Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 5516 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на В. Е. и М. И., подадени чрез техните процесуални представители, срещу решение № 41 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 229/2021 г. на Административен съд Перник.

В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноските по делото.

Ответникът кметът на община Перник, в писмен отговор на касационните жалби, подаден чрез пълномощника му юрк. Д. Е., изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът А. С., представлявана от пълномощника й адв. А. А., в писмен отговор на касационните жалби и с постъпило становище счита обжалваното решение за правилно. Моли да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба на М. Е., починал в хода на производството и вместо него са конституирани настоящите касатори, срещу заповед № 716/28.04.2021 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е отказал да извърши изменение на кадастралния план на [населено място], община Перник, състоящо се в промяна на границата между поземлени имоти № 582 и № 583 по плана на [населено място]. Съдът е приел, че с оглед представените доказателства за собственост и изрично направеното в хода на административното производство възражение от заинтересуваната страна срещу заявеното изменение е налице спор за материално право, което е пречка да бъде извършено исканото изменение, поради което е отхвърлил жалбата срещу заповедта, с която е отказано изменението на кадастралния план. Решението е правилно.

Административното производство е започнало по искане за изменение на кадастрален план на [населено място], с което се засягат границите на имот, който не е собственост на заявителя. Административният орган е уведомил собствениците на засегнатите имоти за исканото изменение, като собственикът на, идентифициращ се като такъв с нотариален акт № 24, том I, дело № 23/2014 г. и нотариален акт № 142, том I, дело № 135/2021 г., е подал възражение срещу заявеното изменение. Установените конкуриращи документи за собственост са достатъчно основание да се приеме наличие на спор за собственост, тъй като се предвижда изместване на границата на съседен имот. Със заявената промяна се иска корекция на границата между поземлени имоти № 582 и № 583 по кадастралния план на [населено място], като същата се приведе в съответствие с границата на УПИ IV-360 и УПИ IХ-360 по отменения кадастрален и регулационен план на [населено място]. По този начин, спорната граница се изместват в ущърб на съседния . В тази насока собственикът на засегнатия имот е изразил изрично несъгласие с исканото изменение. При тези данни изводите на първоинстанционния съд, а и на административния орган, за липсата на материални предпоставки за допускане на заявеното изменение, са законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подаденото възражение от собственик на, засегнат от промяната, законово определеният ред за процедиране е да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон, тъй като наличието на спор за материално право е основание да се откаже отстраняване на допуснати в кадастралния план непълноти и грешки.

Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, каквато е процесната и която заповед придава част от един имот по кадастралния план към друг. Като е съобразил наличието на тази пречка за изменение и е приел обжалваната заповед за материалнозаконосъобразна първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна.

Наведените в касационните жалби оплаквания за неотчетени от първоинстанционния съд допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви в административния акт, са неоснователни, тъй като в последния изрично е посочено направеното от страна на А. С. възражение срещу изменението, цитирани са представените от нея валидни актове за собственост, които именно са мотивирали административния орган да издаде заповедта за отказ.

Обстоятелството, че нотариалният акт от 2021 г., с който ответникът Стоянова се идентифицира като собственик на 422/1240 идеални части от поземлен, е издаден след подаване на заявлението за изменение на плана не променя горния извод, каквото оплакване е направено в касационната жалба на В. Е., тъй като той представлява годен титул за собственост, с който административният орган следва да се съобрази в хода на административното производство.

Оплакванията, направени и в двете касационни жалби, че в заповедта погрешно е отразено, че се отказва изменение на кадастралния план, одобрен с решение на общински съвет Перник, вместо със заповед на МРРБ, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за отмяна на заповедта само на това основание, тъй като грешката е техническа и дори при недопускането й органът не би стигнал до различен извод.

Оплакванията за незаконосъобразност и претенциите до съда за отмяна на решение № 91/22.04.2008 г. на общински съвет Перник, направени в касационната жалба, подадена от процесуалния представител на М. И., са неотносими и не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Недопустимо е в настоящето съдебно-административно производство да се упражнява инцидентен съдебен контрол по отношение на предхождащи издаването на заповед № 716/28.04.2021 г. на кмета на община Перник актове, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.

Предвид изложеното и при липсата на касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация, В. Е. и М. И. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на община Перник сума в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и в полза на А. С. сума в размер на 180.00 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 229/2021 г. на Административен съд Перник.

ОСЪЖДА В. Е. с адрес: [населено място], [жк], [адрес] и М. И. с адрес: [населено място], [улица]да заплатят на община Перник сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. Е. с адрес: [населено място], [жк], [адрес] и М. И. с адрес: [населено място], [улица]да заплатят на А. С. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [жк], [адрес],сума в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ