Министърът на правосъдието е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да се произнесе по въпроса: Следва ли да се присъждат законни лихви върху сумите, определени за уравнение на дяловете при прилагане разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ГПК, ако не са били поискани, или присъждането на тези лихви трябва да става служебно от съда.

В същност въпросът следва да се уточни така: следва ли върху сумите за уравнение на дяловете при възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК да се присъждат лихви служебно от съда, без да са искани от страната, или такова присъждане на законните лихви трябва да се постанови само ако те бъдат поискани.

С възлагането на неподеляемото жилище по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК се приключва делбата, макар това действие да има в същност за задача не да раздели реално вещта, нито да разпредели между съделителите стойността на неподеляемата вещ. С възлагането по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК съдът извършва принудително заместване на някои от съсобствениците с друг съсобственик, който бива задължен да заплати на останалите стойността на полученото жилище по цена, определена също от съда, макар и с помощта на вещо лице.

Следователно характерът на това възлагане на неподеляемото жилище сочи на някои отклонения от действията на съда по извършване на делбата чрез образуване реални дялове за всеки от съсобствениците, респ. чрез разпределяне между съделителите стойността на съсобствената вещ, добита на публична продан. Отклонението, което предвижда чл. 288, ал. 2 ГПК, сочи на близост на този институт с института на принудителното, по съдебен ред, заместване на приобретателя от друго лице, както това е предвидено в чл. 33 ЗС. Касае се следователно до дейност на съда, близка до принудителна продажба на части от съсобствената вещ. Поради това при определяне задължението за лихви върху сумите за уравнение на дяловете следва да се...