Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: З. Т. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 5436 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. баня, чрез процесуален представител адв. А. Р., против решение № 64/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 242/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което, по жалба на Т. Н.-Захова, е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-08-245 от 13.05.2021 г. на кмета на О. С. баня, с нареждане за премахване на незаконен строеж „Селскостопанска постройка”, находящ се в УПИ, представляващ парцел I – 1673, кв. 41 по плана на [населено място], община Сапарева баня, представляващ тухлена зидария /единични тухли/, покрита с керемиди, собственост на жалбоподателката.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че едва в хода на съдебното производство се сочат факти и обстоятелства, касаещи законността на процесния строеж, като изменения, реконструкции, или основни и текущи ремонти след 1935 г., когато същият е изграден, които не са били изследвани и взети предвид от органа във фазата на административното производство, тъй като в заповедта се препраща към констативния акт, съдържащ именно тези констатации. Доказано е, че се касае за нов строеж, а не за извършен основен ремонт. С доводи за неправилност на съдебния акт като материално незаконосъобразен, се иска неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски.

Ответната страна - Т. Н.-Захова, представлявана от адв. Ю. С., оспорва касационната жалба и иска решението като правилно да се остави в сила, като се присъдят разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да уважи жалбата и да отмени горепосочената заповед, първоинстанционният съд е изложил съображения, че актът е издаден от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност, в писмена форма, но без необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Предвид годината на изграждане на строежа 1935 г. - обстоятелство, което не е спорно по делото, органът е следвало да определи приложимите законови разпоредби: действащия ЗУТ или съответно от някой от отменените закони – ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМБК и т. н., и да посочи законовите нарушения. Като не е направил това е нарушил изискванията за форма на акта, водеща до неяснота относно мотивите за премахването, като в мотивите си съдът е обосновал извода за наличие на предпоставките за търпимост на строежа на основание 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От доказателствата по делото се установява, че строежът, за който е разпоредено премахване, представлява „селскостопанска постройка”, изградена през 1935 г., за която няма строителни книжа. Същата се състои от един надземен етаж и подпокривно пространство с паянтова конструкция, с площ около 40 кв. м и е изградена от тухлени стени и дървен гредоред, както се посочва в заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, по сградата са осъществявани строително-монтажни работи, като не може да се определи с точност нито периода, в който те са извършвани, нито степента на строителна намеса.

Правилно съдът е квалифицирал строежа като такъв извън приложното поле на 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане – 1935 г., поради което посоченият в заповедта 127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като основание за премахването му е неприложим. В заповедта никъде не се сочат констатации относно строителни дейности, проведени след годината на изграждане. Противно на твърденията на касатора, такива констатации липсват и в констативния акт от 19.02.2021 г., издаден от комисия, сформирана със заповед на кмета на О. С. баня на основание чл. 223, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, която е извършила проверка на място, с цел да установи дали е налице незаконно строителство.

Правилен е изводът на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като заповедта на кмета на общината е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на ясни мотиви - нарушение съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Недопустимо е в производството по съдебно обжалване органът да сочи факти и обстоятелства, пряко относими към изводите за законност на строежа, които не са били изследвани в хода на административното производство – последващи изменения, реконструкции или основни и текущи ремонти след 1935 г. Изложените от процесуалния представител на касатора съображения и мотиви, допълващи тези в заповедта, не санират допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът е изследвал приложимите законови разпоредби от отменения Закон за благоустройството на населените места в К. Б. (ЗБНМКБ), касаещи законността на този вид строежи, и правилно е преценил процесния строеж като допустим по действащия градоустройствен план и нормите на чл. 8 , буква „е” и чл. 61 от ЗБНМКБ, регламентиращи правила относно площта, повърхността и лицето на дворищата на жилища и правила за строежа на здания. Органът не твърди и не доказва нарушения на нормите на ЗБНМКБ, допуснати при изграждането на строежа.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че приложимите по време на изграждането на строежа норми са спазени по отношение на площта на УПИ и застрояването в него и поради това процесната постройка отговаря на изискванията за търпимост по 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, който гласи, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

С оглед на така изложените съображения, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна и я е отменил поради неспазване на установената форма и нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, основателно е направеното искане от страна на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски по делото. Същите са в размер на 600 лв. - възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г. и представения по делото списък на разноските, претендирани своевременно и надлежно доказани като реално заплатени в брой.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 242/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА О. С. Б. да заплати на Т. Н.-Захова от гр. София сумата от 600 (шестстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА