О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50279

гр. София, 25.04. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 943 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. П.“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 89 от 22. 12. 2021 г. по в. т. д. № 244/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 10. 06. 2021 г. по т. д. № 73/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което по предявения от З. В. С., действащ като ЕТ „З. С.“, иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратено „С. П.“ ЕООД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в нарушение на чл. 266, ал. 2 ГПК въззивният съд отказал да приеме доказателство /предварителен договор/, което било във връзка с погасяването на задължението на длъжника по изпълнението „Е.“ АД. Касаторът счита, че въззивният съд не е насърчил страните за доброволно уреждане на отношенията им и поради неправилна преценка на допустимостта на представеното доказателство не отложил разглеждането на делото за друго съдебно заседание, за да даде възможност на длъжника да плати задължението си на взискателя. Оспорва становището на съда, че целта на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК е само упражняване на потестативното право за прекратяване на дружеството, а не събиране на вземането. Твърди, че апелативния съд не се е произнесъл по всички доводи във въззивната му жалба. Поддържа, че тъй като искът по чл....