Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. А. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 5374 / 2022 г. Производството е по реда на чл.209 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници“ срещу Решение № 2772/26.04.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 1154/22г., в частта, в която Агенцията е осъдена да заплати на „ОМИ-2004“ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2045,33 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „ОМИ-2004“ЕООД чрез процесуалния си представител – адв. Д. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Претендира разноски.

Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Касационната жалба е и основателна.

Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за забава върху четири суми, както следва. Две от сумите, дадени като обезпечение на митнически сборове, като обезщетението се претендира за различни периоди във връзка със всяка една от дадените в обезпечение суми от датата на предоставянето й до датата на усвояването й за митническите сборове. Другите две суми, усвоени за митническите сборове, като обезщетението за тях се претендира за различни периоди от датата на усвояването им до датата на възстановяването им. Изразено в цифри горното съдържание е както следва, така както е посочено в първоинстанционното решение:

- за задържането на сумата от 2340 лева, дадена като обезпечение по два броя декларации, както следва ЕАД 18BG005800H0053962/25.05.18 и ЕАД 18BG005800H0053989/25.05.2018, се претeндира обезщетение в размер на 607,15 лева за периода 31.05.2018г. - 19.12.2020г.

- за задържане на сумата от 4774 лева, дадена като обезпечение по ЕАД 18BG005800H00359577/06.04.17 ЕАД 18BG005800H0035965/06.04.17, ЕАД 18BG005800H0039722/18.04.17, ЕАД 18BG005800H0032061/02.04.18 ЕАД 18BG005800H0044651/28.04.17 се претендира обезщетение в размер на 838,17лв. за периода 29.03.2019г.-19.12.2020г.;

- за усвояване на сумата в размер на 6132,58 лева по част от обезпечението и реалното й внасяне като мито и антидъмпингово мито, се претендира обезщетение в размер на 512,79 лева за периода от 19.12.2020г. - 15.10.2021г.;

- за усвояване на сумата в размер на 982,15 лева по част от обезпечението и реалното й внасяне като ДДС, се претендира обезщетение в размер на 87,31 лева за периода от 19.12.2020г. - 03.11.2021г.

За установено от фактическа страна, съдът е приел, че с две платежни нареждания от 31.05.2018г. и с още две от 29.03.2019г. от ищцовото дружество са внесени общо 7114 лев – депозит по ЕАД 18BG005800H0053962/25.05.18 и ЕАД 18BG005800H0053989/25.05.2018, ЕАД 18BG005800H00359577/06.04.17 ЕАД 18BG005800H0035965/06.04.17, ЕАД 18BG005800H0039722/18.04.17, ЕАД 18BG005800H0032061/02.04.18 ЕАД 18BG005800H0044651/28.04.17

Установил е, че с Решение № 5800-1319/32-339759 от 26.11.2019г. на началникът на ТД Югозападна, понастоящем ТД М. С. по същите 7 броя митнически декларации са определени допълнителни митни сборове, от които 1373,72 лв. мито, 4758,96лв. антидъмпингово мито и ДДС в размер на 3189,01 лева.

На 19.12.19г. дружеството е поискало внесеният депозит от 7144 лева да се усвои като реално плащане на задълженията по издаденото решение. С две платежни нареждания от същата дата, внесеният депозит е усвоен като 6132,68 лева за мито и 982,15 лева за ДДС.

Установено е, че след съдебно оспорване решението на митническия орган от 26.11.2019г. е отменено с влязло в сила на 03.06.21г. съдебно решение.

С молба от 29.07.21г. ищцовото дружество е поискало връщане на задължения в размер на 7114 лева. С решение на митнически орган от 26.08.21г. връщането е разпоредено, като с платежни нареждания от 15.10.21г. на дружеството е възстановена сумата от 6132,68лева за мито, а с АПВ от 02.11.21г. е възстановена сумата, платена за ДДС чрез прихващане и чрез реално възстановяване на една част с преводно нареждане от 03.11.21г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правни изводи: съдът е приел за безспорно, че в конкретния случай е налице незаконосъобразен административен акт – отмененото по съдебен ред решение на митническия орган от 26.11.19 година. Съдът е преценил като безспорно и обстоятелството, че ако не е било издадено незаконосъобразното решение дружеството не би дължало внасяне на сумата от 7114 лева депозит за осъществения внос, поради което от момента на внасянето й до възстановяването й дружеството не е могло да разполага с нея. Съдът е приел и наличието на пряка причинно следствена връзка между учреденото обезпечение и изпълнените впоследствие задължения по въпросните декларации и незаконосъобразното решение на митническия орган.

Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част за недопустимо в една част и неправилно в другата.

С исковата молба са предявени не един, а четири иска, всеки един от тях за обезщетяване на пропуснати ползи в размер на законната лихва за различни периоди, върху четири различни парични суми, но всички обезщетения се претендират в резултат на претърпяна вреда от едно конкретно незаконосъобразно решение на митническия орган -Решение № 5800-1319/32-339759 от 26.11.2019г. на началникът на ТД Югозападна, .

С първите два иска се претендира обезщетение за две суми, внесени на различни дати, за които се твърди, че са дадени в обезпечение.

Фактически тези две предоставени суми са с дати предхождащи значително във времето незаконосъобразното решение на митническия орган, което се сочи като вредоносно. Само поради това обективно обстоятелство, няма как да се установи причинно-следствена връзка между това решение и внасянето на тези две суми като обезпечение.

От друга страна, по делото е налице документ – писмо от зам. началника на М. С. до „ОМИ-2004“ЕООД, рег. № 31-155345/31.05.2018г., видно от който е, че на дружеството се указва, че на осн. чл.195, параграф 1 и чл.92, парагараф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и съвета за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките, следва да учреди обезпечение в общ размер от 2340 лева по две декларации от 25.05.2018г. ( две от от общо 7-те декларации, предмет на последващ митнически контрол) Тоест, първата сума в размер на 2340 лева на даденото обезпечение е във връзка с обезпечаване на възникнали задължения по две митнически декларации, а не във връзка с обезпечаване на допълнително определени задължения по същите декларации в резултат на последващия контрол на тези декларации.

За втората сума, за която се твърди, че е дадена като обезпечение и внесена на 29.03.19г. няма данни по делото във връзка с какво е внесена, кой е наредил нейното внасяне и дали действително е предоставена като обезпечение и във връзка с кои митнически декларации. В исковата молба се сочи, че сумата от 4774 лева е поискана като обезпечение впоследствие и по останалите четири декларации, но ищецът не сочи тези декларации.

Следователно, по първите два иска, с които се претендира обезщетение в размер на 607,15 лева и обезщетение в размер на 838,17 лева не се установява причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно решение на митническия орган за извършен последващ митнически контрол на декларациите и твърдяната вреда от ищеца. Решението на първоинстанционния съд в тази част следва да се отмени, а вместо това тези два иска се отхвърлят

По останалите два иска, ищецът претендира обезщетение за пропусната полза от суми, които са платени за допълнително определени митнически задължения, които задължения след това са отменени.

Тези два иска са недопустими. Редът за възстановяване на недължимо платени митни сборове е специален и той е установен в Глава 3, раздел трети от Регламент № 952/13г. на ЕП и Съвета ( относно сумите, събрани за мита) и в чл.128 и сл. ДОПК( относно сумите, събрани за ДДС)). Този специален ред предоставя възможност в определени хипотези да се претендират и лихви за забава върху събраните, без основание или на отпаднало основание суми за публични задължения. Ищцовото дружество се е възползвало от този специален ред видно от представената по делото молба с вх. № 32-244039/29.07.2021г. в ТД Югозападна. Видно от молбата е, че дружеството не е поискало лихва върху сумите, които е заявило за възстановяване. В Решение № РЗМ-5800-1087/32-274605 от 26.08.2021г. на директора на ТД на М. С. което е взето във връзка с подадената молба изрично ( на ст. 2) е отбелязано, че в депозираната молба дружеството не претендира лихви.

Съществуващият специален ред, за възстановяване на неправилно събрани или събрани на отпаднало основание суми за мито и ДДС, ведно със законната лихва върху тях, който следва да се предприеме от засегнатото лице в нормативноопределените срокове, води до недопустимост на иск по чл.1 ЗОДОВ за обезщетение за забава върху възстановените от публичните органи суми. Да се приеме обратното, би означавало да се заобиколи закона, което е неправомерно.

С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноски на ищеца. Вместо това следва да се присъдят разноски, поискани от Агенция "Митници" за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева ( по сто лева за съдебна инстанция).

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 и ал.3 вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2772/26.04.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 1154/22г., в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на „ОМИ-2004“ЕООД обезщетение в размер на 600,01 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до датата на изплащането й, за причинени имуществени вреди за периода от внасянето на сумите от 6132,58 лева и 982,15лева по бюджетните сметки след издаване на Решение № 5800-1319/32-339759 от 26.11.2019г. на началникът на ТД Югозападна до възстановяването им, след отмяната на посоченото решение, като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на "ОМИ-2004"ЕООД, В ЧАСТТА, В КОЯТО са предявени исковете срещу Агенция "Митници" , за заплащане на обезщетение в размер на 512,79 лева за периода от 19.12.2020г. - 15.10.2021г. върху сумата в размер на 6132,58 лева и за заплащане на обезщетение в размер на 87,31 лева за периода от 19.12.2020г. - 03.11.2021г. върху сумата от 982,15 лева, като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 2772/26.04.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 1154/22г., в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на „ОМИ-2004“ЕООД обезщетение в размер на 1445,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до датата на изплащането й, за причинени имуществени вреди за периода от внасянето на сумите от 2340 лева и 4774 лева до 19.12.2020 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от "ОМИ-2004"ЕООД срещу Агенция "Митници" искове за: заплащане на обезщетение в размер на 607,15 лева за задържане като обезпечение на сумата от 2340 лева в периода от 31.05.2018г.-19.12.2020г.; за заплащане на обезщетение 838,17лв. за задържане като обезпечение на сумата от 4774 лева за периода 29.03.2019г.-19.12.2020г.

ОТМЕНЯ Решение № 2772/26.04.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 1154/22г., в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на „ОМИ-2004“ЕООД разноски по делото в размер на 530 лева.

ОСЪЖДА "ОМИ-2004"ЕООД да заплати на Агенция "Митници" разноски по делото в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА