Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50211

София, 24.04. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.01.2023 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2381 /2022 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу въззивно решение № 18 /06.01.2022 г. по в. гр. д. № 2126 /2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2021 г. по гр. д. № 13985 /2018 г. на Софийски градски съд, с което държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на Б.Д. 513 062.13 лева на основание чл.4, пар. 3 ДЕС вр. с чл.2в ЗОДОВ, като обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът по касационната жалба Б. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение, което подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Правното основание на предявения иск може да се извлече от разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Р. България, от разпоредбата на чл.4, § 3 от ДФЕС (съотв. от ДЕС) и най-вече от трайната практика на СЕО по въпросите за отговорността на държавите – членки за вреди, причинени от актове н националните съдилища.

Въззивният съд се е позовал на решения по обединени дела С-9/90 и С-224/01, с които е утвърдено принципното правило, че всяка държава членка е длъжна да поправи вредите, причинени от правото...