене на вредата и др., АССГ е определил справедлив според него размер на дължимото обезщетение 2 500 евро, като е отхвърлил исковата претенция до пълния й предявен размер от 10 000 евро.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Неоснователни са оплакванията на[Фирма 2] за неоснователност на исковата претенция. Правилни са изводите на АССГ за наличието на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което правилно съдът е приел исковата претенция за основателна.
Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба на В. Й. доводи за необсъждане в съдебния акт на всички, изложени в исковата молба фактически основания, от които се претендират вредите, съответно несъответствие на размера на присъденото обезщетение с материалния закон. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е обсъдил и другите действия и бездействия на служители на ответника, от които Йовчев твърди настъпването на неимуществените вреди, чиято обезвреда претендира, но е приел, че по делото не се доказва било тяхната неоснователност, било настъпването на вреди от тях, било наличието на причинно - следствена връзка.
Настоящата касационна инстанция намира, че присъденото обезщетение като размер съответства на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, но по отношение на вида валута, в която е присъдено, противоречи на чл.24 от Закона за Българската народна банка във вр. с чл.5, ал.1,чл.23, ал.1 и чл.54 от Закона за счетоводството и 2 от ДР на Търговския закон, съгласно които вътрешните разплащания на територията на РБългария задължително се правят в национална валута. Не може да бъде споделено становището на представителя на ВАП, че в случая намира приложение ТР № 4 от 29.04.2015г. на ВКС по т. д. №4/2014г., ОСГТК, тъй като същото касае договорни отношения, а разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ урежда деликтната извъндоговорна отговорност.
С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено в осъдителния му диспозитив и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди[Фирма 2] да заплати на В. Й. от гр. София обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане № 227зз2314/03.09.2020г. на мл. инспектор при Трето РУ[Фирма 2], в размер на 4 889.58 лв /съставляваща левовата равностойност на 2 500 евро съгласно официалния курс на БНБ 1 евро =1.95583 лв /, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба -16.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Обжалваното съдебно решение в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде оставено в сила като правилно.
Предвид изхода от предмета на спора всеки един от касационните жалбоподатели няма право на присъждане на съдебни разноски.
Водим от горното и н основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1741 от 17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 2527/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, в която[Фирма 2] е осъдена да заплати на В. Й. от гр. София сумата от 2500 евро обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане № 227зз2314/03.09.2020г. на мл. инспектор при Трето РУ[Фирма 2] и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи гр. София да заплати на В. Й. от гр. София, [ЕГН] сумата от 4 889.58 лв /съставляваща левовата равностойност на 2 500 евро съгласно официалния курс на БНБ 1 евро =1.95583 лв /, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба -16.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане № 227зз2314/03.09.2020г. на мл. инспектор при Трето РУ[Фирма 2].
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1741 от 17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 2527/2021 г. по описа на Административен съд София град в останалата му част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА
секретар:
Членове:
/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА