О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5886
София, 16.12.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1612 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. Ш. чрез пълномощника й адвокат И. П. и на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. чрез пълномощника им адвокат Л. М. против решение № 470 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 708 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 178 от 23.05.2024 г.. по гр. д. № 1082/2022 г. на Районен съд - Димитровград за отхвърляне на предявените от настоящите касатори ревандикационни искове против „Минерал“ ЕООД и М. М. А. по отношение на част от парцел * в кв. 15 по плана на [населено място] от 1994 г., идентична с парцел * в кв. 28 на * от 1938 г. с площ от 720 кв. м., която по действащия ПУП от 2004 г. на [населено място] бани, обл. Хасково попада в УПИ * в кв. 15, собственост на М. М. А. и в УПИ * в кв. 15, собственост на „Минерал“ ЕООД, като решението е постановено при участието на О. М. бани като трето лице-помагач на „Минерал“ ЕООД.
„Минерал“ ЕООД и М. М. А. са подали чрез пълномощника си адвокат Т. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
Наличието на основание за допускане на касационно обжалване е оспорено и от третото лице-помагач О. М. бани, обл. Хасково чрез пълномощника му адвокат Е. В..
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Окръжният съд е констатирал, че ищците претендират, че правото им на собственост е установено по отношение на [община] бани с влязло в сила на 3.07.1995 г. решение от 9.06.1995 г. по гр. д. № 3315/1993 г. на Районен съд - Хасково. Правният спор възникнал, тъй като с договор от 11.08.2004 г. О. М. бани продала част от процесния имот на ответника М. М. А., а останалата част била продадена от общината с договор от 20.06.2005 г. на „Минерал“ ЕООД.
Ответникът „Минерал“ ЕООД в отговора на исковата молба се позовава на изтекла придобивна давност чрез добросъвестно владение от 2005 г.
Спорно е дали ответникът М. М. А. своевременно е релевирал възражение за придобивна давност въз основа на добросъвестно владение. Въззивният съд е посочил, че първоначално този ответник не е подал отговор на исковата молба до 8.10.2022 г., когато е изтекъл едномесечния срок от връчване на преписа от нея. След постъпване на отговора от ответника „Минерал“ ЕООД първоинстанционния съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирани нередовности, включително индивидуализация на спорния имот и на обстоятелствата, на които се основава иска. Ищците са подали уточняваща молба с вх. № 1881/17.03.2023 г., идентична с тази с вх. № 3917/30.05.2023 г., от които не е изпратен препис на ответниците. За направените уточнения на исковата молба същите са разбрали при връчване препис от проекто-доклада, направен с определение № 506/02.06.2023 г. М. А. е получил препис от определението на 13.06.2023 г. Подал е отговор-становище-молба с вх. № 5252/13.07.2023 г. Въззивният съд е приел, че след оставяне без движение на исковата молба и постъпилите уточняващи молби, обстоятелствата по иска са изменени съществено, като едва след отстраняване на нередовностите е очертан предмета на делото и спорното право, чиято защита се търси. Районният съд не е дал възможност на М. А. да изрази становище по вече поправената искова молба, поради което въззивният съд е направил извод, че волеизявленията с вх. № 5252/13.07.2023 г. имат характер на отговор на исковата молба с произтичащите от това последици.
След обсъждане на писмените, гласните доказателства и експертното заключение Окръжният съд е приел за установено, че след влизане в сила на решението от 09.06.1995 г., с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, не се установява О. М. бани да е предала владението на процесния имот на ищците по гр. д. № 3315/1993 г. Имотът не е отразен в кадастралния план на селото, за него не е отреден самостоятелен УПИ и не е записан като собственост на ищците по това дело в разписния лист към действащия към този момент план. Приел е, че след влизане в сила на съдебното решение на 4.07.1995 г. О. М. бани е била недобросъвестен владелец.
С. З. № 77/31.05.2004 г. е одобрен ПУП на [населено място] бани, разделящ УПИ *, кв. 15 на два самостоятелни УПИ: УПИ* - за жилищно строителство с площ от 700 кв. м. и лице 17,5 м. и УПИ * - за културен дом и читалище. Издадени са Акт за общинска собственост № 724/01.06.2004 г. Акт за общинска собственост № 762/12.10.2004 г. След проведени търгове УПИ * с площ 700 кв. м. е закупен от М. М. А. на 11.08.2004 г., а УПИ * с площ 5 250 кв. м е закупен от „Минерал“ ЕООД на 20.06.2005 г.
Съдът е посочил, че от момента на договорите за покупко-продажба ответниците се явяват добросъвестни владелци по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като не са имали основание да считат, че общината не е собственик – имотите са отразени в ПУП на селото и разписния лист към него. С изтичане на кратката петгодишна давност ответниците са придобили собствеността на закупения от всеки от тях УПИ.
Въззивният съд е посочил подробни мотиви защо счита за неоснователни доводите във въззивната жалба относно анализа на събраните по делото доказателства, още повече, че самите ищци признават във въззивната си жалба, че е безспорно установено, че всеки от ответниците е установил владение от момента на покупката.
По отношение обстоятелството, че ищците са представили доказателства за заплащан от тях местен данък, съдът е посочил, че такива доказателства за представени и от ответниците, а и са налице данни, че „Минерал“ ЕООД е премахнал изградената в неговия имот в груб строеж сграда. Ответниците са извършвали действия, типични за собственици, вкл. отдаване под наем и СМР – разваляне и разрушаване на сграда. Тези обстоятелства същевременно обосновават извод за липса на владение от страна на ищците върху спорния недвижим имот, като свидетелите, които са ангажирали не опровергават този извод, тъй като единствено свид. Т. твърди епизодични посещения в имота и то до 2009 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. В. Ш. чрез пълномощника си адвокат И. П. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1) следва ли да се приложи в настоящия казус института на кратката придобивна давност от 5 години, след като ищците имат безспорен титул за собственост (съдебно решение срещу О. М. бани), при бездействие на институции по регистрация на собствеността през периода 1995 г. – 2005 г.;
2) длъжни ли са собствениците да обективират непрекъснато владение на собствения си имот чрез ограждането, обработка на същия, садене на трайни и други насаждения и т. н. при липса на обективирано завземане на същия имот (ocupacio) и липса на държане (не владение) на същия имот от страна на ответниците;
3) представлява ли постъпилия по делото с вх. № 5252/13.07.2023 г. от ответника М. А. „Отговор-становище-молба“ отговор по смисъла на чл. 131 ГПК, ведно с всички произтичащи от това последици по ГПК (преклузия на доводи и искания за доказателства и възражения), след като е подаден след месечния срок от връчването на исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. чрез пълномощника им адвокат Л. М. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят следните въпроси:
1) следва ли въззивният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на страните, да прецени всички доказателства по делото и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК да постанови решението си върху приетите за установени факти и съобразно закона;
2) кой е моментът, в който настъпва процесуална преклузия за въвеждане на материалноправни правоизключващи възражения от ответната страна в производството; допустимо ли е служебно съдът да възстановява срока за отговор на ответника без искане от негова страна, както и за обстоятелствата, при които е допустимо възстановяване на срока за отговор; какви са правомощията на съда да се произнесе по възраженията на ответника, когато те са направени след изтичане на срока за отговор на исковата молба;
3) трябва ли владението на претендиращия да е придобил имот по давност да е изрично демонстрирано пред собственика, за да бъде придобит имота по давност от него;
4) може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същия бъде урегулиран преди изтичане на давността;
5) допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, която част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, да доведе до придобиване по давност на тази реална част;
Относими към изводите на съда са въпросите, насочени към мотивите, че ответниците са добросъвестни владелци и че не е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК за предявяване на възражение за придобивна давност. С оглед особеностите на конкретния случай, тези въпроси следва да се редактират до въпросите:
1) добросъвестен владелец ли е купувач на недвижим имот, придобит от праводател, спрямо който е влязло в сила решение за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, спрямо ищецът/неговият правоприемник по иска по чл. 108 ЗС;
2) настъпва ли преклузия за предявяване на възражения по предявен иск за собственост, ако исковата молба, от която е получен препис, е била нередовна, поради ненадлежно индивидуализиране на недвижимия имот и на обстоятелствата, на които се основава иска.
По тези въпроси липсва тълкуване в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 708 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Хасково.
Дава възможност на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 351 лв. или 179.46 евро, ако задължението бъде изпълнено в срок след 1.01.2026 г.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: