О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5867

София, 16.12.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4438/2024 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Б., чрез адв. А. С. Ш.-А., срещу решение № 379 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС – Благоевград, с което е отменено решение № 92 от 19. 04. 2024 г. по гр. д. № 801/2023 г. на РС – Г. Д. и е признато за установено, по предявения от З. Л. П. против В. Т. Б., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че В. Т. Б. не е собственик на УПИ ***, в кв. *** по плана на [населено място], общ. Г., обл. Благоевград, с площ от 195 кв. м., заедно с построената в имота полумасивна сграда със застроена площ от 34 кв. м., и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 25, т. I, рег. № 254, н. д. № 2/2023 г. на нотариус Е. Л., с който В. Т. Б. е призната за собственик по давност на описания имот.

Твърди се, че решението по отрицателния установителен иск е недопустимо за разликата над 1/10 идеална част до 9/10 идеални части, тъй като ищцата е придобила по наследство от М. Г. Д. само 1/10 идеална част от правото на собственост и не е собственик на останалите 9/10 идеални части, а и спорът е дали ищцата е придобила по давност наследствената 1/10 идеална част на ответницата от процесния парцел. Поддържа се и неправилност на решението в частта, с която правото на собственост на ответницата върху процесния имот е отречено над 1/10 до 10/10 идеални части. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата З. Л. П., чрез адв. К. Б., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от З. П. против В. Б. отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ответницата не е собственик на 9/10 идеални части от процесния парцел. Ищцата твърди, че имотът е бил собственост на М. Г. Д., починала на 25. 10. 1984 г. и оставила за наследници пет деца, всяко от което е придобило по наследство по 1/5 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Ищцата З. Л. П. е внучка на общата наследодателка М. Г. Д.– дете на дъщеря й Л. А. Т., починала 2019 г. и оставила за наследници Р. Г. П. и ищцата З. Л. П., едноутробни сестри, като всяка от тях е придобила по наследство по 1/10 идеална част от имота. Ответницата В. Т. Б. също е внучка на общата наследодателка - дете на дъщеря й М. А. С., починала 1996 г. и оставила за наследници дъщеря си В. Т. Б. и внуци – по право на заместване на сина й К. Т. Д., починал 1994 г. В имота живяла общата наследодателка М. Д. до смъртта си през 1984 г., а след това имотът бил ползван само от дъщерите й Л. А. Т., починала 2019 г., майка на ищцата, и Л. А. Т., починала 2017 г. Л. А. придобила по наследство от майка си 1/5 (2/10) ид. ч. и владяла останалите 3/10 идеални части (1/2 от 3/5 ид. ч.) до смъртта си. Твърди се, че след смъртта й ищцата продължила да владее 3/10 ид. ч. от имота и ги е придобила по давност. През 2023 г. имала намерение да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху 1/2 идеална част от имота (1/10 ид. ч. по наследство от майка й и 4/10 по давност), но констатирала, че ответницата В. Т. Б. се снабдила с нотариален акт за собственост по давност на целия имот. Иска се да бъде признато за установено, че ответницата В. Т. Б. не е собственик на 9/10 идеални части (не се оспорва собствеността й върху придобитата от същата по наследство 1/10 идеална част), както и да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост по давност за 9/10 идеални части от процесния имот.

Ответницата оспорва твърденията на ищцата за осъществявано владение върху имота от нея и майка й и за придобиване по давност на идеални части от собствеността на други наследници на М. Д.. Прави и възражение за недопустимост на иска за разликата над 1/10 до 9/10 идеални части, тъй като ищцата е придобила само 1/10 ид. ч. от процесния имот по наследство от майка си.

Въззивният съд е приел, че за ищцата е налице интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като същата твърди и установява, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, от които 1/10 идеална част е придобила по наследство, а останалите 4/10 ид. ч. - по давност. Приел е, че предмет на делото е правото на собственост на ответницата на заявеното от нея основание – придобивна давност. Това придобивно основание не се е осъществило, тъй като не е доказано ответницата да е завладяла наследствените идеални части от правото на собственост на останалите наследници на М. Д., да е осъществявала владение върху същите в продължение на десет години преди предявяване на иска и да ги е придобила по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По тези съображения отрицателният установителен иск е уважен, като е признато за установено, че ответницата не е собственик на процесния имот и е отменен изцяло издаденият в нейна полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Тези правни изводи са основани на събраните по делото доказателства, въз основа на които е прието за установено, че М. Г. Д. е починала на 25. 10. 1984 г. и оставила за наследници пет деца: М. А. С., Г. А. Д., Л. А. Т., Л. А. К. и С. А. М.. Всичките й деца са починали и са оставили за наследници свои низходящи. Л. А. Т. е починала през 2019 г. и е оставила за наследници Р. Г. П. и ищцата З. Л. П., едноутробни сестри, като всяка от тях е придобила по наследство по 1/10 идеална част от имота. М. А. С. е починала през1996 г. и оставила за наследници дъщеря си В. Т. Б. и внуци – по право на заместване на сина й К. Т. Д., починал 1994 г.

Въз основа на гласните доказателства е прието за установено, че до смъртта си общата наследодателка М. Д. е живяла в процесния имот. След смъртта й пенсионираните й дъщери Л. А. К. и Л. А. са започнали редовно да пребивават в имота по цяло лято, като първата ползвала втория етаж от къщата и дворното място, а наследодателката на ищцата – първия етаж от къщата и дворното място. Когато си тръгвали, оставяли ключа от къщата при С. Д., кметски наместник, за да го вземат отново при следващото посещение. Заедно със своята майка или сама, в имота е идвала и ищцата, която също е отсядала в него за продължително време през лятото. Никой не е пречил на Л., З., Л. и съпруга й А. да ползват имота. Останалите наследници не са идвали в имота и не са ползвали същия. Нито В. Б., нито членовете на нейното семейство някога са отсядали в процесния имот и са преспивали в него.

Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му в частта, уважаваща отрицателния установителен иск за разликата над 1/2 ид. ч. от процесния имот, както и за проверка на правилността му в останалата част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на ОС – Благоевград.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката В. Т. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв., като я уведомява, че при неизпълнение в срок на така даденото указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане срока за изпълнение указанията на съда, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му или на докладчика – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: