Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 5465/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Септември, чрез процесуалния му представител адвокат П. И., срещу решение № 306 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1392/2021 г. от Административен съд – Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно - за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендира се и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът - областен управител на област Благоевград, в представено по делото писмено становище, изготвено от процесуалния му представител гл. юрк. М. А., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и отправя искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като недопустимо да бъде обезсилено. Алтернативно сочи, че ако бъде възприето като неоснователно становището му за недопустимост, то постановеното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано във връзка с жалба, с която областният управител на област Пазарджик е оспорил решение № 689, взето по протокол № 35/30.11.2021 г. на Общински съвет - Септември, с което повторно е прието решение № 649, взето по протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет - Септември. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 4, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор № 10820.31.785 в м. „Юручуша“, с площ 480 967 кв. м. по кадастралната карта на гр. Ветрен, община Септември от „пасище“ в „неизползваема нива“.
На първо място, административният съд мотивирано е обсъдил оспорването като процесуално допустимо, подовавайки се на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008г. по т. дело № 20/2007 г. на ВАС. Приел е наред с това, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, като изрично се е подовал на разпоредбата чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА измененият или повторно приетият акт /в случая решение № 689/30.11.2021 г./ може да бъде оспорен пред административния съд по реда на АПК.
На следващо място, след като е разгледал оспорването на областния управител по същество, с обжалваното решение първостепенният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 689, взето с протокол № 35/30.11.2021 г. на Общински съвет - гр. Септември. За да формира извод за незаконосъобразност на решение № 689 от 30.11.2021 г., съдът е приел, че същото е взето от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемият се от закона кворум и мнозинство. Констатирал е, че в решението се съдържат конкретни правни основания за издаването му, но не и фактически такива. Посочил е, че нито в мотивите на решението, нито в приложен отделен документ, съставляващ част от преписката, не се съдържат конкретни фактически основания за издаването му. Такива безспорно не се съдържат обективирани и в Протокол № 35/30.11.2021г. и в Протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет – Септември, нито в докладната записка на кмета на О. С.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт, като са релевирани две възражения, които съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето на съда срещу повторно приетия акт /решение № 689/30.11.2021 г./. Този извод следва от факта, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на Общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение (в случая същото съдържание), но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело № 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия, приема, че на оспорване подлежи именно вторият, „повторно“ приетият акт. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пазарджик.
Касаторът намира обжалваното решение за недопустимо и по съображения, че актът на общинския съвет не материализира властническо волеизявление на административен орган, с което да се създават права и задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Във връзка с това възражение за недопустимост на съдебното производство съдът правилно е съобразил и Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по т. дело № 20/2007 г. на ОСС на ВАС, съгласно което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗЗД /отм./, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съобразил е и чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, който предписва, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. Следва да се подчертае, че направените пред настоящата инстанция възражения за недопустимост на производството са идентични с тези, релевирани пред Административен съд – Пазарджик, който мотивирано и обосновано ги е счел за неоснователни. В подкрепа на твърденията си пред настоящата инстанция касаторът отново се позовава на постановени от ВАС и Административен съд – Пловдив съдебни актове. Позоваването му е некоректно и се отнася до различна от настоящата фактическа обстановка и правни основания, както правилно е приел и съдът.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид това, че съдът не е уважил искането му за назначаване на съдебно – техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. Касаторът твърди, че назначаването на експертизата е било необходимо с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Това не е въпрос, за изясняването на който на съда са необходими специални знания. Административен съд - Пазарджик е преценил необходимостта от допускане на експертиза и е отхвърлил доказателственото искане с мотивирано протоколно определение от 11.04.2022 г. Противно на твърдението на касатора, съдът намира, че не се констатира каквото и да било нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е и оплакването, че решението на АС - Пазарджик е неправилно и по съществото на формираните от съда изводи. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за даване на предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на конкретен имот „пасище“ в „неизползваема нива“, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в протокола на Общински съвет – Септември от 30.11.2021 г., така и в предложението на кмета на община Септември“ от 18.11.2021 г. не се съдържа обосноваване на фактите, които да удостоверяват наличие на предпоставките за взимане на решението. Фактическите основания за взимане на решението от общинския съвет следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, като във връзка с посоченото правно основание - чл.78а от ППЗСПЗЗ, следва административният орган ясно да посочи за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени начина на трайно ползване на съответния имот.
В заключение следва да се посочи, че настоящият състав споделя приетото от първостепенния съд, че съображенията на административния орган за потвърждаване на Решение № 649/29.10.2021 г., според които „подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни“ не могат да бъдат възприети като същински мотиви, въз основа на които да бъде установена действителната воля на решаващия орган.
С оглед на изложеното по горе, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1392/2021 г. от Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА