Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 5571 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Али, чрез пълномощника му адвокат Янев, срещу решение № 147 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 975/2019 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт Маринова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Плевен се е развило по предявения от Б. Али против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Разград (ОД на МВР Разград) иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 26.03.2019 г. до месец април 2019 г. в размер на 80 000 лв., вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в нанесен побой на 26.03.2019 г. в сградата на МВР Разград при извършен разпит, вследствие на който получил херния.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не се установяват по делото кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. От събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия по твърдения за нанесен побой, на които се основава предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни действия на служители на ответника, при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което предявения иск е неоснователен.

При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие в процеса на касационния жалбоподател не е препятствано, решението е и надлежно мотивирано.

Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не се установява след задържането на ищеца въз основава на издадена заповед, която не е обжалвана и е влязла в сила, да са осъществени сочените в исковата молба незаконосъобразни действия на служители на ответника нанесен побой на 26.03.2019 г. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че съдът не извършил преценка на събраните по делото писмени доказателства, установяващи извършени медицински прегледи на ищеца. Изводите си съдът е направил именно въз основа на относимите писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, чието заключение също се основава на тях. Непосредствено след изтичане на срока на задържане и преместване на ищеца в следствения арест му е извършен медицински преглед, като е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО. В този лист не се съдържат данни, относими към твърденията в исковата молба за извършени неправомерни фактически действия от служители на ответника. Записано в него е, че ищецът съобщава за болки в гръдния кош, но не е налице установяване на травматично увреждане от страна на извършилия прегледа лекар и е отразено, че пациентът е клинично здрав. Листът за преглед е подписан от ищеца. Заболяването, което ищецът твърди, че е получил вследствие незаконосъобразните действия и на възникването на което основава предявения иск - [диагноза], не е свързано с оплаквания в гръдния кош. Обстоятелството, че заболяването на ищеца не произтича от сочените от ищеца незаконосъобразни действия е потвърдено и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, допусната по негово искане и дала отговор на поставените от него въпроси, относими към твърдяните в исковата молба обстоятелства.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да произтича на предположения, както се твърди в касационната жалба, при позоваване на чл. 3 от КЗПЧОС, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. Недопустимо е прилагането неправомерно на физическа сила спрямо задържано лице, но такова в случая не се установява. Обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. Единствено от установяване на заболяването в момент, следващ задържането му от служители на ответника не може да бъде направен извод за осъществени неправомерни действия спрямо него, с оглед характера на това заболяване, начинът по който може да възникне и периодът на развитието му.

Следва да се отбележи, че с оглед късното предявяване на иска е станало невъзможно използването на направените видео и аудиозаписи, предвидени в чл. 37 и чл. 75 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно.

Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 975/2019 г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Б. Али, [ЕГН], в Затвора [населено място ]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград, сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА